Келтската богиня Епона вероятно е изобразена като жената, яздеща кон, която показват археолозите, работещи на разкопките на античния град Хераклея Синтика край Петрич, съобщава Археология Булгарика.
След почистването на общо 18-те теракотени фигурки от най-интересния засега гроб с трупоизгаряне в Западния некропол на Хераклея Синтика, се е наложила тезата, че това вероятно е богинята. Всички останали теракоти си приличат: тялото е в изправено положение, обвито с химатион; дясната ръка е под него, а лявата придържа края му.
„През ІІ-І в. пр. Хр. тази иконография символизира по-скоро жената изобщо, отколкото конкретно божество. Не мога още да кажа защо са толкова много и дали погребението е на жена, предстои малкото обгорели кости да бъдат дадени на антрополог. За нас най-впечатляваща е фигурката с коня, тя ни насочва към присъствие на гали/келти в региона. Още Тит Ливий е писал за хераклееца Асклепиодот, който подсилил с отряд от 2000 келти македоните на цар Персей в битките им срещу римляните по време на Третата Македонска война (171-168 г. пр. Хр.). Предполагаме, че в административната територия на Хераклея Синтика е живяла немалка общност от гали, но не знаем какво е станало с тях след решаващата битка при Пидна", коментира ръководителят на спасителните разкопки проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).
В митологията на галските келти Епона е сред най-почитаните божества. Смятала се е за покровителка на конете и коневъдите. Според някои тълкувания тя била възприемана и като божество, съпровождащо душите на мъртвите при прехода им в отвъдното.
