Конспирация: Социалисти и анархисти избират датата,
за да се противопоставят на господстващата религия
Първи май е ден, който свързваме с празника на труда, с шествия, червени знамена и борбата за работнически права. Но зад официалната фасада на този празник се крие тъмна и загадъчна легенда, която свързва корените му с древни езически ритуали, сборища на вещици и дори опит за подкопаване на религиозните устои на обществото.
Как един ден, посветен на труда, може да хвърля толкова зловеща сянка?
Официално историческите събития, които свързваме с Първи май, са стачките в Чикаго през 1886 г. и последвалото утвърждаване на празника от Втория интернационал през 1889 г. Но по тази легенда те са само фасада, а зад тях стоят по-дълбоки, почти окултни мотиви, които целели да възродят езическите корени на Европа и да подкопаят християнските ценности.
По стари и мрачни традиции нощта срещу 1 май е известна като Валпургиева нощ. Легендите твърдят, че в тази нощ вещиците се събирали на върха на планината Брокен в масива Харц, Германия,
за да празнуват
с демони и духове
Тези сборища, пропити с мистицизъм и страх, били смятани за връх на езическата магия, която предизвиквала както страхопочитание, така и гонения от страна на християнската църква. Древните германски племена също на тази дата отбелязвали пролетния преход с ритуали, посветени на плодородието и обновлението.
Затова конспирацията твърди, че изборът на 1 май за Празник на труда не е случаен. Той бил умишлено избран от ранните социалисти, комунисти и анархисти, за да се свърже с тези езически традиции и да се използва като оръжие срещу религиозните институции. Валпургиевата нощ, с нейния бунтовен и антихристиянски дух, била идеалният символ за движение, което искало да разклати основите на традиционното общество.
И действително няма спор, че комунистите и анархистите, особено в Европа, виждали в религията инструмент на господстващата класа срещу работническото движение.
За него "критиката на религията е предпоставка за всяка критика", а най-известният му цитат по темата е от "Към критиката на Хегеловата философия на правото", 1843 г., където четем:
"Религията е въздишка
на угнетената твар,
сърце в безсърдечния свят, както и дух в бездушните порядки. Религията е опиум на народа."
Тук Маркс описва християнството като утеха за потиснатите, която обаче служи на управляващите класи, като дава фалшива надежда и отклонява хората от революционната борба. Той не я разглежда само като заблуда, но и като симптом на социално отчуждение, което ще изчезне при премахването на експлоататорските условия.
Маркс твърди още, че религията, като форма на идеология, замъглява истинската природа на обществените отношения, което е в основата на неговата философия.
Пьотър Кропоткин, един от първите "законодатели" на анархизма, също критикува религията, виждайки я като средство за контрол и подчинение, което подкрепя държавата и капитализма. В същото време неговите възгледи са по-скоро насочени срещу ролята на църквата и нейното съучастие в потисничеството: "Религията, с нейните свещени йерархии и догми, винаги е била инструмент в ръцете на управляващите, за да държат народите в подчинение." ("Анархия: нейната философия и идеали", 1896 г.) Самият той княз, Кропоткин разглежда религията като част от апарата за социален контрол, който спъва свободата и самоорганизацията на хората. Той решително отхвърля религиозната основа на морала, като предлага етиката да се гради върху естествените човешки инстинкти за сътрудничество, а не върху догмите на църквата. В тази връзка той също призовава за общество, освободено от религиозни и държавни институции:
"Истинската нравственост не се нуждае от свещени книги или храмове; тя произтича от взаимопомощта и солидарността между хората. ("Етика: Произход и развитие", 1922 г.)
И именно с избирането на 1 май - ден, свързан с езически и антихристиянски ритуали - според любителите на конспиративни теории теоретиците на социализма и анархизма са имали за цел символично противопоставяне на църковната догма. Така празникът бил замислен не само като ден на солидарност между работниците, но и като провокация към религиозните институции, които осъждали както социалистическите идеи, така и древните езически традиции.
Нещо повече - случайно или не, в САЩ например Църквата на Сатаната е
създадена официално
точно в нощта на 1 май
през 1966 г. По този повод нейният основател Антон Шандор Ла Вей отбелязва в своята Сатанинска библия, че освен като техен рожден ден, Валпургиевата нощ е важен сатанински празник и "се чества на 1 май, който е нейният ден. Изумително е, че цялата тази дълга и отегчителна история била необходима просто за да извини запазването на най-важния езически празник в годината - грандиозната кулминация на пролетното равноденствие!".
