През последните 6 г. бяха арестувани цивилни, военни, служители на ГДБОП, ДАР и Министерството на отбраната, само бившият депутат Николай Малинов е подсъдим
Февруари 2023 г. Петима българи са арестувани във Великобритания заради шпионаж в полза на Русия. Започва разследване.
2 години по-късно всички са осъдени с наказания между 5 и 10 г. затвор, включително лидерът Орлин Русев. Петорката няма късмет. Ако бяха ги заловили в България, отдавна щяха да са на свобода и да чакат делото да започне някой ден.
След новината за ареста на Орлин Русев, Бисер Джамбазов, Катрин Иванов, Ваня Габерова, Иван Стоянов и Тихомир Иванчев прокуратурата у нас също започна разследване срещу тях. Не е ясно дали е приключило.
От 2019 до 2024 г. ДАНС и прокуратурата в България проведоха над 10 разследвания срещу руски шпиони. Единственият ефект от тях са над 70 експулсирани дипломати на Москва. Те имат имунитет и не може да бъдат арестувани и обвинявани. Затова ги качват на самолета и ги гонят. В някои от случаите обаче бяха задържани и българи, за които се твърди, че са издавали на изгонените държавни тайни. Това са граждани, бивши военни, служители на Министерството на отбраната от средните нива, военни разузнавачи, експерт от ГДБОП, агент на ДАР. Съмнения имаше и за офицери от ДАНС, но те не получиха обвинения. Години по-късно има само едно дело в съда - това срещу председателя на Национално движение “Русофили” Николай Малинов.
Арестуваха го на знаковата дата 9 септември преди 6 г.
Той отдавна е на свобода, пътува свободно и чака правосъдие. В понеделник се проведе поредното заседание по делото срещу него с разпит на служители на ДАНС при закрити врата. Останалите разследвания за шпионство са “на трупчета”.
Най-големият "удар" срещу руския шпионаж у нас е от март 2021 г. Тогава ДАНС и прокуратурата арестуваха няколко души начело с бившия военен разузнавач Иван Илиев, когото нарекоха Резидента, съпругата му Галина, която според разследването предавала държавните ни тайни в руското посолство, двамата действащи военни разузнавачи Димитър Влахов и Димитър Грахов, шефа на дирекция в Министерството на отбраната полк. Петър Петров и началника на секретното деловодство в парламента Любомир Медаров, който също е бивш военен разузнавач.
Според ДАНС и прокуратурата Иван Илиев вербувал военните да му дават секретни документи от ЕС и НАТО и им плащал по 2-3 хиляди лева на месец, а съпругата му Галина, която е с руско и българско гражданство, ги носила в посолството.
“Уникален случай в европейската история след Втората световна война! Има само още един такъв - Петорката от Кеймбридж”, казва тогава бившият главен прокурор Иван Гешев. Петорката от Кеймбридж са британски студенти, вербувани от службите на СССР през 30-те години, които после се издигат в йерархията на службите на Острова. През Втората световна война издават стратегическа информация за войната на Москва, както и за ядрените оръжия на САЩ.
Скоро след това става ясно, че
шесторката начело с Иван Илиев - Резидента е далеч от мащабите на Петорката от Кеймбридж,
а данните сочат за треторазряден аматьорски шпионаж. Тогава Иван Илиев беше на 75 г. Днес е на 80. Стоя няколко месеца в ареста и го пуснаха, както и останалите.
Прокуратурата все пак внесе обвинителен акт през ноември 2021 г., докато бяха в ареста.
Военният съд в София върна разследването на прокуратурата заради много нарушения и неясноти. Оттогава случаят замря. Последното движение по делото е от април м.г., показа проверка на “24 часа”. Тогава делото отново е внесено в съда, но съдбата му е същата - върнато на прокуратурата. Там е и до днес.
Мотивите на магистратите под пагон да откажат започването на процес са категорични. Не е ясно кога Иван Илиев е поставил началото на организираната престъпна група, в която го обвиняват, нито как я е ръководил. Не било описано и как Илиев е плащал на останалите за информацията. За тях пък нямало данни как и кога са се съгласили да станат шпиони и дали са са осъзнавали, че са в такава схема. Съдът указва на прокуратурата да отстрани нередностите. Година и два месеца по-късно обвинителен акт по случая не е внесен за трети път. На въпрос на “24 часа” към прокуратурата за развитието на т.нар. шпионски дела отговарят, че няма нищо ново по тях. Т.е. разследването продължава.
