Литературно-агентурните съветници на бившия президент си бяха свършили добре работата

. В прайм-тайма беше презентирано едно прилично морализаторско есе, в което имаше всичко необходимо - малко морал, малко загриженост ("за неравенствата"), малко плахо настояване за справедливост, често споменаване на "слона в стаята" - олигархията и вредите от нея. Не стана ясно коя част от олигархията пречи най-много на есеиста - сигурно не е ложа "Слънце", не е почетният консул на путинистката автокрация, не е и старшият бос на хазарта - носител на ордена "Магнитски"...

Есето е ефирен, въздушен метод за словесно отразяване на действителността. То трябва да звучи умерено романтично - и поради това не бива да бъде товарено с прекалено много фактология. Ще се борим за светло бъдеще - срещу олигархията, но без излишни подробности - къде, кога, с кого, против кого. Ще направим партия от отговорни, свестни хора - не са навременни въпросите с кого, кога, с каква идентичност. Ще защитаваме националния интерес - ей тъй, силно ще го защитаваме... Не е ясно - и не ни влиза в работата - как ще посрещнем дилемите на нашето време, какви принципи ще "употребим", какви граници няма да пресечем или прескочим.

Бихме повярвали с радост в патоса на това въздушно есе, ако авторът беше старши асистент по българска филология от Ректората. Понеже авторът е друг - вярваме в друго. Есето е несръчен опит за прикриване, а не за изповядване на политически цели и намерения. Есето е колеблив опит за хвърляне на въдица към колебливите и - все още - непривлечени избиратели. Иначе другите - маршируващите във и около петата колона - знаят добре за какво става дума. На тях отдавна демокрацията им е дошла до гуша! Нали така, господа литературни агенти на есеиста - кандидат за цялата власт в държавата?

(От Фейсбук)