75% от 1600 учени обмислят да напуснат страната заради политиката на Тръмп – уволнения, орязване на финансиране, натиск срещу елитните университети
Ако искам да продължа да работя в тази сфера и да се развивам, трябва да намеря място, където науката е приоритет. Това казва един от младите учени, участвали в скорошно допитване на престижното списание “Нейчър”.
В края на март резултатите от него шокираха международната общественост. От над 1600 учени, участвали в анкетата, 1200, или 75%, обявяват, че обмислят да напуснат САЩ и да променят изцяло живота и кариерата си, търсейки държави и региони, където науката продължава да е смятана за основа на прогреса. На първите места сред предпочитанията им са Европа и Канада.
Разочарованите цитират като причина масовите уволнения в държавните агенции, свързани с научните изследвания, драстичното орязване на финансирането по проектите, засилващият се натиск срещу елитните университети, които не са склонни да следват безкритично политиката на президента Тръмп и неговата администрация.
През изминалия век
Америка се утвърди
като световна
суперсила
и голяма част от тази сила произлиза от научното и технологично могъщество на страната. От медицината до космонавтиката, някои от най-великите мислители в съвременната история са наричали САЩ свой дом. Но днес тази традиция е заплашена, посочват международните наблюдатели.
В края на март бяха уволнени изследователи от Националната администрация за океаните и атмосферата и Националната администрация по аеронавтика и изследване на Космоса.
Застрашени бяха работните места на над 10 000 души от правителствени агенции в рамките на Министерството на здравеопазването, под чиято шапка са Центровете за контрол и превенция на заболяванията и Администрацията по храните и лекарствата.
Имаше и големи съкращения на финансирането.
НАСА
прекратява
договори за 420 млн. долара,
които не са в съответствие с приоритетите на Белия дом. Според изданието “Форин аферс” в бюджета за 2026 г. парите на Националните институти по здравеопазване (агенцията, която разпределя федералното финансиране за медицински изследвания) трябва да бъдат орязани с 40%, а тези на Националната научна фондация - с цели 57%.
В началото на май правителството разпореди на Националната научна фондация (NSF) да прекрати напълно финансирането на всички проекти за неопределено време. Нареждането забранява на NSF - един от най-големите поддръжници на фундаментални изследвания в света, да отпуска нови безвъзмездни средства за научни изследвания и да предоставя средства за вече започнали изследвания като например тези, които получават годишни увеличения на парите.
В разпореждането не се посочва причина за замразяването и се казва, че то ще продължи “до второ нареждане”. Според медиите става въпрос за
спряно финансиране
от близо $ 740 млн.
В несигурност за бъдещето са хвърлени и някои от най-елитните американски университети от Бръшляновата лига. Най-голям шум се вдигна около конфликта между администрацията на Тръмп и Харвардския университет.
Наскоро държавният натиск върху академичната институция навлезе в нова решителна фаза. Преди седмици бе обявено, че администрацията ще блокира най-стария университет в страната да получава каквито и да било нови федерални субсидии за научни изследвания, сигнализирайки за рязка ескалация в кампанията за преустройство на висшето образование и изолиране на институции, които се съпротивляват. “Харвард” не трябва повече да търси грантове от федералното правителство, тъй като няма да бъдат предоставени - посочи министърът на образованието Линда Макмеън в писмо до университета. - “Харвард” ще престане да бъде публично финансирана институция и вместо това може да работи като частно финансирана институция, черпейки от колосалните си дарения и набирайки пари от голямата си база от богати възпитаници.”
В началото на май Тръмп обяви, че ще отмени статута, по силата на който Харвард е освободен от заплащане на данъци. “Те това заслужават”, обяви президентът. По-рано администрацията вече замрази 2,3 млрд. долара финансиране за висшето учебно заведение и заплаши да му попречи да приема занапред чуждестранни студенти, а новите рестрикции се очаква да засегнат над 1 млрд. долара годишно.
Всичко това бе последица от нежеланието на “Харвард” да се съобрази с изискванията на властта към университета, който от своя страна говори за налагане на “безпрецедентен контрол” и “незаконно отнемане на финансиране”, което ще застраши жизненоважни изследвания.
Гневът на Тръмп бе разпален преди всичко заради пропалестинските протести в някои от най-големите университети, сред които и “Харвард”, които бяха обвинени в антисемитизъм и симпатии към “Хамас”. Според Белия дом академичните институции нарушават правата на консервативно настроените студенти, както и на израелските студенти. През февруари вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви: “Ние трябва наистина да ги реформираме агресивно, за да станат по-отворени за консервативните идеи.”
Всъщност “Харвард” не е единствен, на заплахи за спряно финансиране са подложени и други елитни академични институции, водещи във формирането на млади учени, като “Принстън”, “Колумбийския университет”, “Браун”, “Корнел”, “Дюк”, “Пенсилвански университет” и др. Някои медии дори се питат дали тези висши учебни заведения, създаващи реномето на САЩ като място за получаване на най-престижното образование в света, ще успеят да устоят на атаките.
Атмосферата на открито пренебрежение и враждебност на новата власт към академичните среди бързо роди мисли за преселение към други страни и региони. “Регулаторната несигурност, съкращенията на финансирането, имиграционните ограничения и намаленото международно сътрудничество създават идеалната буря за изтичане на мозъци”, казва Грей Макдауъл от американската дигитална консултантска фирма “Капджемини инвент”. В същото време статистиката показва, че всеки долар, похарчен за научни изследвания, особено в сферата на медицината и създаването на нови лекарства и методи за лечение,
се е превръщал
в печалба от 2,5 долара
и е тласкал напред икономическия растеж.
