Нямаме намерение да изхвърляме от учебните програми Ломоносов, Менделеевата таблица, Пушкин и Чайковски, отсече министър Красимир Вълчев
15% от българските ученици учат руски като първи или чужд втори език, задължително или по избор. От близо 710 хил. деца 106 589 го имат в програмата си, а в гимназиален етап процентът на изучаващите го е 29%.
Това показва справка на Министерството на образованието и науката, предоставена на “24 часа”.
Изучаването на руски език се превърна в политическа тема. Спорът в парламента тръгна от ПП-ДБ, които се възмутиха от броя на децата, учещи руски, предвид войната в Украйна и факта, че през 2022 г. Руската федерация обяви България за неприятелска държава. Те поискаха обяснения от образователния министър Красимир Вълчев и дори поискаха да остане само като свободноизбираем предмет в училищната програма (СИП).
България е втора в ЕС по изучаване на руски език - 27%. Трябва обективен анализ, който да докаже или необходимостта от това, или че тези жестоки напъни не отговарят на бъдещето на страната ни като икономическо, културно и образователно развитие, каза Елисавета Белобрадова.
В последните години сме свидетели на широка пещерна русофобия, което показва, че доста политици не могат да направят разлика между Путин и Пушкин, контрира я Петър Кънев от БСП, който е и шеф на групата за приятелство с Русия в НС.
Засега депутатите от ПП-ДБ не бързат с идеи за прекрояване на системата, но пък са затрупали министрите Красимир Вълчев и Георг Георгиев с въпроси по темата.
Нямат и отговор какво ще се случи с преподавателите,
които евентуално ще бъдат освободени. По данни на МОН през настоящата учебна година 1273 души преподават руски, от тях 579 са на щат. Миналата година учителите по руски са били с 20 повече, а преди 4 г. - общо 1380.
МОН уточнява, че след 8-и клас учениците, които изучават руски, са повече, защото за училищата било по-лесно да намерят преподавател по този предмет като втори чужд език. Като СИП често бил записван от уязвими групи с обяснението, че е по-лесен заради общата азбука.
Скандалът се разгоря политически навръх 9 май, когато се чества Денят на Европа, но и Денят на победата. Според Белобрадова съвпадението е случайно. Били провокирани от снимка във фейсбук профила на директора на столичното 119-о училище Диян Стаматов. На 5 май той пусна кадър пред Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София - ученици от 8-и и 10-и клас са посетили мастър-клас и се запознали с традиционни занаяти от различни региони на Русия, направили и свои сувенири с техниката, характерна за московското село Гжел. ДБ обаче заподозряха, че децата са жертва на пропаганда. Стаматов бе атакуван, защото освен директор е и общински съветник в София от ГЕРБ-СДС.
Подобни прояви има и в центровете на други държави - на 12 май, например, ученици от езиковата гимназия в Ловеч и Американския колеж в София са били в испанския иститут “Сервантес”, става ясно от други снимки във фейсбук. Испания не ни е обявила за неприятелска държава като Русия, контрират обаче насреща.
Лена Бориславова от ПП пък обвини МОН, че “участва дейно във форум за насърчаване на изучаването на руския език”. Министър Вълчев отрече, но е наредил на хората си да са “особено внимателни при избора на теми, събития и организации, с които се асоциират”. И
съжали, че има кампания срещу училища, в които се учи руски.
С риск да разочаровам някои твърдолинейни русофоби и тези, които се заиграват политически в русофобията, ще кажа, че нямаме намерение да забраняваме изучаването на руски език или да изхвърляме от учебните програми Ломоносов, Менделеевата таблица, Пушкин и Чайковски. Образователната система не може да възпитава омраза към цял един народ, култура или държава.
Тя трябва да възпитава осъдително отношение към човеконенавистническите и авторитарните режими, към агресорите, към погазването на човешки права и т.н., категоричен е министър Вълчев.
Говорителката на Руската федерация Мария Захарова пък публично се оплака от засилване русофобските настроения срещу учителите по руски и учениците им в България. И видя “класически лов на вещици в духа на тоталитарните практики от 20-и век”.
“Въпросът със СИП-овете е вътрешнополитически, да не се месят”, контрира Елисавета Белобрадова.
