Земеделци в Добричко алармират, че няма почвена влага, пукнатините в нивите със слънчоглед са вече дълбоки около 7-8 сантиметра, растенията царевица са наполовина сухи от корена нагоре.
„Липсата на влага в почвата е проблем в цялата страна, разликата на състоянието на посевите по места е заради разликата в температурите на въздуха. Край морето, например, е една идея по-хладно и затова слънчогледът не е изцяло изгорял", каза с тревога на Деня на полето, който се провежда в ниви край Балчик, Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите и съпредседател на Българската аграрна камара.
Според него, ситуацията при пролетниците е критична навсякъде.
„Предвид метеорологичната прогноза за следващите две седмици, няма очаквания за съществена промяна в състоянието на пролетните култури, които страдат от засушаването. Най-вероятно при слънчогледа ще се повтори сценарият от миналата година за много ниска реколта. При царевицата ситуацията е трагична. Това е земеделска култура, която изисква много влага и има по-слаба коренова система. При суша, ако не са поливни площите, няма как да има добри резултати", обясни Проданов.
„Пшеница има предостатъчно, вероятно ще приберем около 6,5 – 7 млн. тона", каза още той.
Миналата седмица в Брюксел в централата на земеделската организация „Копа и Коджека" се е провела среща с Европейската комисия /ЕК/за представения проект на многогодишната финансова рамка на Общата селскостопанска политика (ОСП) за след 2027 г., на която е присъствал и Проданов, съобщи той.
„В много начален етап сме, но предложението на ЕК няма нищо общо с досегашната финансова рамка на ОСП", каза още той. По думите му, това е бюджет, който е структуриран по съвсем различен начин.
„Много притеснително, например, е, че всички средства са обединени в един мегафонд. Но има голяма динамика по темата, има и сериозен отпор от страна на Европейския парламент и Европейския съвет. Предстоят доста бурни преговори в следващите две години", уточни Проданов и обобщи, че парите за агросектора на ниво Европа стават все по-малко, а инфлацията се увеличава и изяжда средствата, които се получават по линия на ОСП.
„Най-големите притеснения са, че при така предложения проект на ЕК аграрният сектор ще трябва да се бори за средства с другите министерства у нас. Според проекта, парите се разпределят по сектори", обясни Проданов.
Според него, най-големият проблем е намаляването на средствата. „В сегашния програмен период, който приключва през 2027 г. за ОСП са почти 400 милиарда евро. В новата финансова рамка те са 294 милиарда – с около 30 процента по-малко. С изискванията към агросектора за екология, зелена политика и други, производителите стават неконкурентноспособни на страни, извън Европейския съюз – Русия, Украйна, Северна Америка, Южна Америка, Азия, които са големи производители. Ще стигнем дотам, че няма да има кой да произвежда в Европа, ако няма някаква преосмислена промяна в политиката на Европа", категоричен е Проданов.
„България трябва да получи около 22,4 милиарда евро, според проекта, от които за ОСП са около 7,5 милиарда евро. Сумата е почти колкото през сегашния програмен период, но проблем ще дойде от националното съфинансиране, което може да варира от 30 до 80 процента. Това в България може да създаде трудности, тъй като в бюджета няма достатъчно пари", добави той. „На срещата зададох въпрос
„Как вижда ЕК да изравни плащанията в агросектора в страните в Европа?". Отговорът беше, че националните планове ще ги пишат отделните държави", каза още Проданов.
