- Депутатка от ПП-ДБ подготви закон
- Ентусиастите у нас си имат асоциация, правят и първия на Балканите изпит за бирени съдии
Узаконяване на домашното производство на бира, така че тя да е с равни права с виното - това предвижда законопроект, подготвян от депутатката от ПП-ДБ Даниела Божинова.
Разрешаване на производството на бира в домашни условия и съхраняване на до 100 л наведнъж, а напитката да не се облага с акциз, предлага в законопроекта си Божинова. Текстът е готов и чака становище от финансовото министерство, а наесен ще бъде внесен официално в парламента. Става въпрос обаче за консумация единствено у дома, а не с търговска цел.
Според сегашното законодателство правенето на бира в домашни условия
не е нелегално, но не е и позволено
То би трябвало да се урежда от Закона за акцизите и данъчните складове, където са определени и условията за варене на ракия и вино у дома, както и дължимите акцизи за това. Там е вместена и “малка независима пивоварна” - тя трябва да е регистрирана от фирма, да работи отделно от големите производители и да произвежда до 20 000 000 литра малцови напитки годишно. Липсва обаче регулация за домашните ентусиасти.
“Домашното пивоварство е хоби и култура “Направи си сам”, която тепърва се развива в България може би през последните 10 години.
Все повече хора решават да се пробват
с домашно пивоварство - оказва се, че са може би 2000”, разказа Божинова пред “24 часа”.
Тя самата не е била запозната с проблема, преди да стане депутат през април. Тогава обаче хора от бранша я потърсили, представили идеите си и тя ги припознала.
“Изрично трябва да стане ясно от текстовете, че може да има домашно пивоварство, човек да си приготвя вкъщи бира за собствена консумация, подчертавам - не с цел продажба. В това е голямата разлика - в количествата и в това, че не е комерсиално и че такова производство не следва да дължи акциз”, обяснява депутатката.
Тя разказва, че в повечето европейски страни е такъв режимът. В някои от тях има и тавани, например в Турция, където максимумът на годишно производство е до 3,5 хектолитра бира. На други места - като в Чехия, са пък дори 20.
В края на юли провежда среща с представители на Агенция “Митници”, с които да обсъдят промените, какво е допустимо и каква е практиката в другите страни. Според нея промените ще улеснят и работата на агенцията, тъй като именно тя е отговорна за проверките на домашните пивовари.
“Решихме след срещата с митницата, че ще се сложи ограничение, че един домашен пивовар не може да държи повече от един хектолитър, или 100 л приготвена бира, като това не е обвързано със срок. Прецени се, че при едно варене се правят към 30-40-50, пряко сили 100 л, и затова не би следвало да има повече от 100 л вкъщи, ако някой му изпрати проверка”, обясни Божинова.
До 110 литра пък имат право да внасят у нас пътуващи от ЕС, без да дължат акциз.
“Домашните пивовари на практика произвеждат по-скъпа бира от масовата
точно защото искат да вложат нещо свое, може да сложат и някоя по-скъпа съставка”, коментира депутатката.
Божинова не е пробвала домашна бира у нас. Надявала се да го направи на тазгодишния фестивал на домашните пивовари, но
митниците били сезирани и фестивалът бил забранен
Иначе първата ѝ среща с напитката е била “още миналия век” в Либия. “Веднага след университета отидох като арабски преводач в Либия. Не е хубаво законодател да разказва как е нарушавал законите на друга държава, но бях по времето, когато имаше много българи там с най-различни специалности. Всички си правеха ракия, по-малко хора правеха бира, защото наистина изискваше майсторлък - или им гърмяха бутилките, не я газираха правилно, или друго. Там съм пила доста домашно направена бира поради липса на такива напитки”, спомня си тя. Депутатката е завършила арабистика в СУ, преди да влезе в парламента, бе общински съветник в Бургас.
Макар че домашната бира не е изрично забранена, недоброжелатели понякога пускат сигнали срещу производители, а от митниците изпращат проверки. Такъв е бил и
случаят с кмета на Мадан
Неделчо Неделчев, от когото миналата година конфискуват 37 бутилки, за които изчисляват, че дължи на държавата 9 лв. акциз.
През 2021 г. пък му отнемат още 24 бутилки. “Тогава казаха, че ще ми наложат минималната глоба - 50 лева с фиш. Малко се поразрових в законодателството и се оказа, че това е максималната глоба, която може да се наложи с фиш, ако не е автоматизирано както камерите по пътищата. И това е максималната глоба по закона за административните нарушения”, разказа Неделчев за “24 часа”. Тогава си плаща дължимото.
Миналата година идват на нова проверка и му е съставен акт за административно нарушение. Чакал 6 месеца за издаване на наказателно постановление, но вместо това получил предупреждение и не бил глобен. Обяснили му, че като физическо лице няма право да си произведе и един литър бира за собствена консумация. Няма обаче право да се регистрира и като пивоварна, тъй като заради длъжността си не може да има фирма на свое име, а и няма намерение да излиза на пазара.
“Дори да имаме желание да си платим, няма как да го направим
Пращат проба в митническа лаборатория за анализ и установяват там колко процента алкохол съдържа напитката. На тази база изчисляват колко би бил дължимият акциз върху цялото количество. Оказва се, че е 9 лева, само че там е работата - този акциз няма как да се плати”, каза кметът.
Любителите пивовари дори си имат асоциация у нас и се борят да могат свободно да произвеждат напитката. Създадена е през 2013 г., има около 110 активни членове.
“Целта ни е да популяризираме пивото и домашното пиво като хоби и разнообразие и да обучаваме нашите членове и обществеността как да правят по-добра бира. Да запознаем обществото с хобито и с богатството на пивото”, разказва председателят на Асоциацията на домашните пивовари Володя Пачев.
С тази цел провеждат ежегоден конкурс за домашна бира, през годините са правили и есенен празник на бирата. Организират и обучения как се правят различните видове - лагер, светла, охмелена и пр.
“Правим сензорни курсове за различните вкусове и аромати, както и за нежеланите - как се получават и как да ги избягваме”, обясни той. Правят
клубни срещи в различни градове на страната.
Миналата година организират първия у нас конкурс за бирени съдии, а през пролетта курсантите се явили на изпит. “В България няма такива, мисля, че и на Балканския полуостров също, или поне не с висок ранг. Чакаме резултатите след 2-3 месеца. Имаше 12 кандидати и очакваме да видим как са се справили”, разказа Пачев.
Преди да внесе проекта след края на депутатската ваканция, Божинова е разказала на колеги от другите парламентарни групи за инициативата и очаква законът да мине. “Не сме ангажирали бирената партия”, шегува се тя.
