Контраразузнавачите обаче не работят по темата, само констатират
Държавна агенция “Национална сигурност” определя прекомерната употреба на антибиотици от българите и микробната резистентност като една от заплахите за сигурността на България. Това става ясно от доклада на ДАНС за дейността им през 2024 г., който е одобрен от Министерския съвет.
Темата за първи път се появява в документите на ДАНС, въпреки че от години
България е шампион в ЕС по смъртност от бактериални инфекции
Според публикация в списание “Лансет” от октомври 2022 г. в България има най-висока смъртност от тотално резистентни на антибиотици ешерихия коли и клебсиела пневмония. Проучването сочи, че средно 7,29 на 100 000 души умират от резистентна на антибиотици ешерихия коли, а 4,59 на 100 хил. души са смъртните случаи от резистентна клебсиела пневмония.
По данни на Министерството на здравеопазването резистентността към пеницилин на стрептококовата пневмония се е увеличила от 12% през 2020 г. на 17% през 2021 г.
От доклада на ДАНС не става ясно дали контраразузнаването въобще е работило по темата, или най-сетне просто констатира опасността.
Другите здравни теми, които ДАНС определя като застрашаващи националната сигурност, са
опасността от нови епидемии
заради липсата на ваксинации в конфликтни зони, липсата на достатъчно лекари - особено в държавните и общинските болници, и периодичната липса на лекарства в аптеките главно заради паралелен износ.
Контраразузнавачите са работили единствено по последната здравна тема, като са проверявали системата за контрол на наличните в страната лекарства. Останалите им здравни разследвания са свързани със злоупотреби с парични средства в болници.
Войната на Русия срещу Украйна остава основна заплаха за националната сигурност, като в този контекст се посочва възможна ескалация на конфликта и дори
атака на Москва срещу държава от НАТО
ДАНС се хвали със заловени и изхвърлени от България 57 чужденци, които са опитвали да разузнават на наша територия, като повечето от тях са руснаци. В доклада на агенцията се споменава и случай от февруари миналата година, когато след сигнал на ЦРУ бяха разкрити руски шпиони в ДАНС и ГДБОП към МВР. Но руският шпионин в ДАНС липсва от доклада, а е останал само антимафиотът.
Кандидатите да са български разузнавачи – тъпи и необразовани
Военното разузнаване иска да му увеличат щата, за да работи качествено
Българските специални служби се наредиха до бизнеса сред недоволните от качеството на висшето образование в страната. Това става ясно от докладите на Държавна агенция “Разузнаване”, Държавна агенция “Национална сигурност” и Служба военно разузнаване на Министерството на отбраната.
Службите са лично пострадали, защото не могат да намерят достатъчно добри кандидати, които да работят при тях, става ясно от одобрените от Министерския съвет документи.
Най-остра е кризата в разузнаването, се разбира от докладите на тримата началници. Кандидатите за там нерядко се дънели и на тестовете за интелигентност. Освен това показвали ниска култура, несъответстваща на дипломите им за завършено образование.
“Въпреки активната и целенасочена работа за набиране на кадри процентът на незаетите щатни бройки в агенцията остава висок.
Направеният през годината анализ сочи, че основните причини за трудностите при подборния процес са свързани с: високата конкурентост на пазара на труда; психологическата непригодност; ниския коефициент на интелигентност и незадоволителното ниво на обща култура, в повечето случаи несъответстващи на образователно-квалификационната степен, която кандидатите притежават, и др.”, гласи точната формулировка в доклада на шефа на ДАР Антоан Гечев.
Шефът на ДАНС Пламен Тончев е по-сдържан от колегата си. И от неговия доклад обаче става ясно, че работещите в контраразузнаването се нуждаят от допълнително обучение и развитие на експертизата.
Шефът на военното разузнаване ген. Венелин Венев пък настоява да му бъдат отпуснати повече щатове. Вместо това хората в службата постоянно се намалявали.
Военното разузнаване набавя почти цялата си информация от агентура, става ясно от доклада на ген. Венев. А за създаването ѝ били нужни повече хора. Намаляването на числеността на службата в последните 12 години е довело до ограничаване на разузнавателните възможности, предупреждава шефът ѝ.
