Десислава Желязкова: Въвеждаме райониране и за прием в детска градина в София от 2027/2028 г.

Така ще отговорим на очакванията на семействата тя да е близо до дома

Още акценти в интервюто със зам.-кмета на София по образование, спорт и младежки дейности:

• При кандидатстване за 1-и клас родителите вече няма да могат да сменят адреса между класиранията
• 15% от родителите, участвали в наша анкета, казват, че кандидатстват само заради компенсациите
• Неприетите деца от 3 до 7 г. са около 2500, а свободните и в момента места - над 2000
• Скринингът за специални образователни потребности да е още в яслата, за да се преодоляват дефицитите по-рано
• Даваме 1 г. толеранс за точката за посещение на ясла. Но тя създава неравенства между родителите и трябва да отпадне
• Имаме недостиг от 350 медицински сестри за яслите. Нужни са законодателни промени, защото вече се налага да закриваме яслени групи

- Г-жо Желязкова, предложенията за промени в приема за ясли и детски градини в София предизвикаха недоволство сред родителите. Омбудсманът също изрази подкрепа срещу отпадане на точката, която дава посещението на ясла. Какво всъщност предлагате и склонни ли сте на компромис?

- Промените, които предлагаме, са резултат от позициите, които сме получавали от граждани, и наблюденията над самата система. За съжаление, частните ясли и градини не са в нашия ресор и нямаме право на проверка на сигналите, които получаваме. Но прави впечатление, че доста често се търси частна или общинска ясла заради тази точка. И ако мотивите са само тази 1 т., а не защото родителите нямат друг вариант и трябва да се върнат на работа например, тогава имаме сбъркана процедура.

Има две страни - родители, които подкрепят нашето предложение и други, които не го подкрепят. И това е нормално. При нас обаче е сложната задача да преценим кое е по-важно. Даваме 1 година гратисен период за отпадане на точката - тоест хората, които вече са платили за частна ясла или са записали детето си в общинска, ще могат да я ползват при тазгодишния прием. Но догодина тя ще отпадне.

Според омбудсмана, когато детето е вече прието в системата и е свикнало, не е редно да се отделя, ако не бъде прието в градина. Неприетите деца - от 3 до 7 г., са около 2500. А свободните места за същата възрастова група са над 2000. Проведохме анкета сред родители и около 15% от участвалите казват, че кандидатстват в системата само за да получават компенсации. Това се вижда и при приема - кандидатстващите стават повече на трето и четвърто класиране. Кандидатства се в определени детски градини, за които е ясно, че няма шанс - тоест има 0 свободни места и 200 кандидатстващи, от които примерно 50 - нови, след като е обявено, че там места няма.

Смятаме, че нямаме проблем с приема на деца от 3- до 7-годишна възраст. Законът ни задължава да приемем всички от 4- до 7-годишна възраст. Въпреки това сме разширили обхвата, защото майчинството е 2 г. и е редно от 3-годишна възраст детето да има своето място. Установихме, че тази 1 т. дава предимство не за прием в детска градина като цяло, а за влизане в конкретна градина. Това създава социално неравенство между родителите - тези, които са си платили частна ясла, което понякога е доста скъпо удоволствие, имат предимство пред другите, които не са. Много родители ни дадоха знак за това, както и че доста често заради тази 1 т. те нямат предимство при прием на второ дете в съответната детска градина. И двете деца посещават различни детски градини, понякога в различни райони, което е сериозен проблем за семейството. С премахването на точката ще бъдат освободени местата, които се държат фиктивно в общинските и в частните ясли, защото има много родители, които имат нужда да ползват тази услуга, но за тях няма места. Има и много ниска посещаемост на общинските ясли. Разбира се, това се дължи и на заболявания, но има немалко деца, които не са ходили въобще и се дават бележка след бележка.

- Колко са тези случаи?

- Проблемът е по-голям в частните ясли. Всъщност родителят си купува тази точка с идеята, че тя ще му даде предимство за определена детска градина. Затова сме се фокусирали върху ускореното разширение на детските градини и строителството на нови, за да имат родителите по-голям избор.

Места в детските градини има и сега, но няма как всички деца да посещават само 4 или 5, които са най-желани. Същият казус има и с училищата. Затова работим върху повишаване нивото на всички детски градини, за да се предлага идентична услуга и родителите да не се насочват само към определени.

- Променяте и критерия за уседналост.

