На 13 февруари 2016-а си отиде големият професионалист и приятел, част от златното поколение на националния отбор
Легендарният защитник от Пеневата чета Трифон Иванов, който ужасяваше всеки противник със страховития си вид, си отива от този свят само на 50 г. Масивен инфаркт го отне на 13 февруари преди 9 години, ден преди да събере приятелите си за Трифон Зарезан.
Определят го като най-добрия централен защитник
в историята на българския футбол. Избран е в идеалния отбор на страната за всички времена. Част от златното поколение на българския национален отбор, което се класира на 4-о място на световното първенство през 1994 г. в САЩ.
Участник също на Евро '96 и на световното първенство през 1998 г. във Франция, където е капитан. За България изиграва 76 мача. Бележи 6 гола.
През годините обаче той е по-атрактивен за световните медии не с невероятния си шпагат и силната игра с глава, а с дивия си поглед, буйната грива и гъсто брадясало лице. Нарекоха го Вълка и често го подреждаха в идеалните отбори на най-страшните футболисти.
"Уважението се печели единствено с играта на терена. А не заради дългите коси и брадата", заявява Туньо пред германско списание по повод 50-годишнината си.
Истината е, че той беше естествен лидер сред колегите си, впечатляваше с дарбата си на терена, но и с голямо сърце и неподправено чувство за хумор.
"Чист човек" го нарече преди време пред "24 часа" треньорът му в "Етър" Георги Василев.
"Мисля че Трифон си отиде от този свят доволен,
свършил си работата и като професионалист, и като човек преди всичко. Той беше голям човек, комбинираше тези качества - професионални, с човешки достойнства", смята Генерала.
Железния е роден в село Горна Липница на 27 юли 1965 г. Когато е 4-годишен, семейството му се премества във Велико Търново. На 11 г. постъпва в спортното училище в града.
"У него още от дете си личеше усетът към играта. Много добре усещаше как ще се развие атаката на противника. Предусещаше ситуациите и знаеше къде да застане във всеки един момент - нещо, което малко футболисти го имат.
Техничен, много добре се пласираше, силен бе с глава, с десен крак. Въртях го на различни постове в защита, слагах го в средата на терена, а той сам тръгваше напред и завършваше атаките с крак или глава. Умееше го", спомня си първият му треньор Васил Матев.
В детско-юношеската школа Трифон и Краси Балъков израстват пред очите на Георги Василев и той ги утвърждава в мъжкия отбор - Туньо е на 18 г. Впоследствие преминава в състава на ЦСКА.
"И аз също съм му ял попарата в шампионската година на "Етър" - тогава загубихме три мача, единия от които срещу ЦСКА, и той ни вкара гола. При него нямаше компромис.
Като излезеше на терена, за него доброжелателни отношения с противника нямаше
Той воюваше като истински войник. Умееше и знаеше какво да покаже на хората и как даже с цената на риск, с което много пъти ми е изправял косата", разказва в интервю пред "24 часа" Георги Василев.
На клубно ниво Трифон Иванов играе също в испанския "Бетис", швейцарския "Ньошател Ксамакс", австрийските "Рапид" (Виена), "Аустрия" (Виена) и "Флорисдорфер". Докато играе в Испания, е искан от "Барселона". През 1993 г. Роналд Куман често е контузен, от "Барселона" търсят Трифон Иванов, но ръководството на "Бетис" отказва да го пусне.
За колегите си в националния отбор, с които стават герои на световното в САЩ, Туньо е
авторитет, който с креативния си хумор тушира в зародиш конфликтите, мотивира, нахъсва
В годината, в която трябваше да празнува 60-годишен юбилей, легендарният защитник ще се сдобие с паметник пред родния си стадион "Ивайло". Идеята е той да бъде открит на рождения му ден - 27 юли. Родолюбивата идея на търновци подкрепят мегазвездите на българския футбол Христо Стоичков и Краси Балъков.
"Той е при нас, с нас, гледа ни отгоре, ние сме с него и затова е наш дълг да направим това, което заслужава - да бъде там, откъдето е тръгнал", казва на благотворително събитие в Търново Стоичков.
"С Трифон минаха целите ми младежки години. Единственото, което можем да направим сега, е да се сещаме за него. Той трябва да остане идол за нашите млади таланти", категоричен е Краси Балъков.
40 000 лв. са нужни за двуметровата бронзова статуя на Трифон, който ще е устремен в акция с топка в краката. Паметникът ще е срещу стадиона, в тревната площ от другата страна на паркинга.
"Да гледа към стадиона. Това е изискване на архитекта - слънчевите лъчи да го огряват от юг директно, за да няма сенки, които да падат върху него", обяснява Георги Радев от инициаторите.
"Имаме одобрен проект и визия. Имаме внесено искане в общината, трябва само да мине одобрение на общинския съвет. Това е следващата и последна стъпка, технически сме готови, даже имаме запазен час за отливане на паметника", допълва Радев.
На благотворителната вечер със Стоичков и Балъков миналото лято е събрана по-голямата част от сумата.
За паметника са нужни още 15 хиляди лева
Има разкрита банкова сметка. След гласуването в общинския съвет ентусиастите се надяват на повече благодетели от страна на търновския бизнес за досъбиране на сумата.
Трифон Иванов е почетен гражданин на Велико Търново, а до последния си миг се вълнува за развитието на деца таланти във футбола, обновяването на базите за тренировки. До смъртта си управлява зоналния съвет на БФС в града.
Местната управа сбъдна мечтата му и от няколко години провежда в старата столица детско-юношески турнир на негово име, учредена е награда за обещаващ млад футболист "Трифон Иванов". Така е наименуван и новият тренировъчен терен до спортното училище, което е завършил.
