Недоволството срещу управлението отнема малко над 4 пункта от електоралната подкрепа за ГЕРБ. За момента партията на Бойко Борисов запазва първо място с 21.4% от твърдо решилите да гласуват, ако изборите бяха днес. След като уловиха обществените настроения и подкрепиха масовите протести, ПП-ДБ влизат в положителна траектория. Вотът за тях нараства с почти 4 пункта и през декември стига до 18% от решилите да гласуват.
Това твърди социологическата агенция "Алфа Рисърч", която представи свое изследване, правено между 5 и 12 декември.
Проучването улавя както обществените настроения в разгара на протестите, така и резонанса от започналите питания – „накъде след тях". 40% от българите предпочитат управление около „нова политическа сила".
Настоящото изследване е проведено в периода 5 – 12 декември 2025г. и е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
В противовес на обнадеждаващия старт на 2025, започнала с пълноправното приемане на България в Шенген и подаването на молба за членство в еврозоната, годината приключва с поредица от негативни равносметки, показва регулярното национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч.
Задълбочаваща се ерозия в доверието към институциите, някои от които достигат исторически антирекорд.
Увеличаване на песимистичните очаквания за домакинствата и страната през 2026г. – резултат както от ръста на инфлацията, така и от неяснотата за развоя на политическата ситуация през следващата година.
На този фон обществената подкрепа за избухналите в началото на декември най-големи през последното десетилетие протести е разбираемо висока и консистентна:
Мнозинството от 59% подкрепят безусловно протестите, а още 25% - частично, които ги оценяват като справедливи, но имат опасения да не доведат до неприемлива политическа алтернатива.
Оставката се приема като логичният изход от протестите и над половината от анкетираните смятат, че тя трябваше да бъде подадена.
Политизацията на обществото и на младите поколения предполагат начало на много по-динамично развитие на електоралните процеси в сравнение с последните няколко години. Към момента се открояват няколко тенденции, които със сигурност ще продължат да търпят развитие:
Ръст на желаещите да гласуват с около 300 хил. до 500 хил. души.
Известно сближаване на вота за ГЕРБ и ПП-ДБ, което предполага още по-изострено съперничество в предизборната кампания.
Намаляващи електорална тежест на БСП, ИТН, изчакващи позиции сред избирателите на част от националистическите формации като Възраждане и МЕЧ
Нетърпимостта и острата конфронтация между основните политически сили, както и декларираната невъзможност за управленски коалиции между настоящите партии, кара 40% от българите /отново/ да очакват нови политически субекти. От това дали подобно очакване ще се реализира като вот за дадена партия, или не, ще зависи до голяма степен резултатът и политическата конфигурация след предсрочните парламентарни избори.
РАВНОСМЕТКА ЗА 2025 И ОЧАКВАНИЯ ЗА 2026
Отминаващата 2025 година беше белязана от динамика и промени, както в страната, така и в света. За България тя започна с встъпването на редовното правителство на Росен Желязков и приключва след масови протести с неговата оставка. Страната ни стана част от сухопътния Шенген и след поредица от успешни стъпки е на прага на въвеждането на еврото от началото на 2026 година. В геополитически план събитията до голяма степен бяха повлияни от началото на втория мандат на президента Доналд Тръмп, който значително промени международните отношения и начина за решаване на военните конфликти.
На този фон се запазва тенденцията българите да оценяват отминаващата година като по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света.
Продължава да е поляризирана равносметката за 2025 година в личен аспект – 23% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 51% няма съществена промяна. За последните няколко години, след Ковид пандемията, няма значима динамика в личните самооценки за годината, които варират във времето в рамките на няколко процентни пункта. Най-успешна е 2025 година за хората в активна възраст, както и за висшистите и жителите на столицата. По-неудовлетворени остават възрастните и жителите на селата.
Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 10 на сто, докато за пет пъти и половина повече анкетирани (56%) си е останала по-лоша. Промените в света се оценяват позитивно от 8% от анкетираните, докато 60% са на противоположното мнение. Тук е налице по-значим спад на отрицателните мнения от близо четиринадесет пункта и ръст в позитивните от три пункта. Липса на съществена промяна както за страната, така и за света констатират близо една трета от българите.
В очакванията за 2026 година се запазва регистрираното през годините убеждение на хората, че те ще се справят по-добре с предизвикателствата в собствения си живот, отколкото че проблемите пред България и света ще намерят решение. Въпреки това има някои значителни промени в очакванията за следващата година – ръст на песимизма в личен аспект и за развитието на страната и спад в негативните очаквания за света.
Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 35%, на противоположното мнение са 27%, а мненията за липса на съществена промяна са вече най-много – 38%. При очакванията за 2026 година има спад на оптимистите от осем пункта и ръст на песимистите от единадесет пункта. В основата им са притесненията за растящите цени и спада на покупателната способност.
При очакванията за развитието на страната делът на оптимистите остава непроменен – 28%, но песимистите нарастват за една година от 40% на 45%. Причините за това могат да бъдат търсени в неизвестните, свързани със задаващата се политическа криза и възможността тя да бъде преодоляна след предсрочните парламентарни избори. Най-оптимистични са младежите и хората на възраст до 40 години, а по-притеснени остават пенсионерите и безработните.
Негативни продължават да са и очакванията за развитието на света. Въпреки това има ясно изразен спад на песимистите от шест пункта, които към днешна дата достигат до 39%. При оптимистите промяна няма и те отново са 26%.
На прага между отминаващата и следващата година равносметките, страховете и надеждите на хората са взаимосвързани. Затова и думите, които характеризират 2025 година пряко кореспондират с това, което очакваме през 2026 година.
„Евро" е думата, която характеризира в най-голяма степен отминаващата година и същевременно символизира 2026-та, тъй като процесът започна през настоящата, а ще приключи с въвеждането на новата валута през следващата. Това касае пряко ежедневието на всеки българин и безспорно ще е водещото събитие в историческите справки за нашето съвремие.
На второ място в оценките и очакванията е една ясно изразена опозиция - „война" за 2025, и „мир" за 2026.
Устойчива във вътрешнополитически план, актуална за настоящата и следващата година, е „инфлацията", която притеснява българите в настоящето и в очакванията им за бъдещето. Във вътрешнополитически план 2025 година ще остане с „протести", „корупция" и „оставка", а очакванията са свързани с „надежда" и „промяна" като резултат от „избори".
Далеч по-силна е обществената неудовлетвореност от дейността на 51-то НС, превърнало се в терен на нестихваща политическа конфронтация и нелицеприятни сцени. В края на годината парламентът получава одобрение от едва 5%, неодобрение от 69% и 26% неутрално отношение, като дори привържениците на представените в него партии са силно критични.
Недоволството срещу управлението отнема малко над 4 пункта от електоралната подкрепа за ГЕРБ. За момента запазва първо място с 21.4% от твърдо решилите да гласуват, ако изборите бяха днес.
След като уловиха обществените настроения и подкрепиха масовите протести, ПП-ДБ влизат в положителна траектория. Вотът за тях нараства с почти 4 пункта и през декември стига до 8% от решилите да гласуват.
Възраждане е с подкрепа от 11.6%, която му отрежда трета позиция в електоралните предпочитания.
ДПС – Ново начало отстъпва на четвърта позиция с 9.4% от твърдо решилите да гласуват.
Партньорите в коалиционното управление – БСП и ИТН – са сред най-потърпевшите от динамиката в обществените настроения, която ги поставя на границата за влизане в следващ парламент. Подкрепата за БСП се свива до 4.9%. Зад ИТН застават 3.8% от решилите да гласуват.
С 4.2% подкрепа към декември се ползва МЕЧ и на този етап е сред партиите с противоречиви шансове за участие в следващ парламент.
Величие (2.1%) и АПС (1.6%) към момента остават извън рамките на следващо Народно събрание.
