- Стефан Стамболов ходел в старата столица, за да хвърли един покер с адвоката, синоним за лош късмет
- Каръкът не го напуснал и след смъртта - положили стара госпожа в гроба му
125 години навърши Великотърновската адвокатска колегия. Годишнината бе отбелязана със стилно тържество на 29 април – дата, която от 2022 г. адвокатите в града честват като свой празник. На този ден през 1901-а е приет първият Правилник на Търновския адвокатски съвет, създаден година по-рано.
Пази се и първият регистър на адвокатите в старопрестолнината. В него под №1 фигурира митичният Марко Тотев. Описано е, че свидетелството му е издадено през 1892 г. от Окръжния съд в Търново. Макар името му да е нарицателно за лош късмет, той е бил блестящ юрист, политик и администратор от XIX и началото на XX век, един от основателите на българската правосъдна система.
Именно адвокатите са сред хората, които пренасят българското общество от мрака на XIX век в новото време със своята конституционно уредена професия, която е имала правото на самоорганизация и самозащита, смята историкът проф. Милко Палангурски от БАН.
"По закон тогава няма задължения за създаване на колегии, които да са административно регулирани. И Софийската, и Търновската са едни от първите колегии, които се създават, точно с идеята да се организират адвокатите като хора, които имат общественото доверие и могат да излъчват обществена енергия", казва проф. Палангурски.
До Освобождението адвокат, който е създал своя кантора, е само д-р Константин Стоилов в Цариград. По политически причини някои хора играят ролята на адвокати в процесите срещу въстаниците, като видния
Илия Цанов от Видин, който успява да измъкне Ботевите четници от първия съд в Русе
и ги спасява от смъртна присъда, но това е повече една пожелателна професия за бъдещето.
След Освобождението правото получава голям стимул. Държавата просто има нужда от хора, които са юридически подготвени. Присъствието, дори и без образование, в даден съд им дава правото да практикуват "по съдебна практика" и първото поколение така влиза в професията.
Макар да няма загубено дело и да е сред основоположниците на юриспруденцията в нова България.
Марко Тотев също е самоук
Роден е през декември 1857 г. в старата българска столица. Като единствен син завършва пети клас, най-високото за времето си образование.
"Марко Тотев започва своята професионална кариера, забелязан от Щербитски, търновския губернатор при привременното руско управление, който вижда в този младеж една изключителна наблюдателност, будност и успява да го привлече като писар в неговата канцелария", разказва историкът Катя Митова-Ганева, която посвещава 13 г. на изследване на живота му.
Научава френски, знае турски, работи с турски документи. Френският език много му помага, 50% от библиотеката му, томове от която са подредени и днес в музея "Възраждане и Учредително събрание" в Търново, е френска правна литература.
През 1884 г. Марко се оженил за Поликсени Кабакчиева. Нейната майка произхождала от голям род, от който са Янко Славчев, първият кмет на Варна, поборникът за национално освобождение и приятел на Ботев Никола Славков и известният гинеколог д-р Славчев - прототип на героя на Емилиян Станев в "Търновската царица".
За кръстник Марко поканил Васил Друмев, известен и като митрополит Климент. Имат четири деца.
Марко бил близък приятел на Стефан Стамболов и като член на неговата Народно-либерална партия е бил и депутат в Четвъртото велико народно събрание през 1893-а.
В работата на законотворците участва с предложения и законопроекти
В това си качество председателствал и търновското читалище "Надежда", в което по негова идея се играли опери на Росини и Верди.
През 1900 г. Марко Тотев бил назначен за окръжен управител на Бургас. Службата обаче не му понесла, завърнал се в родното Търново и отворил адвокатска кантора. Имал такава и в София.
"Така високо се е образовал за времето си, че е помагал на всички, които идват от Европа. Няма загубено дело, въпреки че водел все засукани казуси. Стихията му била в гражданския процес, защитавал е предимно обикновените хора. Неговите дела са посещавани от студентите в новосъздадения Юридически факултет към СУ", разказва Митова.
Заради изключителната му компетентност е поканен от представители на международната параходна компания "Холанд Америка" да защитава интересите на компанията в България. Той придавал на пледоариите си писмен вид и ги раздавал предварително на съдиите, като казвал: "Тия старци дремят, не слушат внимателно какво говори адвокатът, а така като дам писменото слово, те - щат не щат, трябва да се запознаят детайлно с него."
Бохем, но и джентълмен, изключително елегантно облечен винаги, така остава в спомените на търновци Марко Тотев. Разказват, че вземал два файтона - в единия се возела адвокатската му чанта, бастунът и известната му шапка.
След това сядал в другия, за да покаже, че сега скъсва с формалната си работа, за да отдаде внимание на приятелите и семейството, но и демонстрирал положение по този начин.
"Той е човек с много сериозно присъствие в политическия и културния живот на страната. Това, че ние го знаем с неговия вечен карък, само показва доколко е бил човек, който е умеел да се шегува с живота", казва проф. Палангурски.
