България е готова да се присъедини към еврозоната и да въведе еврото като национална валута от 1 януари 2026 година. Това току-що обяви Европейската комисия.
Преди минути изпълнителният орган на Блока е одобрил конвергентния си доклад, с който установява, че България изпълнява всички условия за присъединяване към еврозоната. Положителен доклад със същото заключение даде и Европейската централна банка (ЕЦБ).
В доклада на ЕК се констатира, че България изпълнява четирите номинални критерия за конвергенция, които имат за цел да гарантират, че дадена държава е готова да приеме еврото и че нейната икономика е достатъчно подготвена за това. Законодателството на държавата членка също така се счита за съвместимо с изискванията на Договора и устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. В оценката на Комисията се разглеждат и допълнителни фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенцията, включително промените в платежния баланс и интеграционните процеси на пазара на стоки, финансовия пазар и пазара на труда.
Според ЕЦБ от 2024 г. насам страната ни е постигнала значителен напредък по отношение на икономическата конвергенция с еврозоната.
„Тази положителна оценка на конвергенцията проправя пътя на България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава - членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната", заяви Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.
"Бих искал да поздравя България за огромната ѝ отдаденост да извърши необходимите корекции", добавя той.
Еврокомисарят по икономиката Владис Домбровскис определи днешния момент, като исторически, както за България, така и за еврозоната. Според него единната европейска валута ще донесе на страната ни множество икономически преимущества.
"Еврото ще донесе на българите и бизнеса в страната осезаеми положителни промени. Икономиката ще бъде по-стабилна, ще се увеличат инвестициите и търговския оборот. Присъединяването на България към еврозоната ще увеличи нейната международна тежест и значимост. Тя е символ на европейското единство, свободата и благоденствието", заяви той.
„Като министър-председател на Латвия работих по въвеждането на еврото на фона на финансовата криза. Тогава много гласове поставиха под въпрос това решение. Защо Латвия трябва да се присъедини към еврозона, която беше в смут? Поглеждайки назад, можем да кажем със сигурност, че еврото донесе много ползи на моята страна и значително подобри всекидневието на нейните граждани. Предвид геополитическата ситуация в региона и войната на Русия срещу Украйна, еврото действа като щит не само в Латвия, но и в другите две балтийски държави – Литва и Естония. Спестяванията ни са в безопасност, валутата е стабилна и нашите страни показаха устойчивост на фона на икономически сътресения, които се случваха едно след друго. Нашите икономики и фирми се възползваха от премахването на разходите за обмяна на валута, повишената прозрачност на цените, достъпа до по-евтино финансиране и по-големия интерес от международните инвеститори. Тези фактори, взети заедно, допринесоха за просперитета на хората в балтийските държави.
И това не е само мое мнение – когато хората видят ползите от еврото в ежедневието си, европейската валута става още по-популярна. Например, през януари 2014 г., когато Латвия се присъедини към еврото, само 55% го подкрепяха, докато сега то се радва на огромна подкрепа – 83% от анкетираните през април 2025 г. латвийци изразиха положително мнение за еврото.
Ако преминаването към еврото в България бъде одобрено от страните от еврозоната, ще бъде необходимо усилие на цялата нация. То ще изисква ясна комуникация и силна координация между правителството, частния сектор, банките, гражданското общество и хората. Осигуряването на прозрачност на цените и борбата с неправомерното повишаване на цените ще изискват изключително усилие. Предишните практики и данни от други страни от еврозоната показват, че това е напълно постижимо, а увеличението на цените в резултат на преминаването към еврото преди са били минимални. Присъединяването към еврозоната е най-добрата инвестиция, която България може да направи в своето бъдеще. Страната ще бъде по-силна след преминаването към еврото. И еврото ще продължи да носи ползи десетилетия напред", каза още Домбровскис.
"Еврото е ясен символ на европейската сила и единство. Днес България е една стъпка по-близо до приемането му като валута. Благодарение на еврото икономиката на България ще стане по-силна, ще се възползва от повече търговия с партньорите от еврозоната, преки чуждестранни инвестиции, достъп до финансиране, качествени работни места и реални доходи. България ще заеме полагащото ѝ се място в оформянето на решенията в основата на еврозоната. Поздравления, България!", каза пък шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Инфлацията в България към април 2025 г. на годишна база е 2,7%, с 0,1% пункта под нужното за влизане в еврозоната ниво от 2,8%. За изчисляване на критерия са ползвани данните за инфлацията в трите страни с най-ниско ниво на този показател - Ирландия, Финландия и Италия, и е добавено допустимо отклонение от 1,5 процентни пункта.
От 2012 г. насам България не е изпадала в процедура по свръхдефицит и изпълнява и критерия за стабилност на бюджета, констатират още ЕЦБ и Европейската комисия. Включително за 2024-а година дефицитът е в рамките на допустимите 3%.
Макар с това решение да е почти сигурно, че новата национална валута на България от 1 януари 2026 г. ще бъде еврото, което вече използват 20 от всички 27 страни членки на Европейския съюз (ЕС), то не е окончателно.
Предстои среща на т. нар. „Еврогрупа", която ще се състои между 19-20 юни в Люксембург. Тя представлява съвещателен орган на министрите на финансите на държавите от еврозоната. На тази среща ще се разгледат докладите на ЕК и на ЕЦБ и ще се обсъди кандидатурата на България. Не се очакват възражения или критики от страна на „Еврогрупата" и ако тя се произнесе положително, ще очакваме становище и на самите лидери на страните от еврозоната.
Те също ще обсъдят докладите на ЕК и на ЕЦБ на срещата на върха на ЕС, която ще се проведе между 26-27 юни. Ако и тук не се стигне до някакви възражения на 30-ти юни Еврокомисията ще направи предложение за фиксирането на курса на лева към еврото, като той няма да бъде по-различен от сегашния, фиксиран от валутния борд.
Процесът на приемане на еврото ще стане необратим на 8 юли, когато парламентите на страните от „Еврогрупата", гласуват законодателните решения за присъединяването на България в еврозоната. С този последен акт евроинтеграцията на страната ни ще приключи и ще бъде пълноправен член на Европейския съюз.
Дългият път към този исторически момент започна още през далечната 1997 г., когато правителството на премиера Иван Костов предприема стратегически действия за интегрирането на България в ЕС. Благодарение на това страната ни получава покана за започване на преговори за присъединяване на 10 декември 1999 г., които стартират официално през 2000 г. Малко по-рано същата година започват и преговорите за влизане на България в Организацията на Северноатлантическия договор - НАТО.
Усилията по евроинтеграцията са продължени от Симеон II в качеството му на министър-председател. Под негово ръководство страната ни първо бива приета в НАТО на 29 март 2004 г., а година по-късно затваря всички 30 преговорни глави по присъединяването към ЕС. Така на тържествена церемония на 24 април 2005 г. в Люксембург подписва договор за осъществяването на този процес. На него е определена дата за официалното членство на България в Блока, което следва да се случи на 1 януари 2007 г.
