Алкохолът невинаги е проблем за публичните личности, но често взима и жертви
Преди няколко дни името на Евгени Минчев отново гръмна в медиите - този път не заради светски новини или нова благотворителна кампания, а заради видео, в което "лордът" изглежда в неадекватно състояние, най-вероятно под въздействието на алкохол.
Кадрите бързо обиколиха социалните мрежи, предизвиквайки по-скоро презрение към заснелия видеото, отколкото към бившия ватман.
В тази връзка "24 часа - 168 истории" събра реални случки и имена от близкото и по-далечното българско минало, които илюстрират връзката между славата, натиска на публиката и бягството в чашката. В българския културен пейзаж историята помни немалко обичани и уважавани личности, които са водили битка с алкохолната зависимост - някои по-тихо, други публично и с трагичен край.
В миналото нерядко
разгласяването
на такива "простъпки"
е било мотивирано от завист, с цел да се очерни някой, който се радва на прекалено голяма любов от народа. Вероятно такъв е случаят с Георги Парцалев - комик, който караше поколения да се смеят с лекота, а зад сцената е носил своята лична мъка. Навремето негови близки споделят, че пиенето е било негов начин да заглуши самотата, породена от невъзможността да живее свободно в общество, което не приема различността.
Макар името му да не е често свързвано с публични скандали, колеги разказват, че Апостол Карамитев също не е бил чужд на чашката. Изключителният артист е бил дълбоко чувствителен човек, затворен в себе си. След смъртта му през 1973 г. се появяват истории, които намекват за дълбока тъга, с която той е живял - и която, може би, се е опитвал да удави в алкохол.
Големият Тодор Колев също е сред онези, за които се говореше, че често се е обръщал към алкохола. Въпреки че той умело прикриваше болките си зад сценична усмивка и музикални шеги, също се говори, че животът му е бил белязан от зависимости. Известен е случай от пролетта на 1974 година, когато той, явно в кризисен момент от живота си и
видимо неадекватен,
е събрал тълпа от зяпачи
пред Съдебната палата в центъра на София.
Но за него мнозина казват, че пиенето не е пречело на таланта му. И макар че славата не го е предпазила от вътрешните демони, Тодор Колев остава в историята като артист с неподражаема харизма и като човек, който знаеше как да каже неудобната истина с усмивка.
Стефан Данаилов - легендарният Ламбо, също признава в автобиографията си, че е имал периоди, в които чашата му е била честа компания. Особено тежки за него са били годините след смъртта на съпругата му Мария. Със свойствената си откровеност, в мемоарите си Данаилов говори за това как алкохолът не го е погубил, но му е помогнал да "забрави болката".
Гласът на Емил Димитров отдавна е част от националната ни памет. Малцина обаче знаят за тежките му години, в които пиенето и личните разочарования го преследват. В края на живота си певецът страдаше от здравословни проблеми, породени и от годините, в които чашата е била постоянен негов спътник. Причината е, че по разказа на близки и приятели тежестта на славата, натискът на публиката и нестихващите очаквания към него в крайна сметка го превръщат в затворник на изградения за него образ.
Но не само звездите от малкия и големия екран - творци от други области на изкуството също често са падали жертва в тази неравна битка.
Така например големият бургаски поет Христо Фотев също не криеше страстта си към абсента и нощните кръчми. Неговото пиене беше почти артистичен ритуал, част от "поетиката на страданието", в която той обичаше да пребивава. Но макар да създаде едни от най-нежните и красиви стихове в българската литература, зад тях стоеше човек, който страдаше - и се лекуваше със самота, любов... и алкохол. Журналистът Петър Увалиев, макар и по-скоро емигрант интелектуалец, също споделя в кореспонденции как през годините в Лондон често се е улавял да бяга към чашата, особено когато изгнанието му натежи повече от обикновено.
Не бива да се забравя, че
влечението към алкохола
е и социална болест,
която взема много жертви. За някои то се превръща във фатална обреченост и става причина за преждевременна смърт.