Няколко детайла в нагласите на избирателите насочват вниманието към очакване за значими размествания при вероятни предсрочни избори през пролетта:
Избирателната активност: В седмицата на протестите и правителствената оставка, декларираната готовност за включване в предсрочен вот нараства с 5 до 7 пункта (т.е., може да се очаква до урните да излязат между 300 и 500 хиляди души повече). Сред неяснотите в това отношение все още е какво ще бъде поведението на активно включилото се в протестите Поколение Z.
Потенциалът на партии, извън участниците в настоящия парламент: Почти 10 на сто от заявилите, че искат да гласуват декларират, че ще дадат подкрепата си за други партии, а 13.3% - че все още не са направили избор. Дялове, които засега не са консолидирани около конкретни политически играчи, но са достатъчно високи, за да променят картината.
ЗА ПРОТЕСТИТЕ И СЛЕД ПРОТЕСТИТЕ - НАГЛАСИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ОЧАКВАНИЯ
Бързото разрастване на най-големите протести от последните десет години постави и управляващи, и опозиция в съвършено нова политическа ситуация.
Проучването на Алфа Рисърч, което стартира няколко дни след първия голям протест на 1-ви декември и приключи ден след подадената оставка на правителството, улавя както обществените настроения в разгара на протестите, така и резонанса от започналите питания – „накъде след тях".
Резултатите по ключовия въпрос – обществената подкрепа за протестите – показват много високо, национално по обхват, одобрение. 59% изразяват пълна солидарност с тях, срещу 16% на противоположното мнение. Одобрението доминира във всички социални и електорални групи, с изключение на симпатизантите на ГЕРБ-СДС и разколебаната позиция на привържениците на БСП и ИТН. Неодобрението от 16 на сто е далеч под сумата от електоралната подкрепа на управляващите партии. Между тези два полюса се разполага една интересна тенденция, която проучването регистрира – 25% смятат протестите за справедливи и поради това частично ги подкрепят, НО се опасяват, че те могат да доведат до неприемлива политическа алтернатива. Тази позиция се споделя от всеки втори симпатизант на ГЕРБ, всеки трети на БСП и на ДПС – Ново Начало и много слабо – от привържениците на останалите политически сили.
Високата социална енергия на протестите, бързото им разпространение в голям брой градове и усещането за силата на гражданската активност, промени и оптиката за стабилността на настоящото управление – нещо, което до съвсем скоро се смяташе за нереалистично. В проучването 58% от анкетираните изразиха мнение, че протестите трябва да продължат и да се стигне до оставка на правителството, срещу 24%, според които кабинетът трябваше да продължи работата си. В този смисъл, ходът с подадената оставка на правителството веднага след третия голям протест, съответстваше на обществените очаквания, но и постави партиите в ситуация, в която да съобразяват поведението си с динамично променящите се обществени нагласи.
А именно, какво управление, около кои политически сили е приемливо и/или желано от българите? 7.6% са за управление около ГЕРБ и ДПС-Ново Начало; по 16 на сто, почти паритет, за управление около ГЕРБ, но без ДПС-НН и за управление, изградено около други от настоящите партии, без тези две. 40% предпочитат управление около „нова политическа сила".
В разделеното и фрагментирано българско общество липсва ОБАЧЕ ясна представа, а още по-малко консенсус – каква трябва да е тя. На база на статистическия анализ и при уговорката, че още не са известни участниците в изборната надпревара, могат да се изведат само няколко ориентировъчни разпределения на тези 40 на сто. Ако Румен Радев излезе лично със свой политически проект, той може да привлече около половината от тези избиратели. Останалите 20 на сто се разпръскват между различни други хипотетични проекти – евроскептични и националистически; десни; центристки, социал-демократически; проевропейски.
От това дали изобщо ще отиде до урните това мнозинство от 40%, и как ще се структурира неговият вот, ще зависят три много важни за близкото бъдеще резултата: какъв ще е изходът от предстоящите предсрочни избори; ще се формира ли правителство след тях и какъв ще бъде характерът на бъдещото управление.
