- Шепнем на български, гонят от работа, съдят ни, ботовете бълват омраза срещу нас, казва председателят на българския клуб в Битоля
- Издигат Желязна завеса към София, но няма да се откажа от предците, историята и езика ни
– Г-н Георгиевски, какво е да си българин в Северна Македония?
– Чувстваме се като хора в изгнание в собствената си родина. Да си българин в днешна Северна Македония, значи да бъдеш третиран като предател, враг, човек второ качество. Подложени сме на ежедневен тормоз от институции, медии и организации, които се хранят с омраза. Мен например ме изгониха от работа и ме съдиха. Работех в ТЕЦ-а 20 години и след като започнах публично да се изявявам като българин, намериха начин и ме уволниха.
– Мислили ли сте да се откажете от българско гражданство, за да не сте подложен на репресии?
– Никога. Да се откажа от него, би било равносилно да се откажа от честта на предците ни, от историята, от езика, на които са плакали и са пеели нашите деди.
– Как минава един ваш ден сега, като вече клуба го няма?
– Клубът съществува. Ние регистрирахме ново дружество. След забраната да се използва името "Иван Михайлов” се казва “Една роза”. Но това е правно, колкото да можем да функционираме легално. Иначе, каквото и да говорим, ние сме ванчомихайловисти.
– Това ли беше основното обвинение срещу вас по време на процеса?
– Да, че цитирам Иван Михайлов във фейсбук и съм предизвикал говор на омраза.
– Какво е отношението на хората към Иван Михайлов преди и сега?
– Всички хора го приемат, само че тихо. Не искат да кажат на глас, защото такава е политиката на държавата. Например шепнешком се поздравяваме с “джим”, което означава “Да живее Иван Михайлов”. Никога духът му не е отсъствал, както искат да го изкарат. Отвориха паметна стая в негова чест в родния му Щип с восъчна фигура. Такава има и в Скопие, в музея на ВМРО.
ВМРО-ДПМНЕ – най-голямата партия, се признава за наследник на формацията на Иван Михайлов, брои за свои конгресите от времето, когато е бил председател. Тоест е негов продължител, а мен ме съдят, че го цитирам. Ние живеем в Северна Корея.
– А следят ли ви, подслушват ли ви?
– Не мога да знам. Около нас хората шепнат, когато говорят за България или за Ванчо Михайлов. Децата се страхуват да кажат в училище, че са българи, защото ще срещнат веднага омраза от другите деца.
Денят на всеки българин минава в борба да обясняваме и да свидетелстваме. И вечер, като си затворим очите, се питаме защо не ни вижда Европа, защо Томас Вайс (докладчикът в ЕС за напредъка на Северна Македония – б.р.) не дойде при нас да пита какъв проблем имаме като македонски българи.
– Може ли да разкажете вашата семейна история за вашите български корени?
– Аз съм от осъзнатите българи. Получих вътрешен порив да се поинтересувам от корените си, макар че още като ученик по времето на Югославия сме чували за България всичко най-лошо, учили са ни как да мразим българите. У дома никога не се е говорило за произход. Когато прочетох, че Гоце Делчев, Дамян Груев, Иван Михайлов са били българи, започнах да се питам: “Кои са прадедите ми?”.
Отидох при баба ми, която вече беше на 90 години, и я накарах да ми разкаже. Едва тогава тя започна да споделя за своя баща, който е получавал пенсия от Царство България за особени заслуги за националното обединение на българите. Бил е комита, участвал е в Илинденското въстание. После намерих и документи в българските архиви. Те потвърдиха думите на баба ми.
Като я попитах защо нищо не са ми казвали, тя отговори: “Защото те обичахме. Не искахме да пострадаш”. Представяте ли си – да криеш историята на рода си само за да предпазиш децата от репресии. Това е съдбата на хиляди български семейства в Македония. Мълчанието като защита. Но днес ние проговорихме. Времето на страха свърши. Надявам се, че сега започва времето на истината.
– А какво казвате вие на своите деца?
– Те са си българи, учат в България и тримата. Не са имали вътрешната борба, която съм имал аз, за да разбера кой съм.
– Още ли пише в учебниците, че България е враг?
– Не с тези думи. Пише, че сме фашисти, тюрко-монголи, татари.
– Какво съветвате хора, които идват при вас и казват, че се страхуват да признаят българските си корени?
– Страхът е ежедневие при нас. Питат дали, ако признаят, че са българи, ще ги уволнят от работа, ще има ли репресии срещу децата им.
Сърцето ми се къса, като ги слушам, но ги съветвам да не се страхуват. България не е само паспорт, България сега е чест, дух, принадлежност. Откакто осъзнах произхода си, не се страхувам. Ако трябва днес пак да подам молба, няма да се поколебая.
– Как ще коментирате думите на премиера Християн Мицкоски, че няма да има нито един, който да иска да придобие българско гражданство, след като Северна Македония влезе в Европейския съюз?
– Това е изказване на човек, който или е в пълна заблуда, или съзнателно лъже, за да подхранва омраза между хората. Българското гражданство не е само средство за пътуване, то е признание за истинската ти същност. Дори когато Скопие влезе в Европейския съюз, ако въобще влезе, българите ще продължат да се обръщат към София от памет и от гордост.
– Наистина ли македонците мразят българите, или това е само на политическо ниво?
– Аз ви гарантирам, че хората не мразят българите. Всичко, което виждате и се пише по социалните мрежи, са ботове на институциите, службите и партиите. Някои имат негативни чувства към България, които са плод на десетки години промиване на съзнанието. Внушавана е ненавист, култивирана още от времето на Югославия.
– Как си обяснявате тази политика срещу българите и България?
– Защото, ако един ден се заровят в миналото си, ще открият кой какъв е.
– Има доста политици, министри и роднини на премиера, които също са приели българско гражданство.
– Да, те тук казват, че е от интерес, но за да вземеш българско гражданство, трябва да докажеш произхода си с български документи. Ето, те са намерили документите на дедите си, също като мен, но казват, че е заради интерес.
– Как според вас може да се реши този проблем между нашите две страни?
– Проблемът е неразрешим поне на този етап, защото политиците, институциите и службите в нашата държава издигат Берлинска стена, Желязна завеса срещу България. Ние, българите, нямаме нито една медия. Хората не знаят какво се говори, как се мисли и каква е в момента България, не са наясно, че в България повече се пеят македонски песни, отколкото тук. Всички други народности имат медии и свои програми в държавната телевизия. Само българите нямат.
Дори и частните телевизии не пускат български канали. Преди имаше една с попфолк музика, но я прекъснаха, откакто едно момиче от Струмица излезе и каза, че като порасне, иска да бъде певица като Глория. Уплашиха се и започнаха да пускат само сръбските попфолк канали.
