„Помагат ти, само ако имаш приятели. Лично аз споделих проблема в една майчинска група, в която членувах. Те ме подкрепиха и ми съдействаха по пътя, който не е никак лек. Ако няма кой да ти покаже, може да се откажеш”, това разказа Мартина, която е жертва на домашно насилие.
Само в 17 от общо 28 области у нас има центрове за подслон на жени и деца, претърпели домашно насилие. Кризисните центрова са крайно недостатъчни. Социалният министър заяви, че ще поиска да бъдат създадени нови услуги за жертвите на насилие.
Пред камерата ни жена, претърпяла домашно насилие и успяла да избяга, разказва от първо лице за ужаса и за страха да напуснеш дома на насилника. Мартина е била обект на психически и физически тормоз и то пред очите на двете ѝ деца.
По думите на насилваната жена първо трябва да се отиде в полицията и да се подаде жалба. Едва след това се вади заповед за незабавна защита.
„При мен беше почивен ден. Стигнахме до съда. Там се оказа, че няма дежурен прокурор и ни казаха да се върнем до самото РПУ”, спомня си Мартина. Следващата стъпка е да потърсиш защита в кризисен център, но ако има свободни места и ако отговаряш на изискванията. Ако случаят не е спешен, се правят медицински изследвания, а това отнема дни.
"Ако не те приемат, трябва да си подготвиш адвокат, а това струва много пари", разказва жената в предаването "Здравей, България" по Нова тв.