Адвокати на обвиняемите отказаха връзка с клиентите си, както и коментари по текущите дела. В същото време шесторката на Иван Илиев е на свобода. Бившите военни, разузнавачи и шефът на секретното деловодство в парламента работят на други места. Повече от 3 г. чака да бъде изправен на съд генералът от резерва Валентин Цанков. Той беше арестуван през
март 2022 г. - малко след началото на войната между Русия и Украйна
Още първата инстанция го остави под домашен арест заради здравословното му състояние. Според ДАНС и прокуратурата Цанков е събирал класифицирана информация за вътрешната политика в България и я е предавал на руски дипломат от 2016 г.
Съветник в посолството координирал процеса. Двамата са изгонени от България като персони нон грата. Освен това Цанков предал на руснаците спецификациите на американските изтербители F-16, които България поръча. Два от тях вече пристигнаха у нас, но въпросът с вината на Цанков е висящ. А той не е случаен. Заемал е високи постове като военен аташе в Лондон и Вашингтон, бил е съветник в НАТО, както и на бивш министър на отбраната у нас. За разлика от Иван Илиев ген. Валентин Цанков е публична фигура. Той е зам.-председател на Асоциацията на сухопътните войски в България. “24 часа” се свърза с председателя ген. Пламен Атанасов за информация по шпионското дело срещу колегата му и връзка с него. Валентин Цанков не върна обаждане. Освен в асоциацията той е в управителния съвет на сдружението “Обединени за свобода и справедливост в отечеството”, което беше основано от бивши военни през 2020 г. Подкрепиха протестите през 2020 г. срещу правителството на ГЕРБ и Иван Гешев. Председател е Радион Попов, бивш зам.-министър на външните работи, посланик в Саудитска Арабия и военен аташе в Сирия и Мадрид. Той беше кандидат за депутат от АПС на Ахмед Доган в Стара Загора на последните парламентарни избори. Разследването срещу ген. Валентин Цанков още тече. За последно е бил с най-леката мярка за неотклонение - “подписка”.
Подобна е ситуацията и с Георги Караколев от ГДБОП. Той е
последният обвинен за шпионство българин
Арестуваха го на 5 февруари 2024 г. в службата му. Два месеца по-късно тогавашният вътрешен министър Калин Стоянов го уволнява дисциплинарно. Караколев обжалва, но на 13 май губи делото в Административния съд. Решението хвърля повече светлина за събитията и разследването срещу служителя на ГДБОП. Георги Караколев е работил като главен експерт в сектора за международно сътрудничество на ГДБОП. На 5 февруари в кабинета му влизат от “Вътрешна сигурност” под ръководството на Софийската градска прокуратура. Караколев е имал достъп до документи от чужди служби и според разследването ги е давал на руски разузнавателни служби. По дисциплинарното дело срещу него са приложени и материали от разследването за шпионство.
В тях се описва, че е имал много лични срещи с представител на посолството на Русия, и то вече обявен за персона нон грата, телефонни разговори и имейли, с които е пращал документите от други полицейски служби и институции от ЕС. Справки от ДАНС пък разкриват, че дейността на Караколев е следена още от 2010 година. “Има данни, че сам е привличал вниманието на чуждестранния дипломат. Уведомявал го е, че информацията, която ще му прати, е важна”, пише по делото на Караколев срещу заповедта за уволнението му. Никой от шефовете му не е поставял задача на експерта да контактува с въпросния дипломат. Служител от ДАНС разказва, че Караколев е прехванат да контактува с изгонения руски дипломат със специални разузнавателни средства. Изводът на службата е, че Караколев е мотивиран от идеологията си. Няма данни да е получавал пари, нито за лични отношения с офицера на Москва. Два месеца преди да бъде задържан, Караколев му изпратил доклад на европейска служба, а след това веднага изтрил писмото. Имейлите Караколев писал от служебния си компютър в ГДБОП, в който била цялата информация за контактите му. Георги Караколев не е отричал, че е изпращал документи на руснака. Още двама души са разпитвани заедно с Георги Караколев за шпионство.
Единият е служител на ДАНС, а другият е негов колега
от международния отдел на ГДБОП, който дори е бил задържан за 24 часа, но по-късно не е обвинен. Докато служителите от “Вътрешна сигурност” и агентите на ДАНС претърсвали кабинета, прокурорът по делото му се обадил и му казал да съдейства с показания, за да няма негативни последствия и за него. По-късно го задържали и го откарали в килиите на Седмо районно управление, където една нощ прекараха Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова две години преди това. Както в случаите с политиците, колегата на Караколев обжалва задържането си и то е отменено като незаконосъобразно от съда, показа проверка на “24 часа”.
