Минералната вода се оказва с троен марж между цената за производство и в магазина
Дали заради строгия контрол срещу спекулативното вдигане на цените покрай приемането ни в еврозоната, или по чисто пазарни причини, но за 15-те стоки от първа необходимост, които държавата подложи на масов контрол, трудно може да се каже, че са спекулативно поскъпнали, или поне не всички. Това показва справка за действителните цени на тези стоки, която бе предоставена на “24 часа” от НСИ.
Справката съдържа стойностите на 15-те стоки за всеки месец от февруари, когато правителството поиска от ЕК и ЕЦБ извънреден конвергентен доклад, до май. Данните за юни ще излязат във вторник.
В потребителската кошница, по която се изчислява инфлацията, се съдържат общо 180 хранителни стоки. Всеки месец се правят 15 хиляди регистрации на хранителни стоки в цялата страна. Общият брой стоки и услуги в кошницата е 861, наблюдават се 6300 търговски обекта, а се регистрират общо 41 хиляди цени месечно.
В таблицата са извадени действителните средни национални цени на 15-те най-купувани хранителни стоки.
Движенията им от февруари досега са общо взето много малки
с едно изключение – ягодите. Те са поскъпнали с над 28% от февруари досега, но ясно се вижда, че най-висока е била цената им през април.
По това време първите оранжерийни ягоди от български производители излизат на пазара и това е най-вероятната причина за този огромен скок. Но през май средната им цена намалява, а юнските данни със сигурност ще покажат още по-ниска цена.
За сметка на черешите, които излизат на пазара с около месец-два по-късно и които тази година са фантастично скъпи заради късния студ, който намали драстично реколтата.
Ягодите и черешите обаче са по-скоро изключения. По същото време на пазара излизат и оранжерийните домати и краставици, а при тях ситуацията е точно обратната – от февруари досега доматите са поевтинели със 17%, а краставиците – с 34%.
При храните, които се произвеждат индустриално и цените им не се колебаят толкова заради сезонни особености, няма подобно движение, показва справката.
Единствено за киселото мляко с 2% масленост може да се каже, че видимо поскъпва. Сега то е с 3,64% по-скъпо, отколкото през февруари, а такъв процент при храните е по-скоро годишно нарастване, а не само за няколко месеца.
За тази стока НСИ приравнява цената към 1 килограм, т.е. в момента най-разпространената кофичка от 400 грама е със средна цена 1,48 лв. С по-висока масленост често в магазините достига до 2 лева.
Има една основна причина и тя е, че
изкупната цена на суровото мляко тази година се повиши с 10-12%
Другата причина обаче вероятно е в твърде високите надценки на търговците. Не е случайно, че през юни Комисията за защита на потребителите наложи 43 санкции срещу търговци на храни заради необосновано вдигане на цените предимно на млечни продукти.
В същото време цената на прясното мляко и на кравето сирене остава почти непроменена – увеличила се е само с 0,3% за същия период, показва справката. За сиренето е ясно – ако се спазва технологията на производството, в продукта, който сега излиза на пазара, би трябвало да е вложено мляко, издоено през февруари-март.
Но има и друга особеност - най-нискомасленото пастьоризирано мляко обикновено е онова, от което производителят вече е направил масло, сметана и е отнел още масленост, за да приготви кисело мляко. То по презумпция няма как да е скъпо. По магазините има и прясно мляко с 4% и дори повече масленост и неговата цена е доста по-висока от 3 лева за литър. Има марки, които продават пълномасленото мляко и по 6-7 лева за литър.
Свинското месо е друга стока, за която може да има подозрение за надуване на цената,
само че трудно може да се установи къде точно се прави това – при производителя, при търговеца на едро или в магазина.
Например пресните свински котлети са поскъпнали с 4,6% от февруари досега, като през април обаче е имало понижение. При много по-продавания свински врат без кост ръстът за същия период е 2%.
За оправдание на търговците на дребно може да послужи фактът, че свинското поскъпва и на едро през последните месеци с между 2 и 4%, а на годишна база – с 11%. Според отчетите на земеделското министерство от началото на тази година има плавно увеличение на цената и известни размествания на вътрешния пазар по отношение на произхода.
Има леко увеличение на дела на производството от родните кланици, което е било последвано и от увеличение на вноса, предимно от Германия и Испания. Това най-вероятно ще успокои пазара или поне не бива да се очаква по-нататъшно поскъпване с тези темпове, както досега.
Колкото до яйцата, за съжаление, техните цени най-вероятно никога няма да се върнат под 50 стотинки за бройка, освен ако не става дума за промоция или за маломерни кокоши яйца. Обикновено те са малко по-евтини в разгара на лятото, но това не важи точно за 2025-а.
Колкото до минералната вода, в България
тя се добива средно за 28 ст. за литър, а крайната цена при търговците е 71-72 ст.
Няма друг продукт с такава голяма разлика - повече от 2 и половина пъти. Но и няма друг продукт, в чиято стойност толкова силно да се отразяват опаковките и транспортните разходи. Минералната вода заема твърде голям обем и превозът ѝ струва твърде скъпо на фона на стойността ѝ
