Патриарх Даниил сподели, че разбира притеснението на родителите за предмета "Добродетели и религия". По думите му преди години той е бил същият.
"Аз съм имал същото мислене", сподели той за идеята, че църквата е някаква закостеняла институция, която е извън съвремието. "Но после, когато нещата се изследват, виждат се, човек размисля и вижда, че това просто е невярна представа за църквата", обясни Негово Светейшество..
Патриарх Даниил разказа, че темата за религията в училище е повдигната първо от Светия синод още от началото на 90-те години, след промените, които настъпиха в страната. "И този дебат е бил поставен, не през цялото това време, къде по-слабо, по-силно, но той винаги е присъствал като един приоритет в политиката и в работа на Светия синод. Предметът дали ще се казва "Добродетели и религия"... На времето, преди да бъде премахнат от учебната програма, се е наричал "Вероучение" или "Закон божий", дали под някакво друго наименование ще бъде, уточняват се тези детайли", сподели той.
"Но като архипастири или хора, които ни е поверено духовното здраве на поверения народ, то знаем, че всяка беда от човека започва от отдалечаването ни от Бога. Това е коренът на всяка беда за човек. Охладнее вярата, премахне се вярата, няма вяра - какво добро очакваме? Господът е казал каква полза човек да придобие целия свят, да повреди на душата си", коментира той.
"Гоненето на материалното... толкова примери има в западни държави, които един много висок стандарт на живота постигнаха, но в последните десетилетия виждаме, че никой не е подминат от много остри противоречия, силни социални кризи, разделение. И виждаме, че материалният комфорт, напредъкът, технологиите, това не е гарант за лично и обществено благосъстояние. Материалното благосъстояние не е достатъчно за човек да му бъде добре, да живее в мир с човеците. Защото няма ли мир, когато един човек, който злопаметства, мрази, той и в рая да го сложиш този човек, няма да му бъде добре. Значи нематериалните условия са предпоставка или условия за това, за истинското благосъстояние на човек".
"И като знаем това, затова Светият синод никога не е преставал да помолява и да настоява пред управляващите, ако искаме да разрешим и сегашни, и бъдещи социални проблеми - престъпността, агресията, зависимостите. Приснопаметният неврокопски митрополит Борис, който е убит 1948 година, има една такава книжка - "Кризата в българското училище". Тогава е посочил зависимостта от това, когато се преподава този предмет, изследвал е практиката на различни европейски държави, и показва с намаляването или премахването... Във Франция примерно още в края на 19-и век, мисля, че се премахва, има такава пряка зависимост с нарастването на престъпността, проституция, зависимости, от това, че подрастващите са лишени от възможността да чуят, че има и друг начин на живот. Че и друг начин на живот е възможен. И как човек може да остава в доброто, как може да усвоява в доброто, защото в нас действа разрушителна сила, грехът действа във всеки човек. Какво означава това?", попита Негово Светейшество.
"Примерно винаги се връща някоя мисъл в нас, някой ни е огорчил, постъпил е зле спрямо нас и ние непрекъснато една мисъл, която идва със сила и увлича нашите мисли или да отмъстим, или защо той така ми направи. И ето виждаме грехът как действа със сила в нас. И ако ние не противодействаме на тази сила. По същия начин друга страст - завистта. От завист семейства са се разделяли. Братя не искат да се погледнат, защото получили в наследство едните малко повече, другите си мисля, че са неоправдани, стига се до убийства. И ако има възможността да са чули тези хора какво дава православната духовност, какво дава вярата в Бога - подкрепата, как да получим помощ от Бога в такива моменти, в целия си живот, но особено в такива трудни моменти. И много от тези неща, които ги виждаме като проблеми, не биха съществували", допълни той пред БНТ.
"Затова Светият синод постоянно е настоявал и умолявал да влезе в редовната програма този предмет. Знаем колко е важно. Има един такъв момент - чрез този предмет, ние много добре знаем, че не целим индоктринация, вцърковяване на децата, а запознаване, образоване. Защото вярата е нещо лично. Давали сме този пример много често на свещеници, и в други епархии, децата им не на всички са в църквата. Дори свещенически семейства, които отрано са видели и службата на своя баща, и то достойни свещеници, порядъчни семейства, но детето други неща го занимават, особено в тази ранната възраст. Виждаме, че вярата не е нещо, което може да се получи с казване, с настояване, с насилие и ние не целим това нещо. Целта на този предмет е образова, да даде информация".
