Катерина Шопова е HR директор на "Лидл България" и член на Управителния съвет на компанията. Тя има близо 20 години опит и експертиза в областта на човешките ресурси, а в Лидл България е повече от 7 години. Заради задаването на най-висок стандарт в HR практиката Шопова е избрана за HR мениджър за 2020 г. в наградите на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ), за HR мениджър за 2022 г. в наградите на Career show и е в топ 100 на HR професионалистите в България през последните години според Career show index, а през 2024 г. е удостоена с приз за HR лидерство в годишните награди "Employer of Choice".
В Lidl ги учим на трудови умения и самодисциплина, като им даваме достъп до реална работна среда, казва HR директорът на Лидл България
- Г-жо Шопова, предизвикателствата на пазара на труда, недостигът на кадри, връзката между образованието и бизнеса са теми, които не просто постоянно присъстват в медийното и публичното пространство, но стават все по-горещи и дори проблемни. Това ли е причината, поради която от години един от фокусите на Лидл България е в интегрирането на младите хора на пазара на труда. Какви са добрите практики, които като търговска верига прилагате?
- Предизвикателствата са факт. Те стават все повече, по-комплексни и по-различни. Като тръгнем от образователната система, по-късно практическата подготовка на младите хора, през тяхното осъзнаване какво искат да правят, къде искат да го правят, по какъв начин искат да работят. Минем през теми като емиграцията и това дали да останат в България или да продължат своята реализация навън.
Но истината е, че ние винаги сме работили за развиването на добри работодателски практики и то много преди трудовият пазар да бъде толкова комплексен, с толкова отворени теми. Тук мога да дам пример с
практикантската програма, която ние развиваме от 12 години
Имали сме вече 11 издания като единствено прекъснахме по време на COVID пандемията.
През нея са минали хиляди млади хора. А има и много други формати като стажантската програма, която пък е ориентирана към студенти, които са втори и трети курс, т.е. тогава са в средата на своето образование и искат да видят как могат да прилагат определени практики и да надградят и други умения.
Ние като организация вярваме, че интегрирането на младите хора трябва да бъде проактивна политика. Разбира се, не само на компаниите, а и на държавата. Поколенията се развиват с годините, и то много бързо. И трябва да има много осъзнато разбиране за начина, по който ние ги интегрираме и им създаваме работна среда.
Затова вярвам, че е важно проактивно да променяме средата и създаваме определени тенденции, отколкото реактивно отговаряме на предизвикателствата.
- Споделихте, че предлагате възможност за първа работа чрез различни програми - практикантска и стажантска. За първи път обаче това лято включвате непълнолетни ученици, които могат да се докоснат до реална работна среда. Разкажете повече за това.
- Това е също много интересен ход и стъпка, за която ни трябваше известно време, много анализи и много подготовка, за да отворим формата и за 16-годишни. Това означава безупречни безопасни условия на труд. Означава една готова среда не само за работещите вече в организацията, за екипите в магазините, мениджърите, но и колегите - те да могат да ги приемат и да работят релевантно, така че да създадат среда на доверие и подкрепа.
Това бяха много дълги години на обучения, на разговори, на трупане на опит и
сега ние се чувстваме напълно готови да отворим вратите за 16-годишните в организацията
И наистина това е голямо предизвикателство, което приемаме и с много голяма отговорност.
Това е тяхната първа стъпка в професионалния им живот. Така че наистина ще бъде много интересно за нас.
- Какъв е интересът към тазгодишните програми за лятото? Има ли достатъчно желаещи?
- Това е голямата изненада - над 70% от хилядите кандидатстващи в момента са 16-годишни деца. Това е нещо, което ние не очаквахме. Не сме вярвали, че интересът ще бъде толкова голям, но се оказва, че в тази група има страшно будни деца, които искат да трупат работни навици, които искат да се докоснат до реална работна среда.
И още един много любопитен факт: планирахме 300 работни места за тази практикантска програма, но заради големия интерес одобрихме още 100. Те могат да дойдат да работят за един месец, за два месеца на 6 или 8 часа. Изборът е изцяло техен. Разбира се, ще получат и добро възнаграждение. Всичко това ни показва, че има младежи, готови да работят, стига ние да предложим подходящия формат, който да е удачен и за техните нужди и потребности.
- А каква ще бъде ползата за младите хора?
- Една от основните ползи на тези програми е изграждането на много добри трудови навици. Ние говорим за млади хора, които имат друг начин на живот в този момент от живота си. Но когато влязат в програма, която е адаптирана към техните нужди, всъщност те по много подкрепен начин започват да изграждат тези трудови навици.
И това е безценно, защото е нещо, което учебните заведения не могат да им дадат, там има теория, има академични знания. Половината от стажантите идват от Германия, Англия, от различни държави. Те казват, че там образованието също е много академично, няма много практика и няма много възможност за създаване на реални умения. И това, което ние се опитваме да направим, е да допълним до голяма степен липсващото.
От една страна, е създаването на трудови навици, от друга страна, е работата в екип. Това е самодисциплина, това е възможност да се случват неща заедно с останалите колеги, да се следва определена програма.
Младите, които идват от чужбина, казват, че в България има повече
възможности Пазарът на труда е достатъчно развит за хора, които искат да работят и които искат успешно да се реализират тук.
И това е една от допълнителните ползи, към които ние се стремим. Изключително важно е да се борим за всеки млад човек, който иска и който може да остане да работи и да се реализира у нас. Може да излезе навън да учи, да практикува, но отново да избере мястото си на живот тук.
- Аз непрекъснато се сблъсквам с мнения, които дават генерални оценки на цели поколения - според някои хора днешните млади са различни, по различен начин приемат отговорностите, но пък имат ясни позиции и отстояват правата си. Вие какви впечатления имате - отговорни ли са, лоялни ли са, адаптират ли се лесно в работна среда?
- Аз бих казала, че те са страхотно огледало на бизнеса. Това, което виждам при тях, е, че са много по-различни от предишните поколения. А и е хубаво, че дават директна обратна връзка, ако средата и мястото на работа не са подходящи и не им дават правилната подкрепа и условия. Обратната връзка може да бъде и негативна, и това е невероятен лакмус за организациите, за начина, по който те гледат на своите политики и програми. Защото тази откритост и тези ясни изисквания всъщност правят критериите по-високи и това е чудесно.
Иначе младите хора се адаптират много добре. Искат да правят смислени неща, които ги удовлетворяват. Да ги правят със сърце и с желание, а и резултатите от работата им да развиват средата, в която живеят.
Защото младите хора са и доста социално ангажирани към различни каузи, течения, направления. И тук наистина стои въпросът какво точно предлагат компаниите. Ако предлагат съдържание и смисъл, тогава младият човек може да бъде адаптиран безкрайно лесно.
- Рубриката, в която разказваме за младежките програми на Лидл България, са казва “Уроците, които не се учат в училище”. Кой е ценният урок, който вие научихте в компанията?
- Много са, но бих казала - отвореното съзнание. Ние сме свикнали да оперираме с определени правила, с определени предубеждения, с определени рамки. Когато те, заедно със страха, бъдат елиминирани, тогава всъщност човек вижда колко много възможности има пред него. Защото възрастта няма значение, всеки може да допринесе безкрайно много, стига да бъде подкрепен и към него да се покаже необходимото уважение.
Целият разговор с Катерина Шопова - виж във видеото.
