"Светът спира да се върти" – основателите на хевиметъла разплакаха всички
И щом чуваш ме в непрогледния мрак,
живей си живота, аз вече съм брак.
С последните рими на емблематичната Paranoid на 5 юли 2025 г. историята на хевиметъла достигна своя емоционален и гръмотевичен завършек. Концертът Back to the Beginning (“Обратно в началото”) на Black Sabbath във “Вила Парк”, Бирмингам, не беше просто прощално шоу, а сложно, многопластово културно събитие – хроника на битката с физическия упадък, корекция на историческите разкази, празник на зараждането на цял един жанр и монументален акт на филантропия. В центъра на всичко стоеше парадоксът на Принца на мрака Ози Озбърн – икона на бунта, който изнесе последната си проповед от трон, роден не от власт, а от необходимост. Този ден имаше двойствена природа: дълбоко лично сбогуване за четирима мъже от Бирмингам и глобално поклонение на милионите от общността, която те създадоха.
Незавършената работа
от турнето The End
За да се разбере защо този концерт беше толкова важен, трябва да се върнем към 2017 г. Тогава турнето The End приключи също в Бирмингам, но остави усещане за незавършеност. Оригиналният барабанист Бил Уорд отсъстваше поради спор за договор – факт, който Ози по-късно определи като причина кариерата им да се чувства “недовършена”. Именно това желание за легитимност и автентичен финал с четиримата основатели се превърна в движеща сила за Back to the Beginning. Пътят дотук обаче беше белязан от катастрофалния здравословен срив на Ози. Падане в дома му през 2019 г. влоши травми от инцидент с АТВ през 2003 г. То доведе до множество операции на гръбначния стълб, откриване на тумор в прешлен и прогресираща битка с болестта на Паркинсон, с която е диагностициран още през 2003 г., но разкрива публично през 2020 г. Болестта го остави неспособен да ходи, но както съпругата му Шарън Озбърн, архитект на събитието, отбеляза, гласът му остана “добър, както винаги”. Идеята за концерта беше нейна, за да даде на Ози “причина да става сутрин”. Мястото – “Вила Парк”, домът на любимия им футболен отбор “Астън Вила”, беше символично завръщане у дома, “където всичко започна”.
Най-дългият ден -
фестивал на последователите
Десетчасовият фестивал пред разпродадения стадион с над 40 000 фенове беше описан като “хевиметъл Коледа”. Поколения групи се събраха не просто да свирят, а да отдадат почит. Музикалната структура на деня беше стратегически шедьовър, роден от необходимост. Тъй като физическите ограничения на Ози и Бил Уорд позволяваха само кратък сет на Sabbath, основната част от каталога им беше “възложена” на подгряващите групи. Така целият ден функционираше като един епичен, съвместен прощален концерт на Black Sabbath. Титани като Metallica изпълниха само материал отпреди 1986 г. и кавъри на по-малко известни парчета като Hole in the Sky, отдавайки почит на трашкорените си, произлезли директно от Sabbath. Slayer представиха яростен сет, включващ изненадващ кавър на Wicked World, докато Pantera и Lamb of God също допринесоха със свои версии на класики. Курираните от Том Морело супергрупи включваха редица звезди. Повечето бяха очаквани, но изненадата дойде с появата на Стивън Тайлър от Aerosmith. Той е с травма на ларинкса, но въпреки това гласът му бе отличен. Емоционалният връх беше изпълнението на Changes от Yungblud, което надхвърли жанровите очаквания и спечели публиката.
Принцът в своя двор
- соловата лебедова
песен на Ози
Образът на 76-годишния Ози Озбърн, издигащ се изпод сцената, седнал на своя трон с крила на прилеп, беше най-силният символ на вечерта. Това беше визуална метафора на неговото състояние – физически ограничен, но с несломим дух. Соловият му сет от пет песни беше акт на чиста воля, доказващ, че макар тялото му да е слабо, гласът му остава оръжие.
Емоционалният връх беше Mama, I'm Coming Home. В родния му град текстът придоби ново, дълбоко значение, като не остави сухо око на стадиона и видимо развълнува самия Ози. Последният му вик ALL ABOARD! за Crazy Train прозвуча като последен, предизвикателен призив към ордите му от фенове. Дааа, всички бяха на борда.
Олтарът на Сабат -
четири песни за финал
След това дойде моментът, който всички чакаха. Оригиналните четирима членове на Black Sabbath излязоха заедно на сцената за първи път от 20 години. Сетът беше брутално кратък - споменатата Paranoid, Iron Man, War Pigs и N.I.B.
А на изречението от песента N.I.B.
Сега, в мрак, светът
спира да се върти...
милиони се разплакаха, защото осъзнaваха - създателите на хевиметъла си тръгват, а следващите минути са последният им подарък за нас.
Изпълнението беше сурово и човешко, не технически перфектно, но емоционално опустошително. Тони Айоми по-късно призна, че е било “напрегнато” да се свири с Бил Уорд след толкова дълга пауза, но всичко е минало добре. Преди финалната песен, Paranoid, Ози се обърна към публиката с разтреперан глас: “За съжаление, стигнахме до последната ни песен... вашата подкрепа през годините направи всичко това възможно... Обичам ви; обичаме ви”.
Шоу и зад кулисите
Докато на сцената се пишеше история, зад кулисите се разиграваше друга, по-лична драма. Сид Уилсън от Slipknot предложи брак на 40-годишната дъщеря на Ози - Кели. В типичния си стил Ози прекъсна прочувствения момент с вик: “Майната ти, няма да се жениш за дъщеря ми!”, преди да се разсмее и да даде благословията си. Този момент, споделен в социалните мрежи, беше перфектен пример за това как при семейство Озбърн границата между личен живот и публичен спектакъл винаги е била размита.
Същевременно напрежението преди шоуто беше огромно. Басистът Гийзър Бътлър призна, че е имал кошмари, в които “всичко на сцената се обърква и всички се превръщаме в прах”. Тони Айоми също сподели, че “всички сме нервни”, показвайки колко висок е бил залогът дори за тези рок легенди.
Наследството в цифри и дух
Последният акт на Black Sabbath се оказа и най-великият им. Концертът счупи всички рекорди, събирайки над 190 милиона долара за благотворителност – най-високата сума за такова събитие в историята, надминавайки дори Live Aid. Всички артисти участваха безплатно. Изборът на каузи беше дълбоко личен: Cure Parkinson's, Детската болница в Бирмингам и детският хоспис Acorn. Този финален ход трансформира наследството на Black Sabbath. Групата, известна с мрачните си рифове и текстове за война и разруха, завърши кариерата си с безпрецедентен акт на състрадание. Те доказаха, че тяхната сила не е само в създаването на мрак, но и в способността им да хвърлят ярка светлина върху света. Back to the Beginning не беше просто край – това беше окончателното им завещание.
А там някъде се намира и онова момче, отритнатото.
Никой не го иска,
той просто се взира в света.
Това, на чието място всички искаме да бъдем. Момчето, което току-що чува първата си песен на Black Sabbath и на което завиждаме за следващите 12 часа.
А бъдещето е ясно. Който каквото и да изсвири - колкото и да е бързо, колкото и да е тежко, то е крадено от Black Sabbath. Тези момчета направиха всичко!