- Да, целта е определени родители да не бъдат дискриминирани, затова изравняваме тежестта на постоянния и настоящия адрес. Ако живеят под наем, доста често те нямат постоянен адрес поради нежеланието на наемодателя и получават по-малко точки. Но говорим за столицата, тук доста хора живеят под наем и те са в по-неблагоприятно положение спрямо тези със собствено жилище.

Голям интерес предизвика и приемът на деца на задържани. Тези деца досега се приемаха през работна група, защото са в риск. Тя няма право да не приеме детето, защото получава разпореждане от съда. Затова предлагаме тези случаи да не се разглеждат от нея, а такива деца да се приемат веднага. Тук няма преценка, защото в закона е записано, че такова дете, ако няма близки, които да се грижат за него, се приема незабавно и се настанява в ясла, детска градина или интернат. Това е единствената промяна, която правим. Става дума за 5-6 деца годишно. Те влизат извън обявената бройка за класиранията и не вземат от местата на другите.

- Искате спешни промени в Закона за предучилищното и училищното образование още в този парламент. Срещнахте ли подкрепа сред депутатите и защо са нужни тези промени?

- Срещаме подкрепа сред немалка част от депутатите. Тази битка се води отдавна. Многократното отлагане на промените доведе до това днес вече да сме изправени пред изключително тежка ситуация. Нямаме достатъчно медицински сестри, които да се грижат за децата в яслена възраст, и се налага да закриваме места точно там, където те са най-нужни. Недостигът на места е около 8500, като над 6000 от тях са за ясла. Миналата година трансформирахме 34 яслени групи в градински заради липсата на персонал.

Над половината от работещите медицински сестри в яслите са в пенсионна възраст. Ако само тези, които са над 70 г., напуснат системата, това значи около 2000 деца да останат без яслена грижа. В другите европейски държави тези промени са предприети отдавна и причината не е само липсата на персонал. Това, по което се работи на ниво ЕС, е европейска рамка за ранно детско развитие. Тя показва, че грижата, от която децата се нуждаят в яслена възраст, не е медицинска. Медицинска подготовка е нужна за оказване на първа помощ при спешни състояния. Но през такава преминават всички работещи в детските градини. Няма никаква специфика, която да налага медицинска сестра да работи в яслена група. За сметка на това предлагаме тези, които работят в кабинет, да се увеличат, защото в длъжностните им характеристики са записани много важни неща - да обръщат внимание на здравното образование на децата. Те трябва да подготвят уроци, които да се провеждат във всички групи. Това са изключително важни знания, които в другите държави се преподават като уроци, а тук са вменени на медицинските сестри в кабинетите. Когато една медицинска сестра отговаря за 200 деца обаче, това няма как да стане.

- От съсловната организация на медицинските сестри са против предложението да бъдат заменени от педагози в яслите, какво им казвате?

- Проведохме срещи с тях. Имаме недостиг от над 350 медицински сестри извън тези, които очакваме да напуснат системата преди септември заради възрастта им. Помолихме съсловната организация да насочи към нас като работодател медицински сестри в работоспособна възраст, за да ги назначим и да инвестираме в тяхното обучение за придобиване на социално-емоционални умения, емпатично учене, когнитивно развитие - всичко, нужно на едно дете освен грижата за физическото му състояние. Знаете и за проблема с неговорещите деца.

Имахме и още едно предложение към министерството на образованието и депутатите - скринингът за специални образователни потребности, който се прави след 3-годишна възраст в детските градини, да се случва в яслите. Колкото по-рано се установят тези дефицити и започне да се работи по тях, толкова по-лесно те могат да бъдат преодолени.

И тук идва най-големият проблем - липсата на цялостна стратегия за ранно детско развитие. На държавно ниво няма мерки, които да обхващат децата от 0 до 7 г. Няма връзка между това какво е работено в яслата, за да знаят колегите в детските градини как да продължат. Тази връзка липсва и между детските градини и училището.

- Какво стана с идеята за въвеждане на такса за посещение на детска градина през лятото?

- Това е друго наше предложение. Лятото е период на неучебно време и няма задължителен характер. Целта е с приходите от таксата да наемем още персонал, което ще даде повече възможности, включително за извеждане на децата извън градината, разбирайте извън двора. Искаме децата да учат чрез преживявания, което включва и опознаване на града, в който ще живеят и като възрастни. И това трябва да започне от детската градина. Децата в детските градини не са затворници, но е нужен допълнителен персонал. Разбирам притесненията на работещите в детските градини - над 20 деца с двама възрастни определено не е съотношението, към което се стремим. И понеже държавата не е предприела мерки за увеличаване на минималния брой работещи в една група, ще пробваме да го направим на общинско ниво.