Такъв е случаят например с Кирил Варийски - актьорът, останал в сърцата на зрителите с ролите си на скромни, дълбоко човешки персонажи, който не успява да избяга от демоните си и умира само на 42.
Друга жертва на пагубната страст е Йордан Матев - екранният Борис Морев във филма "Тютюн". Той си отива от инфаркт в своята гримьорна преди представление в Народния театър само на 40 години.
А за това колко
масово е явлението
в артистичните среди,
най-добре говори сериалът "Записки по българските въстания". Всичките обичани актьори, снимали се в ролите на главните апостоли на въстанието през 1876 г. - Радко Дишлиев (Георги Бенковски), Антоний Генов (Панайот Волов), Стоян Стоев (Захарий Стоянов), Илия Караиванов (Георги Икономов) и Венцислав Божинов (Ангел Кънчев) - стават жертва на алкохола. Стоян Стоев губи самоконтрол след промените.
През 2010 г. Андрей Баташов също отлита към небето във връзка със зависимостта си от алкохола. Лекарите се борят за живота му, докато става ясно, че органите му не функционират, има сепсис, а черният му дроб е в толкова тежко състояние, че няма възможност за трансплантация.
От пиене си отиде и друг любимец на публиката - Петър Попйорданов, чийто погубен талант публиката не може да прежали и до днес. Чочо дълго време живее безметежно, въпреки че стресът у него започва да се натрупва заедно със славата. В редките коментари пред медиите признава, че
преминава през епична
битка с чашата
Припомня, че няма човек без пороци, но и няма неразрешими проблеми.
В пореден удар по емоционалността и душевната му стабилност се превръща смъртта на Велко Кънев през 2011 г. Той е не само приятел и колега, но и душеприказчик и ментор за Попйорданов. Затова загубата отново тласка Чочо към алкохола, а заради него в Народния театър не му дават нови роли. На многолюдното поклонение на Андрей Баташов в Народния театър той изрича: "Аз съм следващият". Напуска този свят на 5 май 2013 година, докато сади цветя на гроба на майка си в Боянските гробища. Подхлъзва се, пада и се наранява смъртоносно. Лекарите не успяват да се преборят за живота му.
Тъжните истории не спират дотук и продължават и в наши дни. През октомври 2017 г., едва на 44, ни напусна Стефан Щерев-Чечо. Вместо да излезе на театралната сцена в Хасково, той се озовава по спешност във Военна болница в медикаментозна кома.
Причината - проблеми
с черния му дроб,
най-вероятно породени от прекаляване с алкохола. Стотици хора откликват на призива да помогнат - кръвопреливането е успешно, но малко след него Щерев умира.
Наричаха Иван Ласкин лошото момче на театъра, но за него това нямаше никакво значение. Актьорът бе известен с чепатия си нрав, с избухливостта си и с пиенето. Именно алкохолът бе неговият най-голям бич и препятствието, което не успя да прескочи. На 6 януари 2019, само на 48 години, Иван напуска този свят. Състоянието му е критично и е поставен в изкуствена кома заради чернодробна недостатъчност. Списъкът е безкраен...
И все пак Евгени Минчев е различен тип знаменитост - продукт на прехода, на новото време, на медийната показност. Неговата слава е до голяма степен самосъздадена и поддържана от умело боравене със светската интрига. Но и при него, изглежда, пиенето не е само част от партито - а и от бягството. Можем само да гадаем дали то не е и плод на разочарование от очакванията да бъдеш "лорд" в общество, в което титлите лесно се превръщат в обект на ирония?
Истината е, че пиенето при известните не е само личен избор - то често е и социално очакване. Купонът трябва да е шумен, чашите - пълни. Примерите от миналото ни учат, че зад усмивката на известния често стои човек в битка със себе си. И в това отношение славата не е оправдание. А обществото, вместо само да сочи с пръст, може да предложи разбиране - и помощ.
