- Каца във френска нива в ден, в който се играе футболен мач между България и Франция, а в Пловдив финишира на игрището по време на финал на "Б" група
- Облаци я спасяват да не стрелят по нея от
военно поделение - За малко да се блъсне в балкон, пълен с хора
Деца от Пловдив бягат 10 км, за да проследят Орлина Аспарухова - първия лицензиран български пилот на балон. Кацала е в затънтено френско село заради паднала батерия на радиостанцията в ден, в който се играе футболен мач между България и Франция. Пак в града под тепетата принудително се приземява на стадион, докато тече финалът на "Б" група, а футболистите продължават да ритат. За малко да попадне над военно поделение, където можело и да я гръмнат. В други случаи е трябвало спешно да се спусне на тясна площадка, за да не финишира върху въглища, да кацне върху шосе, за да не се блъсне в балкон, пълен с хора.
Всичко това са истории от опита с топловъздушен пилот на първия пилот у нас, и то жена, получила лиценза си на 7 март 1988 г., участвала в световни и европейски състезания. Още от раждането си съдбата й е предопределена – кръщават я Орлина на скалния орел. Баща й е пилот и иска и дъщеря му да лети. Но тя избира топловъздушния балон и е амбицирана да внесе такъв у нас. Успява да убеди ръководителите на фирма "Електроимпекс", където работи, да купят първия комплект за около 10 000 паунда от британската компания "Балони Камерън".
След направената поръчка любителката на въздушните спортове трябвало да се обучи. В соцлагера в края на 80-те това се предлагало само в Полша и Унгария. От Варшава били по-експедитивни, отговорили по-бързо и така Орлина получава възможността да изкара курс и да вземе лиценз. Още в началото на обучението попада в рискова ситуация.
С инструктора, който я придружава в учебния балон, виждат, че летят към военно поделение. А стигнат ли го, може и да стрелят по тях. В този момент се появили слоести облаци, които не са опасни за балона и за късмет се движели в обратната на обекта посока. Решили да влязат в облака, който да ги обърне на 180 градуса. След 5 минути внимателно се снижили, защото не знаели дали отдолу няма планина или друго препятствие. Но съдбата била на тяхна страна и се приземили безпроблемно. Така Орлина научила един от най-важните уроци - как да използва времето в своя полза. На 7 март 1988 г. получава своето разрешение, но все още балонът не е дошъл в България. Това става седмици по-късно.
През май месец същата година предстои балонен полет след 96-годишно прекъсване. Предишният е осъществен от французина Йожен Годар на Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив. Това е една от причините да изберат града под тепетата за демонстрацията на Орлина Аспарухова. Другата е, че на 9 май Тодор Живков открива Пловдивския панаир, а той е едно от основните места, където „Електроимпекс" договаря поръчки.
Ден по-късно се получава информация от митницата, че пратката е доставена и може да се освободи. Но имало нужда от адаптиране на кранчетата на горелката, за да може да зарежда. За отрицателно време намерили стругар от завод "Васил Коларов" и той пригодил оборудването. Но се появил друг проблем – как да бъде регистриран. Поради липса на регулация го застраховали като лека кола.
За 12 май е планиран полетът на Орлина. Тръгва от входа на Панаира по течението на вятъра. Минава покрай училище и вижда, че децата са наскачали по прозорците, за да я гледат, привлечени от силния шум на горелката и невижданото чудо.
"Летях по посока Карлово и в един момент забелязах, че големи групи деца тичат след балона, който се рее със скоростта на вятъра - разказва Аспарухова. - Когато кацнах извън Пловдив - там, където се разклоняват пътищата за София и Карлово, децата дойдоха при мен. Оказа се, че са тичали 10 км от училището и започнаха да ми задават много въпроси за балона. Дойде и една майка да търси детето си. Като разбрала къде е, взела такси и още щом го видя, посегна да го удари. Аз я спрях: "Преди 100 години е имало балон и чак сега".
Градът под тепетата е любимо място за реене на Орлина. В друг полет там тя каца на футболен стадион, докато на него се играе финал за купата на "Б" група. Прогнозата е за усилване на вятъра и тя иска да съкрати времето във въздуха.
"Над реката въздушните течения са различни. С големи усилия се вдигам по-нависоко, за да хвана хоризонтално течение - спомня си Орлина. - Виждам малък стадион и някакви хора ритат топка и мислех, че е тренировка, защото по пейките нямаше много зрители. Един човек в черни дрехи тича и се разпорежда - после разбрах, че е съдията.