Друга част от приходите от таксата ще се ползват за подобряване на базата - допълнителни материали, с които да работят децата. Издръжката, която градините получават сега - единният разходен стандарт, определен от държавата, не е актуализиран и е крайно недостатъчен. Има и малки градини, които не могат да се самоиздържат. Затова поетапно ще окрупняваме детските градини с по 4-5 групи.

Друг мотив за въвеждане на таксата е, че родителите невинаги навреме предупреждават, че детето няма да посещава детската градина. Това води до задържане на персонала, което после се оказва ненужно, не могат да планират отпуските си, изхвърля се храна и др. И понеже навлизаме в пролетния период, искам да отправя апел към родителите - да предупреждават навреме, когато детето няма да посещава градината.

- Какви са другите изводи от анкетата сред родители?

- Родителите, особено на 5-6-годишните, смятат, че следобедният сън не трябва да бъде задължителен. Важно е и качеството на храната, по което също работим, създавайки централизирани кухни, които да готвят по специални менюта и за децата със специфични хранителни потребности поради заболявания или алергии.

За родителите е много важно и детската градина да е близо до дома и работим по това. То беше заложено в промените в Закона за предучилищното и училищното образование, но подготвяме райониране и на детските градини. Както има райониране за училищата, което също трябва да бъде променено. Със “Софияплан” и института “Гейт”, които вече са работили по такава карта на София, правим ново райониране за училищата и за въвеждане на такова и за детските градини.

Сега се случва най-близката до дома детска градина да се води в друг административен район. И родителите са принудени да пътуват повече, за да стигнат до друга детска градина, при положение че на отсрещната страна на улицата има такава, но просто тя е в съседния район. Затова новото райониране ще излиза извън обхвата на административните райони. Ще оценим пътя за стигане, но не просто да опънем права линия от детската градина до дома, за да видим на какво разстояние са, а транспортната свързаност, включително градски транспорт, кой е най-бързият начин за придвижване и др.

- Кога ще е готово?

- Надявам се за приема за учебна 2027/2028 г.

- Ще има ли промени в приема за първи клас тази година?

- Да. Една от тях е за допълнителните точки за второ дете, когато по-голямото, което е до 12-годишна възраст, учи в същото училище. Имаме случаи детето да е навършило 12 г. няколко дни преди приема и по-малкият брат или сестра не получава допълнителна точка. Затова разширяваме обхвата и точката ще важи за всички деца с по-голям брат или сестра, които в годината на приема навършват 12 г.

По-голямата промяна е, че родителят трябва да избере с кой от адресите - постоянен или настоящ, детето му ще кандидатства за първи клас. Когато направи този избор обаче и мине първото класиране, той няма да има право при останалите класирания да сменя адресите. Когато родителите постоянно сменят адресите, и ние, и Регионалното управление на образованието не можем да предвидим къде колко места трябва да бъдат осигурени, защото след 3 дни данните вече са различни. Така че молим родителите да помислят кой е удобният за тях адрес, за да можем да планираме правилно местата.

- Представихте проекти за обновяване на 4 училища. Какви промени предвиждате, колко средства са нужни и откъде ще дойдат?

- Средствата да се случат тези проекти във всички над 30 училища не са никак малко. Затова има нужда от национална програма, която да подпомогне общините за разширяване на училищната база за преминаване на едносменен режим. Със сигурност най-големи трудности имат големите градове, тъй като през годините не е имало квотен принцип, по който са давани държавните средства за разширение на училища и детски градини. Имаме 175 общински училища, 45 от тях са на едносменен режим. Надявам се, след като преминаването на едносменен режим до края на 2029-а е цел и на МОН, да се предвиди такава програма, която да осигури поне част от средствата. Имаме готовност за 4 училища - София да плати построяването на тези нови корпуси и спортни зали. Проектите ще създадат нов модел в кварталите на споделено ползване на тези пространства между училището и общността. Децата и учителите ще ползват училището, двора, залата в учебно време, а след това през ваканциите и уикендите гражданите ще имат достъп до спортната зала през отделен вход и до двора, в който могат да спортуват с децата си.

CV

• Юрист с дългогодишен опит в публичното управление
• Била е главен юрисконсулт в Министерството на образованието и науката
• Ръководила е дирекция “Административноправно обслужване” в Българската агенция за инвестиции
• Била е директор на дирекция “Правни дейности и обществени поръчки” в Министерството на електронното управление
• До назначаването ѝ за зам.-кмет по образованието на столицата през февруари т.г. беше начело на общинската дирекция по образование