Още преди темата да доближи парламента, партиите плюс Радев казаха "не"
Все още няма постигнат мир между Русия и Украйна, но за часове в България изпълзя и бе потушен страхът дали ще изпращаме наши войници във воюващите територии.
Той витае още от началото на войната, периодично подклаждан от различни политици у нас, въпреки че реално изпращане на сили на НАТО досега никога не е било официално обсъждано от партньорите.
В навечерието на очакваните преговори между Москва и Вашингтон обаче стана ясно, че още в събота
САЩ са изпратили 6 ключови въпроса към държавите - членки на ЕС
В документа европейските правителства са попитани какво могат да допринесат за гаранциите за сигурността на Украйна. Това бе отчетено като положителен сигнал - отвъд океана се интересуват какво ще им трябва на европейците от Вашингтон, за да допринесат за договарянето на мира. По всичко личи обаче, че САЩ искат конкретика, която ЕС все още няма. Сред основните питания са:
- Какви изисквания за подкрепа от страна на САЩ, ако има такива, правителството ви смята за необходимо за участието си в тези споразумения за сигурност? По-конкретно, кои краткосрочни и дългосрочни ресурси от САЩ според вас ще са необходими?
- Кои европейски и/или трети държави могат или биха участвали в такова споразумение и дали тяхната страна би била готова да разположи войски в Украйна като част от мирно споразумение?
- Ако военните сили на трета страна бъдат разположени в Украйна като част от мирно споразумение, какъв размер на такава сила, ръководена от Европа, считате за необходим? Как и къде ще бъдат разположени тези сили и за колко време?
- Какви действия трябва да са готови да предприемат САЩ, съюзниците и партньорите, ако Русия нападне тези сили?
- Какви допълнителни способности, оборудване и възможности за поддържане е готово да предостави вашето правителство на Украйна, за да подобри преговорите и да увеличи натиска върху Русия?
- Какво биха направили правителствата, за да увеличат санкциите срещу Русия, включително по-строго прилагане на вече съществуващите?
Брюксел все още умува дали отговорът на 6-те въпроса трябва да бъде колективен, или индивидуален за всяко правителство.
“Като върховен главнокомандващ съм категорично против България да изпраща войници в Украйна под каквато и да е форма”, заяви президентът Румен Радев, който използва участието си във форум за рождения ден на КНСБ, за да говори пред журналисти по темата. Радев подчерта, че от началото на войната поставя като основен въпрос България да не бъде въвличана в нея, а “на фона на разпадащата се глобална архитектура за сигурност този въпрос е още по-актуален”.
Президентът очаква правителството и парламентът да заявят ясна и еднозначна позиция, че България няма да изпраща войски на територията на Украйна.
Реакция последва незабавно.
“Български войници за чужда земя няма да загиват
и няма да участват”, настоя с видеоизявление във фейсбук лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той публикува клипа по-малко от час след изказването на Радев.
Още на 4 юни през 2024 г. казах позицията на ГЕРБ, че български войник няма да отиде в Украйна. Радвам се, че президентът Радев днес зае същата позиция. Довечера на Съвета за съвместно управление (той заседава след КСНС- б.р.) мисля, че ще направим така, че всички партии в управляващата коалиция да подкрепят това наше решение.
Това не значи, че няма да подкрепяме Украйна
в нейното възстановяване, няма да участваме активно във всички форуми, които допринасят за мир и да се спре кръвопролитието, обясни Борисов. Напомни, че България вече е изпратила стара съветска техника на Киев, за което е получила компенсации и с тези средства купуваме ново въоръжение. Затова и се надявал на подкрепа от коалиционните си партньори този вид помощ да продължи.
Борисов разказа, че имал онлайн разговор с лидерите в ЕНП, с председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, с Манфред Вебер и “една дузина премиери”. Позицията на ГЕРБ, по която имало разбирателство, е разходите за отбрана да се изключат от тези, които формират дефицит. Това е важно не само за превъоръжаването ни, но и за влизането на България в еврозоната.
Можем да продължим да помагане на Украйна с енергия - разбира се, срещу заплащане, обясни Борисов. Солидарно с всички в ЕС ще участваме във възстановяването, но от нашия бюджет пари няма да излизат в тази посока, категоричен бе той. Има еврофондове, които може да се ползват.
И лидерът на “ДПС-Ново начало” Делян Пеевски заяви “пълната си подкрепа за позиц;ията на българския президент” - нещо, което Пеевски не бе казвал по адрес на Радев през последните години.
