Очаква се изпълнените поръчки до края на годината да са за близо 1 млрд. лева
Само за 5 години ВМЗ-Сопот с настоящата си печалба ще може да изплати заема от 480 млн. евро, който ще вземе за двата нови завода с “Райнметал”.
Българското дружество отбелязва стабилен ръст на финансовите показатели. Последният отчет показва, че за първите шест месеца на годината е постигната печалба в размер на 116,230 млн. лв. В подобен размер е била за същия период на миналата година тя - 119,551 млн. За сравнение, за цялата 2022 г. е 82 млн. лв.
Отчетените приходи от продажби също се движат нагоре - от януари до края на юни те са 503,870 млн. лв. със 126,389 млн. повече спрямо същия период на м.г.
Приходите от продажби и услуги на специална продукция са 492,4 млн. лв.
Най-голям дял се пада на артилерийски боеприпаси -
43,3% от всички продажби, или над 213 млн. лв. Продадени са РПГ-22 за почти 90 млн. лв., изстрели за ръчна противотанкова гранатохвъргачка РПГ-7В и подобрения ѝ вариант WarriorРПГ-7 за над 67 млн. лв. Пласират се и боеприпаси за тежка противотанкова гранатохвъргачка СПГ-9, подобрения ѝ вариант WarriorСПГ-9 и оръдие 2А28 за същата сума.
До края на 2025-а се очаква да бъдат изпълнени договори в приблизителен размер на още 500 млн. лв., което ще закръгли поръчките за годината на около 1 млрд.
Всъщност от началото на войната в Украйна ВМЗ-Сопот е
удвоил печалбата си. За миналата година тя е била над 220 млн. лв.
Сега “Райнметал” и ВМЗ ще направят джойнтвенчър дружество с 51% собственост на немския концерн и 49% на българските заводи, обясни военният министър Атанас Запрянов. Двата завода ще струват около 1 млрд. евро, от които България трябва да осигури 480 млн. евро.
Парите за това ще дойдат от европейския механизъм за инвестиции в отбраната SAFE, по който страната ни ще получи до 3,58 млрд. евро от общо 150 млрд. за целия ЕС. Заложен е
гратисен период за главница до 10 години
Въпреки големия интерес към закупуването на боеприпаси българската военна промишленост отчита затруднения при осигуряването на взривни вещества, необходими за производството им. И загубите от нереализираните доставки поради липсата на барут и други взривни вещества са значителни. По данни само за 2025 г. ще са необходими 1000 тона барут за производствения процес, миналата година са били нужни 700 т. С изграждането на завода за барут с немския гигант отбранителната ни индустрия има реален шанс да заеме стратегическо място в европейските вериги като доставчик на боеприпаси.
Защо има потенциал за барутна фабрика точно в България?
Т. нар. бездимен барут съдържа нитроцелулоза. Тя се получава при преработка на коноп, памук и дървесина. Конопът най-често се използва за барут, предназначен за патрони, а памукът, който е най-лек - за барут, предназначен за далекобойна артилерия. България произвежда памук от около 20 000 декара, а имаме квота за още около 13 хил. дка и традиции в миналото. Но заради слабия интерес, липсата на изкупуване и преработвателни фабрики през последните 35 г. все по-малко фермери проявяват интерес. ДФЗ преведе през май над 3 млн. лв. на 64 стопани, заявили подпомагане.
Страната ни разполага с добри условия за отглеждането на памук в южните региони като Сливен, Ямбол, Благоевград, Хасково, Бургас, Пловдив и Стара Загора.
В неделя Урсула фон дер Лайен обяви, че във ВМЗ ще бъдат открити 1000 нови, "добри" работни места. Че и двата завода ще бъдат в Сопот, потвърди лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който заедно с премиера Росен Желязков посрещна председателката на Еврокомисията. Борисов припомни, че десетилетия наред в този завод са се произвеждали снаряди и оръжия с цел България да бъде отбранявана, а правителството ще продължи да работи за осъществяването на такива проекти.