Патриарх Даниил сподели, че не вярва, че има родители, които да не искат децата им да бъдат добри, грижовни, честни. Няма родител, който да не се поласкае и да не му стане добре, да чуе за детето си - син, дъщеря, че се е преборило с някоя трудност, преодоляло някакво изпитание или помогнало на човек в нужда, постигнало е с цената на много усилия някакъв успех.
"И в този смисъл аз разбирам родителите, които имат известни притеснения, и ги разбирам, защото и аз съм бил така. Аз съм имал същото мислене. Аз съм раснал в това време, преди 89-та година, в училище сме учили, бил съм и пионер, бил съм и в комсомола", разказа той.
"Отношението към църквата като към някаква ретроградна институция, някаква закостеняла институция, която е извън съвремието ни едва ли не, че там няма как да вярвате като науката еди-какви-си доказвала. Това мислене аз съм живял и съм мислил по този начин, и съм се отнасял към църквата по онова време, Бог да ми прости, но съм се отнасял по такъв начин. Но после, когато нещата се изследват, виждат се, човек размисля и вижда, че това просто е невярна представа за църквата. Така че аз ги разбирам, но първото нещо, което е, това, което се предвижда за предмета "Добродетели и религия", е, че тези родители, които не желаят децата им да изучават нещо, свързано с вярата или с определено вероизповедание, могат да запишат децата си в трети профил "Етика". Така че притеснения за никого не би трябвало да има", обясни Негово Светейшество.
"Според търсенето е и предлагането. Защото в този момент аз съм свидетел как има предимно жени, но и мъже, които биха искали да се посветят на преподаване на този предмет. Но сегашният му статут в учебната програма на свободно избираем, на факултативен час... първо, че на много места той въобще не се и представя, че го има като възможност родителите да запишат. На други места няма финансиране за него. И от преподавателите тук в града, в София, това се отнася за епархиите в цялата страна, дори при запълнен хорариум, заплащането за лекторски часове, те не могат да формират дори половината от това, което е учителската заплата в момента. Т.е. те не могат да се издържат от това", разказа той.
"Но когато заеме своето достойно място, когато тези, които искат да се подготвят да преподават по този предмет, отидат, завършат бакалавър или магистратура, придобият квалификация, да знаят, чрез своя труд ще могат да се издържат също така. Защото днес завършват Богословския факултет с профил "Религия и педагогика", но те не могат да работят после по специалността си, защото просто не е достатъчно издръжката, която ще получават. Като се създаде търсене на такива преподаватели, вярвам, че за няколко години нещата ще се нормализират. И това, което на кръглата маса се спомена, че има готовност вече от висшите учебни заведения, Софийския университет, Великотърновския университет, и вече са разработени такива програми - бакалавърска и магистърска програма за подготовка в Педагогическия факултет на Софийския университет студентите да придобиват квалификация за преподаване на този предмет в училищата. Така че смятам, за кратко време ще се нормализира този въпрос и няма да бъде като проблем", допълни Българският патриарх.
В концепцията за изучаването на предмета, представена от министъра на образованието и Красимир Вълчев, се споменава, че свещеници няма да влизат в училищата. Вместо това той ще се води от началните учители, които ще преминат кратки обучения.
"Предлагаме задължителен час по възпитание в добро и формиране на ценности с три алтернативни учебни програми, от които родителите и учениците да могат да избират самостоятелно", обясни той. По думите на министъра така ще се засили възпитателната функция в българското училище и у децата ще се формират универсални човешки ценности като честност, уважение, съпричастност, смелост, отзивчивост.
Учениците ще бъдат разделени на групи според това дали семействата им са избрали да учат за християнството, за исляма или за добродетели/етика.
Вълчев увери, че в учебните програми ще бъдат включени само универсалните ценности и добродетели - тези, които ни обединяват. Призна обаче, че ако дадена програма се избере само от един-двама ученици в класа, няма как да се организира индивидуално обучение. Министърът разчита на гъвкавост и опита на учителите.