Както неведнъж твърдо съм заявявал, никаква друга, освен дадената вече подкрепа за Украйна, и конкретно участие на военнослужещи никога не е била и не може да бъде в дневния ред, защото за хората е най-важна сигурността за тях и децата им тук и сега, заявява той, цитиран от пресцентър на ДПС. Призова всички партии в парламента да се обединят в обща позиция.
“Има решение на Народното събрание - предоставяме само военнотехническа помощ, това, което е необходимо за подготовка на кадри на Украйна. Никога по никакъв начин не е обсъждано изпращане на войници”, успокои бившият премиер и съпредседател на групата на ПП-ДБ Николай Денков.
Само парламентът може да вземе решение, напомниха още в понеделник от МВнР по повод 6-те въпроса на САЩ, които американското посолство у нас адресирало до Външно.
За всички е ясно, че правителството няма да предложи на НС изпращането на наши военни в Украйна, тушира страстите и премиерът Росен Желязков. Ще помагаме на страната по начините, по които сме го правили и досега, увери той.
И ако у нас властта е единна, че не бихме участвали дори и само с миротворци, то в Европа звучат различни гласове.
Пръв за разполагане на миротворни сили се произнесе британският премиер Киър Стармър. Той бе сред поканените от Маркон, макар Англия вече да не е в ЕС, за разлика от много други, включително България, които не участваха на лидерската среща в Париж. “Склонен съм да обмисля изпращането на британски войски на терен заедно с други, ако бъде постигнато трайно мирно споразумение”, каза Стармър. Но и той, както и Германия, Италия и Полша настояват САЩ да дадат гараниции, че няма да се възобновят военните действия.
Думите на Стармър дойдоха непосредствено след шокиращата реч на шефа на Пентагона Пийт Хегсет в Брюксел. По време на среща на контактната група за Украйна той заяви, че сигурността на ЕС вече не е приоритет №1 за САЩ.
Намекна, че голяма част от усилията и средствата за възстановяване на Украйна трябва да дойдат от държавите-членки на ЕС. Категорично отхвърли сценария САЩ да разположат мироопазващи сили в Украйна и посочи, че това е работа на Европа.
Според “Файненшъл Таймс” обаче на лидерската среща в Елисейския дворец Германия, Италия, Полша и Испания са изразили нежелание да изпратят миротворци в Украйна. Германският канцлер Олаф Шолц нарече подобна дискусия “крайно неуместна” и преждевременна, предвид че конфликтът в района още продължава.
Италианският премиер Джорджа Мелони пък казала неофициално на други лидери, че се колебае за изпращането на войски. По информация на “Файненшъл Таймс” описала подобен сценарий като “най-трудния и най-малко ефективен” от всички възможни. Испания и Полша също подходили недоверчиво към идеята. Украинският президент Володимир Зеленски първоначално поиска от Запада да разположи 200 000 миротворци на негова територия. После намали наполовина очакванията си. По данни на “Вашингтон Пост”
ЕС може да изпрати между 25 и 30 хил. миротворци
Готви и пакет помощи за Украйна на стойност 700 милиарда евро - “невиждан до момента мащаб”, както го описа германската външна министърка Аналена Бербок пред “Блумбърг”.
Около 140 наши са на мисии сега – бдят в Косово, Босна и Ирак
Над 140 военнослужещи от въоръжените сили на България участват в мисии и операции зад граница към декември 2024 г. Точният им брой не се съобщава, тъй като е секретна информация.
През 2023 г. участие в операции и мисии на НАТО и ЕС са взели 630 души, става ясно от последния доклад за състоянието на отбраната.
Една от най-известните мисии е операцията на НАТО в Косово (KFOR). Тя има мироопазваща цел и България се присъедини към нея още през 2000 г. Към днешна дата KFOR е и най-мащабната активна мисия зад граница, от която войските ни са част. Военното ни присъствие там варира през годините, а през 2024-а България се нареди сред шестте държави с най-голям контингент (над 150 души) в рамките на многонационалните сили.
Български военни са част и от мироопазващата операция на ЕС в Босна и Херцеговина EUFOR - АLTHEA. До миналата година тя се ръководеше от НАТО, вече е на ЕС.
Наши има и в небойната мисия на НАТО в Ирак. Освен това армията ни често участва и в плаващия щаб на Постоянната военноморска група на алианса, в противоминната такава и др.
През годините най-драматично бе участието на наши военни в Ирак през 2003 г., когато на 27 декември при атентат срещу българската база в Кербала загинаха петима.
Около 11 хил. наши военнослужещи пък преминаха през Афганистан за близо 20 години мисии там. Последният ни - 42-и контингент, се завърна през юни 2021 г.