Настроенията за напускане на страната са особено силни сред младите учени, докато по-възрастните и с по-дълга кариера са по-въздържани. Според допитването на “Нейчър” от 690 души, които правят пост докторантура, 548 са обявили, че обмислят да се насочат към други страни. Същите намерения имат 255 от 350 запитани докторанти.
“Не искам да си тръгна, но имам ли алтернатива”, казва един от анкетираните. “Това е моят дом, аз обичам страната си, но част от моите ментори ми казаха да се махам, и то веднага”, признава друг. Трети добавя: “Започвате да се чудите дали ще бъде възможно да се занимавате с наука в тази страна, но ако има голям поток от учени към други страни, къде да отидем? Все още не съм готов да напусна Съединените щати, но мисля, че всички държим очите си отворени и търсим възможностите си, ако нещата се развият наистина зле.”
Много от чуждестранните учени, привлечени преди години да работят в САЩ, сега възнамеряват да се приберат. Други, които са искали да заминат за САЩ, се отказват. Или с други думи - някогашното привличане на най-блестящите мозъци от цял свят, с които американската наука беше известна, сега започва да сменя посоката си.
Ясно е, че процесите не се развиват бързо и до създаването на реален проблем с изтичането на мозъци от САЩ ще мине време. Но ако нещата продължат по пътя, по който вървят, все повече учени ще решат да работят другаде, смятат анализатори.
Това ще направи САЩ по-малко конкурентоспособни и ще ги лиши от важни иновации. И то в момент, когато най-големият им съперник - Китай, харчи все повече средства за изследвания и прави все по-големи пробиви в новите технологии.
“Много по-лесно
е да счупиш нещата,
отколкото да ги изградиш
За съжаление, в момента сме във фаза на счупване - казва един от засегнатите. - Строителните материали сега ще се използват другаде по света.”
Европа, Канада, Австралия, някои азиатски страни виждат в тези събития много добра възможност да привлекат на своя земя неудовлетворените научни таланти. “Американското правителство в момента използва груба сила срещу университетите в САЩ, така че изследователи от Америка сега се свързват с Европа - заяви новоизбраният канцлер на Германия Фридрих Мерц миналия месец. - Това е огромен шанс за нас.”
Фон дер Лайен и Макрон: Изберете Европа
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разкри план за половин милиард евро за привличане на чуждестранни изследователи, съобщи изданието “Политико”.
“Ролята на науката в днешния свят е поставена под въпрос. Инвестицията във фундаментални, безплатни и отворени изследвания е поставена под въпрос. Каква гигантска грешка - обяви Фон дер Лайен. - Науката няма паспорт, няма пол, етническа принадлежност или политическа партия.”
Заставайки редом до френския президент Еманюел Макрон в легендарния парижки университет “Сорбона”, преди дни Фон дер Лайен обяви, че инициативата “Изберете Европа за наука” ще предложи програма от 500 милиона евро от 2025 до 2027 г. за привличане на чуждестранни учени, за да “подпомогне подкрепата на най-добрите и най-умните изследователи и учени от Европа и по света”.
Макрон добави, че
Франция ще
отдели още
100 млн. евро
от програмата “Франция 2030”, за да привлече изследователи и да превърне Европа в “сигурно убежище” за науката. “Не може да има трайна демокрация без свободна и отворена наука”, каза той.
Шефката на Еврокомисията не назова конкретно американските изследователи или Тръмп, но подтекстът беше ясен. Критиките на Макрон бяха по-директни. “Никой не можеше да си представи преди няколко години, че една от най-големите демокрации в света ще премахне изследователските програми на основание, че в тях има думата “разнообразие” - обяви той. - Никой не можеше да си представи, че една от най-големите демокрации в света може с един замах да зачеркне възможността за получаване на виза за изследовател.”
Миналия месец Макрон представи плана “Изберете Франция за наука”, но инициативата беше посрещната скептично от френски учени, които се борят техните университети да осигурят по-високи заплати и по-добри условия на труд, за да се конкурират с американските си колеги. Равнището на заплащането на научния труд в Европа се смята за потенциално най-голямата пречка пред Стария континент да може да привлече желаещите да се преселят от САЩ. В това отношение Канада, Австралия и особено някои от азиатските “тигри” и богатите страни в Близкия изток изглеждат с по-добри шансове.
По думите на френския президент обаче вече са получени няколкостотин заявления за програмата. Париж се надява най-вече да привлече специалисти в сферата на медицинските науки и по-специално заразните заболявания, както и изследователи в области като околната среда и климата, както и изкуствения интелект. От френското министерство на изследователската дейност са съобщили пред АФП, че първите чуждестранни учени са пристигнали в страната, за да се адаптират към местната инфраструктура.
Университетът “Екс-Марсей” разкри, че е получил 298 кандидатури и 242 от тях са в процес на разглеждане, като 135 са от учени от САЩ, а 45 от учени с двойно гражданство. Според Ройтерс германското правителство възнамерява да наеме около 1000 чуждестранни учени. Белгия и Нидерландия също разработват подобни програми.
Позовавайки се на писмо от 13 страни членки, призоваващо Брюксел да разработи стратегия за привличане на американски изследователи, еврокомисарката за изследванията и иновациите Екатерина Захариева обяви, че ЕК
работи върху
специална виза
за най-големите
таланти,
както и за система, която да помогне на правителствата и университетите в съюза да обединят ресурси. Ще се проведе и среща за координиране на тези действия със страните от ЕС.
Белият дом обаче не се тревожи. Оттам твърдят, че дори с орязването на финансирането САЩ ще си останат страната с най-големи фондове за научни изследвания в света, а Европа няма как да запълни голямата разлика в бюджетите.
