Европейската комисия представи шестия годишен Доклад за върховенството на правото, който обхваща всички 27 държави-членки на ЕС и 4 страни-кандидатки от Западните Балкани.
В частта за България в Доклада за Върховенство на правото се отчита постигнатия законодателен напредък в периода, в който страната се управлява от кабинета „Желязков". „България положи усилия за реформи, в диалог с Европейската комисия, в рамките на цикъла на върховенство на правото и Плана за възстановяване и устойчивост, като особено през последните шест месеца настъпиха няколко законодателни промени", се посочва в доклада.
Като допълнителен напредък се отбелязва въвеждането на задължителна съдебна медиация с информационни срещи. Законопроектът беше изготвен от Министерство на правосъдието и приет от парламента в края на юни.
Европейската комисия отчете като подобрение на достъпа до правосъдие въвеждането на нови цифрови инструменти. Това стана с промени в Административнопроцесуалния кодекс, внесени от МС, с които сериозно се разширява обхвата на задължителното електронно връчване по отношение на фирми, адвокати, нотариуси, държавни институции, включително и задължение съдилищата да комуникират електронно помежду си. Измененията бяха приети на първо четене от Народното събрание преди дни и са част от мерките на правителството за борба с бавното правосъдие. В частта „ефективност" на съдебната система в доклада се отбелязва, че „съдилищата работят ефикасно при разглеждането на граждански и търговски производства".
По отношение на мерките за борба с корупцията в Доклада се отчита, че парламентът е приел допълнителни изменения на законодателството за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности. Промените в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения бяха изработени от Министерство на правосъдието, така че по най-пълен начин да транспонират европейската директива.
Като допълнителен напредък се отчита изпълнението на реформата за разделяне на Комисията за противодействия на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Отчита се внасянето в парламента на проект за правила за работата на независима номинационна комисия. Подчертава се, че „сътрудничеството между националните органи, компетентни в областта с корупцията, като цяло е добро".
Докладът отбелязва като напредък, че „правителството внесе проектозакон за разширяване на съдебния контрол върху решенията на прокуратурата в случаи на прекратяване и спиране на разследвания за престъпления без пострадали". Измененията в НПК, изготвени от Министерство на правосъдието, са в процес на съгласуване, като с тях ще се даде възможност на редица държавни органи да оспорват тези постановления за спиране или прекратяване. В доклада се отбелязва, че Конституционният съд е потвърдил валидността на механизма за отчетност на главния прокурор, като остават да се решат процедурни въпроси, с които да се гарантира пълна ефективност на механизма, свързани с йерархичната и практическа независимост на ад хок прокурора.
Като положителна стъпка се отбелязва подготовката на законодателство за прозрачност на лобизма.