Нямах избор, трябваше да кацна - иначе от другата страна имаше къщи и шосета. Минавам на 5 метра от седналите по пейките и викам на тези на терена да дойдат да задържат коша, който, дори допирайки земята, започна да се влачи. Те си ритат топката и не ми обръщат внимание, а аз съм свикнала всички да ме гледат. В един момент се скупчиха около мен, съдията им дал знак да се прекрати мачът. Без негово разрешение те не можели да спрат ритането. Казаха ми, че е много важен мач - финал на "Б" група."
В друг случай пък уцелила безветрие над островчето на Марица. Увиснала като билборд и не можела да тръгне наникъде. С голям зор вдига балона и стига до жп гарата, но там е опасно заради жиците. От едната страна е автогарата, но не може да стигне до нея заради безветрието. От другата са два стадиона. Накрай успяла да стигне до едно от тепетата, а горивото й привършва. Намира точка с течение, но то я насочва към компания от хора, скупчили се на един балкон. Тя им маха да се приберат вътре, но те не чували, смеели се и й махали в отговор.
За да не се блъсне, с последните изпарения на горивото Орлина прескочила покрива на къщата и кацнала на шосето. За неин късмет по това време нямало коли.
Орлина Аспарухова участва в множество състезания и активно използва балоните за рекламни кампании, за да финансира покупката им, включително във Франция, Индия и Бразилия. Помни добре латиноамериканската страна. Колегата от търговското представителство на България я предупредил, че като се минава по един булевард в град Фоз до водопадите Игуасу, по палмите от двете му страни се катерят маймуни. Те замерват минувачите и колите с кокосови орехи.
"Може да убият човек или да счупят стъклата на колата." Но Аспарухова успява да мине невредима през накацалите по палмите маймуни.
75-годишната дама с вълнение си припомня и най-дългия си полет - над 60 км. Действието се развива на европейско състезание във Франция. След нея върви кола, която отчита резултатите й. В един момент падат батериите на радиостанцията й, с която се свързва с наземния екип, и няма как да му подава координати. Дори и резервните са издъхнали.
"Така загубих радиовръзката с колегите - разказа Орлина. - Реших да кацна колкото е възможно по-близо до населено място, за да мога да се обадя по телефона къде съм. Организаторите бяха закачили на баджовете ни номерата на телефоните за подобни случаи. Приземих се в нива на едно село и отидох в първата къща да помоля за помощ. Когато отворих картата си и показах на домакина какъв е бил маршрутът ми според мен, човекът продължи да рисува в полето извън картата - бях излязла извън очертанията й."
Той бил удивен от съвпадението Аспарухова да кацне при тях същия ден, в който предстоял футболен мач между България и Франция. Орлина и до днес е сигурна, че нейният френски домакин е викал за българските момчета. На следващата сутрин разбрала, че нашият отбор е победил.
За пионера у нас в спорта с топловъздушен балон е важно не само разстоянието, но и доколко условията са предизвикателство. Когато я поканили за жури на международно състезание в Санкт Петербург, тя поискала да я включат в надпреварата. "Викам си: Кога друг път ще литна над Петербург? Той е забранена зона по принцип. Освен това е много стеснено пространство. От едната страна е Финският залив. От запад е Ладожкото езеро - първо е една ивица блата и после е то. На север е границата с Финландия – не е позволено да се преминава. На юг е летището и атомната централа – също неподходящо. Така че летяхме в една ограничена зона с много рискове – ниско над гъстонаселения град.
Накрая се наложи да кацна в двора на едни складове. Минавам в ъгълчето и пуснах едно въже към двама души, които бяха долу. Помолих ги да ме придърпат, иначе щях да продължа по посока на вятъра, където виждах висок комин. Имаше опасност да стигна до товарна гара, където да се приземя върху въглища. Тези хора ми помогнаха да приземя балона на малката площадка, а след мене имаше още трима състезатели. Летяха малко след мен и това беше единственото място, където можеше да се кацне. Аз обаче организирах щафетно приземяване. Събирахме и сгъвахме купола бързо, за да дойде следващият."
Друг критичен момент от кариерата на Орлина е издигането на балона на летище „София" по време на честване на годишнина от създаването на гражданската авиация. Аспарухова е част от наземния екип, а горе - неин колега. В един момент видяла как след церемонията делегацията отива към ВИП-а, за да се качи по стълбичката към самолета за Бургас. Тогава се уплашила, че машината ще тръгне много бързо и може да удари пилота. "Казах му да се приземи, като 5 души му помогнахме, натиснахме го, за да го задържим", разказва Орлина. Но от реактивната вълна балонът полетял и отишъл към дърветата; в крайна сметка никой не пострадал.
Когато миналата година навършила 75 години, искала да вдигне балона в Южния парк или НДК с деца и да събере приятели за почерпка, но това нямало как да се случи, защото вече има сериозен проблем с очите и не може да лети. Но ще остане като пионер в България, първата, получила лиценз да пилотира балон.