Той подчертава и традиционната
връзка на датата с
магьосничеството:
"Майската нощ е била ознаменувана, като всички демони, призраци, зли духове и самодиви излизат, за да проведат своите диви пиршества, символизиращи плодовитостта на пролетното равноденствие."
Освен това Сатанинският храм нарича Нощта на вещиците "тържествен празник в чест на онези, които са били жертва на суеверие". Подобно на Хелоуин, който неслучайно е точно шест месеца след нея, Валпургиевата нощ също има езически произход. В Германия тя е известна от векове като Призрачната нощ на вещиците - Hexennacht.
Още преди приемането на християнството, на 1 май германците празнували свой езически празник, свързан с "майското дърво". От историята например е известно, че Карл Велики принудил саксонските племена да му се подчинят, като отсякъл техния свещен дъб, наречен Ирминсул. Но това време от годината се смятало като особено важно и защото точно тогава воалът между духовните светове и нашия бил най-тънък.
Света Валпурга традиционно се свързва с 1 май поради средновековен разказ, че е канонизирана на тази дата през 870 г. сл.Хр. Препокриването на датата с езическия празник вероятно е напълно случайно, но е послужило за полезна цел за онези, които все още се придържат към старите вярвания.
Местни варианти на Валпургиевата нощ се отбелязват в цяла Северна и Централна Европа - в Нидерландия, Чехия, Словакия, Словения, Швеция, Литва, Финландия и Естония. В Дания и Норвегия традицията с огньове за прогонване на вещиците също се спазва като "навечерието на свети Йоан".
Но тези обичаи са особено разпространени в по-отдалечените части на Германия, като планината Харц, където продължават да се разпространяват сравнително безобидно до XVI век.
Страхът се обединява около вярата, че Брокен - най-високият връх на планината Харц - е
сцена на тайните
събрания на вещиците
- шабат.
Твърди се, че те са били придружени с диви оргии, на които вещиците се съешават със Сатаната, приел образа на козел. Освен това на тази дата те планирали пакости и злини за следващата година.
Затова местните жители се събирали още от вечерта на 30 април и за да се предпазят от вещиците и да прогонят злите духове, вдигали силен шум, палели огромни огньове и изгаряли сламени човечета и стари вещи за късмет.
Сам изкачил върха през 1777 г., геният Йохан Волфганг фон Гьоте обезсмъртява Валпургиевата нощ в своята поема "Фауст". За славата на върха в планината Харц вероятно е помогнал и един природен феномен, познат като Брокенските призраци. Със своите не толкова значителни 1141 м върхът все пак се явява най-високата точка на Северна Германия и около 300 дни в годината е забулен в мъгли. При тези условия, ако сянката на наблюдателя попадне върху слой от мъгла или облаци, тя се отразява, но не като в твърда повърхност, а във всяка водна капчица поотделно.
В резултат на това мозъкът надценява размера а движението на въздуха кара сянката да се движи дори когато наблюдателят стои неподвижно. По този начин се създава илюзията за отделно същество, което сякаш виси и се движи, без да има видим контакт със земята. Еферичната картина се допълва и от
светещ цветен ореол
около отразената фигура,
който придава още по-мистичен характер на гледката.
По ирония на съдбата в продължение на дълги години след Втората световна война върхът, на който се събирали вещиците, остава недостъпен за обикновените хора. Причината е, че като гранична зона и аванпост на ГДР срещу Запада на него е била разположена най-голямата
подслушвателна станция
на Източния блок
Дали тази черна легенда за Първи май е истина, или просто плод на въображението на конспиратори? Историческите факти сочат, че Празникът на труда е свързан предимно с борбата за осемчасов работен ден и с работническото движение. Но връзката с Валпургиевата нощ и езическите ритуали не може да бъде напълно отхвърлена.
Днес Първи май е изгубил голяма част от своята революционна и мистична аура. За мнозина това е просто
почивен ден или
повод за празненства
Но легендите за вещиците от Харц и за скритите намерения на първите социалисти продължават да хвърлят сянка върху празника.
Дали зад червените знамена и лозунгите за солидарност не се крие нещо по-тъмно? Може би истината е някъде по средата - между историята, мита и човешкото желание да търси скрити значения в познатото.
