Дъждове не се очакват и още водоеми ще пресъхнат, така бройката ще расте. В седмия град на България - Плевен, 101 хил. души са на режим
243 181 души в разгара на лятото останаха без редовен достъп до питейна вода, а обилни дъждове не се задават. Това означава, че бройката ще се увеличава, защото много от водоемите ще пресъхнат още повече.
Тази масова суша започна да дава своето отражение, защото само за един месец - от юли досега, хората на режим на водата се увеличиха с нови 87 029. Това показва справка на регионалното министерство на база данни от ВиК операторите.
От нея става ясно, че най-критично е положението в Плевен, където над 101 хил., включително и тези в селата около седмия по големина град на България, са на режим. Още тази седмица трябва да започнат сондажи за нови водоизточници, защото, освен че положението е бедствено,
Плевен и Ловеч са единствените областни градове, които нямат язовир
Те се снабдяват от множество кладенци по поречията на местните реки. От септември предстои и подмяна на водопроводите в Плевен. Но все пак дългосрочното решение на проблема е изграждането на язовир “Черни Осъм”, за който тази седмица се задейства процедура за подробен устройствен план.
Ловеч е другият силно пострадал от сушата голям град. Там над 23 хил. души нямат редовен достъп до вода.
В и около Сливен така живеят 16 370. В Търговище на воден режим минават 17 хил., а във Велико Търново са вече 13 348. Сходно е положението и с Благоевград, Кюстендил, Перник, Шумен и други.
В цялата страна няма изгледи то да се подобри значително, защото и в язовирите няма достатъчно вода. От екоминистерството се стопанисват тези за питейно водоснабдяване, които са пълни 66% от общия обем, а водоемите за напояване - едва 31%
Критично ниско е нивото на водата в “Камчия” и “Тича”,
съответно 37 и 38%. Първият водоем осигурява с питейна вода Варна и Бургас, а вторият - Шумен и Търговище.
“Ясна поляна” - язовирът на Бургас и ред курортни градчета по Южното Черноморие, също е запълнен под 50%, а “Йовковци”, който захранва с вода Велико Търново - малко над 50%.
Водоемът на сливенци - “Асеновци”, също не е по-добре от останалите, тъй като е едва 54% пълен. Сушата се е отразила неблагоприятно и на “Дяково”, който снабдява Дупница и околностите с питейна вода (За останалите виж картата.)
“Калин”, “Карагьол”, “Огняново”, “Порой” и “Ахелой” са водоемите, които могат да се ползват за резервно водоснабядване, но те към момента са средно 27% пълни.
От екоминистерството регулярно успокояват, че нито един от 52-та язовира, които управлява, не е в състояние на бедствено положение, но въпреки това министър Манол Генов призова за пестене на водата.
Той апелира към гражданите да използват ресурса разумно и в режим на икономия, само за питейни нужди. И заяви, че подкрепя усилията на регионалното министерство, насочени към справяне със злоупотреби от потребителите, в това число кражбите на вода чрез незаконно включване, присъединяване към водни източници във водопроводната и довеждащата до селищата мрежа, източване на водния ресурс, без да се мерят количествата с водомерни устройства и други.
У нас забрани за използване на питейна вода за поливане се издават от местните власти най-често в летния сезон, когато има повишено потребление на вода и риск от недостиг. Тези заповеди обикновено са за определен период от време и се отнасят за конкретни населени места или райони. Затова ведомството на министър Манол Генов отправи апел и към общините да прилагат това свое правомощие в районите, където е необходимо.
Например община Костинброд вече
забрани водата да се изразходва за поливане, миене на тераси, пълнене на басейни
и други. Същото направи и община Драгоман, като забраната важи от 7 юли до 30 октомври. И това са само част от примерите. Много от местните власти още от началото на летния сезон активно апелира за пестене на питейната вода.
Северозападна България също не е в много добро положение по отношение на водата.
И Белоградчик е изправен пред водна криза,
а един от кварталите на града вече е с режим. В ниската зона водата се спира през нощта от 23 часа до 6 сутринта.Проблемът е възможно да се разрасне и да се въведе режим на водата в целия град, коментира Боян Минков, кмет на Белоградчик.
В питейния язовир “Среченска бара”, от който се водоснабдяват Враца, Монтана, Берковица, Вършец и още 20-ина по-малки селища, в момента са събрани 13 872 000 кубика вода при максимално възможен обем от 15 500 000 кубика. Затова и там общински кметове наложиха забрана за ползване на питейна вода за небитови нужди, но тя не се спазва стриктно.
Има села, в които водата от местните водоизточници вече не стига. От миналата седмица Згориград - най-голямото село в община Враца, въведе режим. То е на собствен водоизточник, чийто дебит е намалял заради засушаването. Засега водата се спира само между 12 и 16 ч. Също близкото до Враца село Веслец е на почасов воден режим, като е разделено по улици. Когато има повече вода, тече от всяка чешма. Но във Врачанско има и много села, в които вода може да се ползва само сутрин и вечер.
