Изложбата „Златарството в Панагюрско – традиции и развитие“ на Историческия музей в Панагюрище показва за първи път пред публика златни и сребърни артефакти – основни пафти, в Каменната зала на културния център „Двореца“ в Балчик.
Пафтите не са реставрирани, а само почистени. Експозицията в десет витрини показва 84 ювелирно изработени златни и сребърни артефакта, като специалистите от музея подчертават, че всичко се е правило на ръка, включително съчетаване на злато и сребро, злато със седеф.
Витрините са съпътствани от постери които съдържат и информация за самите предмети и за дейността на музея.
„Държавният културен институт за четвърта поредна година е домакин на изложби от от Историческия музей в Панагюрище. Изложени са уникални реликви от историческото ни наследство – пафти, изработени от сребро и злато и позлата от 15-и до 19-и век. Правим тази изложба и в чест на 80-ата годишнина на музея в Панагюрище“, каза при откриването директорът на културния център „Двореца“ Жени Михайлова.
„Изложбата представя достиженията на Панагюрскта златна школа. В района на Панагюрище обработката на благородни метали и техните сплави е с древни традиции, водещи началото си още от тракийското изкуство, преминали през школите на средновековната българска култура и достигнали своите върхове във възрожденските златарски центрове“, каза още тя.
„Панагюрище е място с древна традиция в златарството”, каза директорът на музея доц. д-р Атанас Шопов.
„Панагюрското златно съкровище не е изолирано явление в нашия край. Преди него, през 1903 г., на 200 метра по въздух, е открито сребърно съкровище с над 118 артефакта. През вековете традициите са със затишие, но не спират. Златарството продължава да се развива и има истински бум през втората половина на 18-и век, 19-и век и първото десетилетие на 20-и век.
В музея се съхраняват регистри, в които се говори, че в Панагюрище е имало 31 еснафски /търговски/ сдружения с 561 дюкяна, от които 23 златарници, които наследяват и развиват традицията“, каза още той.
„Това, че пафтите преобладават в изложбата не е случайно”, каза Ирина Ботева, главен уредник в музея.”Носията в този край през XVIII и XIX век е много строга, не е пищна и се отличава от тази в други български етнографски области. В същото време е представяла чрез декорацията благосъстоянието на съпруга на жената. Точно пафтите са били елементите с такова съдържание - символ на престиж и богатство. Има и бронзови пафти, според благосъстоянието на семейството”, добави специалистът. Пафтите са изпълнявали и ролята на амулети и са предпазвали от зли сили. „Затова българката е така богато украсена”, каза още Ботева.
Показана е и пафта, на която под стъкленото камъче в средата, макар и трудно, може да се види миниатюрна икона, други изглеждат много големи, но са тънки и не тежат.
Уредникът Петя Маноилова посочи, че панагюрските златари са използвали специфични техники на работа, но най-характерен е филигранът, един от най-трудните начини за декориране. Материалът, с който се работи в тази техника, са изтеглени телени нишки и зърна, с които се създават впоследствие накитите.
Колекцията пафти е дарение на музея. Изложбата ще гостува в „Двореца“ до 31 октомври 2023 г. Има покани за гостуването на изложбата от музеи в други градове. Доц. Шопов съобщи, че през ноември за честванията на юбилея на Историческия музей в Панагюрище в него пристигне оригиналното Панагюрско златно съкровище.
