В контекста на активните дебати за ролята на религията в образователната система си струва да се обърнем към практиките в други европейски държави. Сравнителен анализ на 18 страни от Европейския съюз показва широка палитра от подходи, но като цяло налага извода, че образованието по религия присъства почти навсякъде в изследваните държави.
Обучението по религия в европейските училища е универсален елемент в различни форми. Целта на настоящия преглед е да установи:
- Включена ли е религията в учебната програма;
- Дали предметът е задължителен, с възможност за освобождаване, или изцяло по избор;
- Какъв е характерът на преподаването – конфесионален или неутрален.
Изводи:
Европейският опит разкрива една пъстра картина. Религията присъства в училището по различен начин – понякога задължително и конфесионално, друг път – неутрално и по избор. Но едно е сигурно – изучаването на религия присъства по един или друг начин на практика в програмите на повечето европейски държави с изключение на Франция и отскоро Люксембург. Разбира се, начинът на изучаването отчита различните държавни, образователни и културни традиции. Интересно е обаче, че от страните – членки с преобладаващо православни традиции, България към момента е сериозно изключение, доколкото, както бе описано по-горе, нашите съседки Гърция и Румъния са застъпили активно изучаването на този предмет в училищата си при отчитане и на добрите европейски практики.
Предметът е задължителен без алтернатива
Швеция е категоричен пример за държава, в която този предмет е напълно задължителен и без алтернатива. Там предметът „Религия" е задължителен от 1996 г. насам, като се преподава на неконфесионална основа. Правната рамка се базира основно на Закона за образованието (Skollagen 2010:800) и националната учебна програма, актуализирана през 2018 г.
Задължителен, но с право на отказ
В Румъния от 1995 г. религията присъства в учебния план като задължителен предмет в началното образование. След решение на Конституционния съд от 2014 г. е въведено изискване за изрично съгласие от родителите. Публични данни от 2015 г. показват обаче, че още на следващата година 91% от родителите в Румъния подават заявление децата им да изучават именно религия.
Гърция се отличава със силно изразената роля на православието. В конституцията е описано, че основният закон се прогласява в името на Светата Троица. Затова не е учудващо, че религията е задължителен предмет в училищата. Все пак в райони със смесено население, какъвто е Северна Тракия, от 2014 г. насам е възможно изучаването на ислям. Но родителите на нерелигиозни ученици могат да поискат освобождаване от изучаване на този предмет.
В Дания предметът "Християнски науки" присъства задължително от 1-и до 6-и клас и отново в 8-и и 9-и. Законът за държавните училища допуска освобождаване по искане на родителите, а преподаването се извършва в неконфесионална форма.
По-разнопосочна е картината в Германия, където образователната система е децентрализирана. В повечето провинции религията е задължителен предмет, но съществуват изключения (Берлин, Бремен, Бранденбург), където водещ е предметът "Етика". Преподаването често е конфесионално (католическо или лутеранско), а учениците могат да бъдат освободени – по желание на родителите или по собствено, след като навършат 14-годишна възраст.
В Малта, където католицизмът е държавна религия по конституция, изучаването на християнство е задължително и конфесионално. Законът допуска освобождаване отново или по желание на родителите, или на самия ученик, ако е навършил 16-годишна възраст. Учениците могат да изберат "Етика", която се изучава изцяло като факултативен предмет.
Задължителен избор между "Религия" и "Етика"
Има немалък брой държави в Европа, чийто модел е много близък именно до това, което в момента се предлага от българското Министерство на образованието, а именно родителите да трябва да избират между един от два предмета, свързани с изучаване на нравствени норми – "Религия" или "Етика". Такива държави са:
Австрия, макар да включва конфесионално религиозно обучение в задължителната програма, държавата предлага алтернатива – предмета "Етика", който се изучава задължително при отказ от "Религия". На практика родителят трябва да избере между един от тези два задължителни предмета. Регулацията стъпва върху Закона за религиозното обучение от 1949 г., конкордат между Австрия и Ватикана, както и договори между Австрия и представителствата на други изповедания.
Сходна е практиката в Словакия. Законът за образованието от 2008 г. и министерската заповед от 2009 г. поставят съдържанието на предмета под контрола на религиозните общности. Родителите обаче могат да изберат предмет "Етика" вместо "Религия".
Финландия налага неконфесионално задължително обучение по религия. В тази страна обучението се съобразява с религиозната принадлежност на ученика. Законът предоставя възможност за избор на предмет "Етика" вместо "Религия".
В Унгария родителите са задължени да изберат дали детето им да изучава религия, или етика. Предметът "Религия" е конфесионален. Това е резултат от промени в Закона за публичното образование от 2013 г.
Свободноизбираем предмет
В Италия, макар всяко училище да е задължено да предлага предмета "Католическо религиозно образование", той е изцяло свободноизбираем. Учебните часове се разполагат в началото или края на учебния ден, за да не се нарушава графикът на учениците, които не го посещават. 86% от учениците участват в тези уроци.
Испания също предлага религията като свободноизбираем предмет. Преподаването е конфесионално и се базира на конкордат с Ватикана и договори с други религиозни общности.
В Полша както религията, така и етиката са извън задължителния учебен план. Родителите могат да изберат дали децата им да посещават някой от двата предмета. Обучението по религия е конфесионално и стъпва върху конкордата с Ватикана от 1993 г.
Латвия изисква минимален брой от 10 ученици с писмена заявка, за да бъде организиран курс по религия. Преподаването е конфесионално, провежда се от регистрирани вероизповедания и се предлага алтернатива - предмет "Етика".
Училищна автономия и влияние на религиозния патронаж
В Нидерландия държавните училища не включват религия в основната си програма. Все пак при интерес от страна на родители училището може да организира извънкласно обучение, което е неутрално по характер. В религиозните (специални) училища преподаването е задължително и конфесионално.
Ирландия е интересен случай – макар законодателството да не налага религиозно обучение, над 90% от началните училища са под патронажа на Католическата църква. Това означава, че предмет "Религия" се преподава на практика навсякъде. Родителите имат правото да откажат, но реалното упражняване на това право е трудно, особено при липса на алтернативи като предмет "Етика".
Секуларният модел
Франция заема традиционно изцяло секуларна позиция. Там религиозното обучение е забранено в държавните училища. Разбира се, подобно на Нидерландия и Ирландия, в тази държава съществуват редица частни училища, в които този предмет е част от задължителния курикулум. Изключение прави само регионът Елзас–Мозел, където все още е в сила конкордатът от 1801 г., валиден в местното право. Там религията се преподава задължително, но с възможност за отказ.
Люксембург – въпреки че до 2016 г. "Религия" е задължителен и конфесионален предмет, през тази година е заменен с предмет, подобен на "Етика" (наречен "Живот и общество"), който е задължителен.