Марко Тотев бил страстен комарджия и с това е
свързано нарицателното му име за неудачник
Всичко започнало при една игра на покер в арменското кафене "Дарданели" в Търново в началото на XX век. Пада му се оная мечтана ръка от милиони играчи на покер - кент флош роял, който според математиците на 3 милиона играчи се пада веднъж.
"В същото време по улицата върви едно траурно шествие, починал е близък приятел и на четиримата, които играят в момента. Излизат навън и когато се връщат, картите вече са разбъркани, никой не му признава кент флош рояла. И той казва: "Бай Марко, на тебе все така ще ти върви."
Оттук тръгва този еталон за несполука", припомня Митова-Ганева.
Марко Тотев сам доукрасявал или пък измислял свои каръшки истории и с охота ги разправял. С цялото си държане бил непрекъснато в устата на търновските еснафи.
Всички те не можели да се надивят от какво е толкова весел и безгрижен – в политиката не успял, пари от работа не натрупал, с фабрика не успял да се сдобие, дори и едно лозе на баир нямал, а пък все се шегувал.
Елитът по онова време е бил толкова повлиян от новата мода - покера, че историята помни случаи, в които Стефан Стамболов си идва от София в Търново само за да хвърли едни карти с бай Марко. А залозите не били никак малки.
Сред най-големите загуби на адвоката е проиграването на покер на семейната воденица,
намираща се на река Янтра край Търново. Говори се, че Марко Тотев изгубва всичките си пари. Хазартът е бил в кръвта му. Даже в София живее на квартира на ул. "Марин Дринов".
Впрочем семейството се мести в столицата през 1914-а, след като умира Анастасия, най-малката им дъщеря. Тя е гимназистка в училището и е неспасяемо болна от туберкулоза.
Най-любопитната история за Марко Тотев обаче е как в края на живота си упълномощил двама свои близки, които проиграли парите му в казино в Монако. Той е възрастен и здравето му не позволява сам да се впусне в последното приключение.
Даже и в последния му земен път през 1936 г. пак има история. Погребват Марко Тотев с всички почести и внимание, обаче когато близките отиват на панихида за 40 дни, виждат, че гробът е разместен и там е погребана някаква госпожа. Започват да се оплакват на администрацията на Софийските гробища.
Установява се, че е грешка, извиняват им се и го препогребват. Тогава близките отново казват: "Ех, на бай Марко и на оня свят пак така ще му върви!"
Синове и зет генерали го нареждат до фамилията Вазови
Марко Тотев възпитава трима генерали, което е без прецедент в историята. Единствен аналог има само от фамилията Вазови.
Синовете на прочутия търновски адвокат - Георги и Никола Тотеви, са единствените двама братя генерали сред 37-те царски офицери от старопрестолния град, произведени в генералски чин до 1945 г. Зет му също е генерал - Рашко Атанасов, а снаха му е сестра на поручик Асен Йорданов - авиоконструктор на "Боинг", "Локхийд" и "Дъглас".
По-големият - ген.-майор Георги Марков Тотев, е роден през 1886 г. Завършва военното училище във Велико Търново, участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
"Стига до командващ на Втора армия и главен интендант. Бил е и началник на Варненския гарнизон. Служил е в 18-и етърски пехотен полк в Търново. Казват му "тракийски", защото той командва Втора армия, която навлиза в Западна Тракия.
На 3 май 1941 г. правителството решава да се образува Беломорска област с център Ксанти, тогава към нея влизат и островите Тасос и Самотраки. Приключва службата си през 1941 г.", разказа шефът на Държавния военноисторически архив Светлин Радев.
По негова инициатива 37 царски офицери, сред които и наследниците на Марко Тотев, станаха почетни граждани на Велико Търново посмъртно.
Другият брат - ген.-лейтенант Никола Марков Тотев, е роден през 1888 г.
"По някакви причини в издание за офицерския корпус от 1878 до 1944 г. го срещаме като Никола Тотев Марков. Може би тогава всеки сам е израствал в кариерата, още повече че тогава името на Марко Тотев не е било нарицателно за лош късмет. Тогава той е депутат, има кантори в Търново и в София, т.е. обществено е доста активен и добре представен", казва шефът на архива.
В чисто професонален план биографията на Никола е доста плътна през годините. Може да се види израстването му през всички звена на армията.
Армейските кариери на двамата братя са вървели паралелно, но не са се пресичали освен във военното училище. Те имат само две години разлика. Никола е бил командир на IV пехотна дивизия. Стига до инспектор на пехотата, което наистина е атестат за оценени възможности.
Също през 1941 г. излиза в запас, бил е изпратен в концлагер, пише в архивите.
Интересна е фамилията на Марко Тотев и с връзката с ген. Рашко Атанасов, който се жени за дъщеря му Кръстина. Той също произхожда от уважаван търновски род.
Със солидно военно образование, той минава по цялата армейска йерархия - през офицерство в пехотен полк, началник на един от пограничните сектори, паралелно отговаря за военните издания, които вече стават част от политиката на Министерството на войната, началник е на школата за запасни офицери, министър на вътрешните работи.
Председател е на спортния съюз "Юнак" и на Българския олимпийски комитет 1941-1944 г., народен представител, автор на няколко книги.