Двете съвместни предприятия с "Райнметал" във Вазовските машиностроителни заводи
ще заработят най-рано през 2027 г.,
обясни министър Зарянов. След подписването на споразумението с немския отбранителен концерн ще са нужни 2-3 години, за да стартира производство в заводите за барут и за 155 мм снаряди по стандарта на НАТО, разказа той пред NOVA.
Самите договори за сделката ще бъдат готови още в следващите 3-4 седмици, или до края на септември. Това пък обяви директорът на "Райнметал" Армин Папергер по време на откриването на най-модерния завод на концерна в Унтерлюс миналата седмица, на което присъстваха президентът Румен Радев и шефът на отбранителната комисия в НС Христо Гаджев.
Барутът, който е основна съставка в всякакъв вид боеприпаси, е дефицитен и
в следващите десетилетия ще има огромен пазар,
коментира тогава Гаджев.
В момента към ВМЗ работят 3 завода: механичен, монтажен и за нестандартно оборудване и екипировка, а в техническа дирекция се разработват новите изделия и се подобряват съществуващите. Предприятието си има и свой изпитателен полигон. Досега произвежданите в Сопот артилерийски снаряди - 122, 133 и 152 мм, бяха по съветски стандарти. Тези от новия завод за 155-милиметрови вече ще са поНАТО-вски и може да се доставят на съзниците ни в Алианса.
10 пъти сме вдигнали директния износ на оръжие за Украйна
България е увеличила директните си продажби на оръжие за Украйна над 10 пъти през 2024 година спрямо 2023-а. Това показват данните от доклада на междуведомствената комисия по експортния контрол.
През миналата година българските оръжейни фирми са изнесли директно за Украйна оръжия за над 156,3 млн. евро при обем на търговията малко над 12 млн. евро през 2023 г. Износът в момента вероятно е още по-голям, тъй като м.г. са били одобрени сделки с Украйна за над 1 млрд. евро, но не всички са реализирани. За сравнение, през 2023 г. са били одобрени сделки за 22 млн. евро.
Основният износ от страна на България са всякакви боеприпаси и леки стрелкови оръжия. В номенклатурата през миналата година обаче са се появили и сделки за военноморско оборудване и за летателни апарати.
Реално износът на българско оръжие е много по-голям. Както “24 часа” разкри в серия разследвания, през други страни в първите 2 г. на войната България е изнесла към Украйна оръжие за над 3 млрд. евро.
През миналата година общият износ на българско оръжие надхвърля 2,8 млрд. евро, като поне 2,3 млрд. евро е такъв, който в крайна сметка е стигнал до Украйна. Причината е, че само България все още произвежда съветски калибри в НАТО и те се купуват от страните - донори на Украйна - като Полша, САЩ, Великобритания, Чехия и останалите в ЕС. Само Полша е закупила през 2024 г. българско оръжие за над 1,2 млрд. евро, главно стрелково и боеприпаси. Полша е центърът, в който се събират и разпределят основната част от оръжията в помощ на борещата се срещу руската агресия Украйна.
Над 450 млн. евро пък е износът на български оръжия за Чехия, която бе в основата на инициативата на ЕС за 1 млн. артилерийски снаряда в полза на Украйна. Оръжия родно производство за почти 500 млн. евро пък са заминали през миналата година за Румъния - още един от основните канали за снабдяване на Украйна.
Допълнително САЩ са закупили през миналата година български боеприпаси и оръжие за над 61 млн. евро.
Непреките продажби на българско оръжие в полза на Киев бяха установени като практика още през 2022 г., когато тогавашната вицепремиерка Корнелия Нинова се заканваше, че нито един наш патрон няма да замине за Украйна. Оттогава българските власти просто си затварят очите и не питат купувачите и износителите дали закупеното наше оръжие няма да бъде реекспортирано.
