Президентът на Русия Владимир Путин е сигнализирал, че е готов да обмисли незабавно прекратяване на огъня в Украйна, но при строги и трудно постижими условия.
Докато Доналд Тръмп се опитва да посредничи за мирно споразумение, Кремъл изглежда използва ситуацията, за да преследва своите стратегически цели.
Международната общност е шокирана от рязката промяна в дългогодишната политика на САЩ, като Тръмп се насочва към сближаване с Москва, докато засилва натиска върху Украйна да преговаря.
„Разбираме се много добре с Русия", заяви Тръмп откровено от Овалния кабинет в петък. „Честно казано, по-трудно ми е да се разбирам с Украйна."
Според източници от Кремъл Русия е склонна към временно прекратяване на военните действия, но само ако бъдат изпълнени определени предварителни условия.
Лица, запознати с преговорите на високо равнище, съобщават, че тези условия включват конкретна рамка за окончателно мирно споразумение и внимателно подбран списък с държави, които да участват в евентуална мироопазваща мисия.
Но подобни изисквания будят тревога сред Украйна и нейните западни съюзници, които се опасяват, че всяко споразумение би било изгодно най-вече за Москва.
Администрацията на Тръмп тайно е проучвала възможности за облекчаване на икономическите санкции срещу Русия, включително преразглеждане на ограниченията върху продажбата на руски петрол – ход, който разтревожи европейските съюзници.
В петък обаче Тръмп предупреди Москва, че „сериозно обмисля" налагането на санкции и мита върху Русия, докато не бъде постигнато примирие и окончателно мирно споразумение.
Министерството на финансите на САЩ разглежда възможността за санкции срещу големи руски петролни компании и компании за добивни услуги, задълбочавайки мерките, въведени от администрацията на бившия президент Джо Байдън през януари.
Шон Савет, бивш говорител на Съвета за национална сигурност при Байдън, заяви, че коментарите на Тръмп за санкциите са „признак на наивност" спрямо руския президент Владимир Путин, чиито сили са изстреляли 67 ракети и близо 200 дрона срещу Украйна през нощта.
Атаката засегна и жилищни райони, като рани най-малко 10 души, пише "Дейли мейл".
„Не само че Тръмп греши, твърдейки, че Путин иска мир, но действията му, които притискат Украйна, правят мира още по-недостижим, като засилват позицията на Путин вместо тази на Украйна", добави Савет.
Русия, един от най-големите производители на петрол в света, вече е обект на над 20 000 санкции, наложени от САЩ и съюзниците им след инвазията в Украйна през февруари 2022 г.
Само САЩ са наложили 6 433 санкции срещу Русия от февруари 2022 г., а в комбинация със санкциите на Великобритания, Австралия, ЕС и Канада общият брой достига 21 692, според платформата Castellum.AI.
Американските санкции срещу Русия включват мерки за ограничаване на нейните приходи от петрол и газ, като например ограничение на износа на руски петрол до 60 долара за барел.
Това бележи промяна в тона на Тръмп, след като той обезпокои съюзниците си с топли думи за Путин и призив Москва да бъде приета обратно в Г-7.
Високопоставен представител на администрацията заяви: „Президентът засилва натиска върху Русия, докато се опитва да доведе двете страни на масата за преговори."
Тръмп изрази възмущението си в социалната мрежа Truth Social:
„Като се има предвид, че Русия в момента буквално 'смазва' Украйна на бойното поле, сериозно обмислям мащабни банкови санкции и мита срещу Русия, докато не бъде постигнато ПРИМИРИЕ и ОКОНЧАТЕЛНО МИРНО СПОРАЗУМЕНИЕ," написа той.
„Към Русия и Украйна – седнете на масата за преговори веднага, преди да стане твърде късно."
Той не даде допълнителни подробности за плановете си.
В същото време правителствата на САЩ и Украйна се опитват да изгладят отношенията си на ключова среща, насрочена за следващия вторник в Саудитска Арабия.
Решението на Тръмп временно да спре военната помощ и обмена на разузнавателна информация с Киев идва след разгорещен спор миналата седмица с украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом.
Напрежението само влоши ситуацията, оставяйки Украйна уязвима, докато руските сили продължават да бомбардират ключови градове.
Въпреки това Тръмп демонстрира известен оптимизъм, заявявайки: „Вярвам, че Путин иска мир в Украйна."
Миналата седмица администрацията на Тръмп гласува против резолюция на ООН, осъждаща руската инвазия, по случай третата годишнина от войната.
В четвъртък стана ясно, че ключови съюзници обмислят дали да не ограничат споделянето на чувствителна разузнавателна информация с Вашингтон, за да предотвратят евентуалното ѝ изтичане към Русия.
Острите думи на Тръмп идват в момент, когато Русия засилва атаките си срещу Украйна, а анализатори предупреждават за предстояща мащабна пролетна офанзива.
Тръмп обеща да сложи край на конфликта в първия ден от своя мандат, но сложността на задачата го накара да се замисли и да направи крачка назад. Въпреки това той все още се стреми да прекрати войната възможно най-бързо.
Зеленски, от своя страна, се намира в трудна позиция.
Администрацията му неуморно работи, за да поддържа преговорите, като същевременно се противопоставя на това, което някои възприемат като опит да бъде принудена Украйна да приеме неизгодни условия.
В своето вечерно обръщение Зеленски отново подчерта позицията на Киев: „Кремъл трябва да бъде принуден да постигнем мир."
Въпреки усилията на Украйна, Путин остава твърд в своите изисквания.
Според източници, близки до руското правителство, Москва ще отхвърли всяко предложение за примирие, което включва разполагане на войски на НАТО на украинска територия.
Това на практика обезсмисля френско-британската инициатива за разполагане на „коалиция на желаещите", която да следи за спазването на евентуално примирие.
Обратът на Тръмп в позицията му за Украйна предизвика тревога в европейските столици, където официални лица предупреждават, че прибързано споразумение може да насърчи руската агресия.
„Рискът от възнаграждаване на инвазията на Путин е съвсем реален", каза неназован европейски дипломат.
Въпреки привидната гъвкавост, Путин не е променил своята твърда позиция.
Говорейки на своята годишна пресконференция през декември, той отново подчерта дългогодишната си позиция: „Не ни трябва примирие – нужен ни е мир: дългосрочен, устойчив, с гаранции за Руската федерация и нейните граждани."
Това изявление подчертава настояването на Кремъл да затвърди териториалните си придобивки и да гарантира, че всяко споразумение ще обслужва дългосрочните стратегически интереси на Русия.
Само тази седмица Москва отхвърли предложено френско-британско примирие, което щеше да ограничи въздушните и морските операции, като го нарече „недостатъчно и нереалистично".
