- Ресторантьорите изненадващо се опълчиха на правителството и НАП да се плаща само при издаден касов бон, както и заплатите да се превеждат само по банков път
- Имат друга идея - да се гласува отстъпка от данъка, ако потребителите представят касови бележки за покупки през годината
Предложението на правителството да не плащаме в заведенията, ако не ни издадат касова бележка, както и задължението заплатите да се плащат само по банков път, бе посрещнато на нож от ресторантьорите.
И това се случва точно една година, след като същият бранш не само подкрепи идеята на “24 часа” за българска кампания “Касова бележка, моля!”, но и
призова тя да се разпростре и сред други бизнеси,
в които има голям сив сектор.
Миналата седмица финансовият министър Асен Василев представи проектобюджета за 2023 г., в който с промяна в Закона за ДДС се предлага хората да не плащат, ако не получат касова бележка.
В съвместна декларация Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията видяха в това “лобизъм в полза на банките”, който щял
да натовари ресторантьорите с нулев резултат
Освен това поправката била дискриминационна, защото засяга само един бизнес, а не всички. От бранша настояват да бъдат представени резултати от въвеждането на тази мярка в Гърция, където се практикува от 2015 г.
Когато миналото лято “24 часа” оповести инициативата, председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов заяви: Аз съм много “за” тази кампания, понеже сивият сектор е най-голямата пречка за развитието на бранша, тъй като не плаща данъци и крие ДДС. виж тук
Тогава той добави, че сам би призовал хората да не си плащат сметката, ако сервитьорът вместо касов бон им даде хвърчащо листче.
Защото, ако колегата в съседното заведение продава продукт за 1 лев, а аз за 2,50 лв., защото плащам ДДС и осигуровки на персонала, естествено, че клиентите ще идат при колегата. Същото е и ако келнерът ти каже на ухо сметката и плащането не е отбелязано в компютъра на заведението. В този случай той ограбва мен като собственик, коментира миналата година Алибегов.
Тогава пред “24 часа” идеята подкрепи и даде допълнителни насоки и Емил Коларов, председател на Сдружението на заведенията в България: Нека кампанията не се съсредоточава само върху ресторантьорския бранш - НАП трябва да обръща внимание и на други бизнеси, в които също има неизрядни, и вероятно те също пречат на колегите си. Колко пъти например ви се е случвало да ви дадат касова бележка в автосервиз, ако ви направят ремонт вкъщи или купите дърва или въглища за зимата.
Сега обаче и двете организации вече не припознават идеята. Според тях другото предложение - заплатите да се изплащат само по банков път, няма да доведе до по-висока събираемост на данъци, но ще натовари административно и финансово бранша и пак облагодетелствало банките, които ще получават “милиони под формата на множество такси”. Определят мярката като дискриминационна, защото
за останалите бизнеси важи само за фирми с над 50 служители
“Ако не ставаше дума за лобизъм в полза на банките, а за защита на държавния интерес, би следвало да се предвиди намаление или премахване на таксите по трансакциите и обслужването на сметките”, изтъкват ресторантьорите.
В декларацията се припомня също, че заради пандемията предприемачите в кафенета, клубове, дискотеки и ресторанти загубили над 30 000 служители. Най-ощетени сега от тези мерки щели да бъдат курортите и сезонните обекти.
От двете браншови организации имат друга идея за борба със сивата икономика. Като най-ефективна те определят възможността хората да получават отстъпка от данъците, ако представят касови бележки за направените от тях разходи през годината.
Ричард Алибегов защитава и тезата, че сивият сектор в ресторантьорството се е свил драстично още през 2020 г., когато ДДС бе намалено от 20 на 9%.
А мотивите на правителството за предложените промени са, че с тях ще се намали сивият секстор в България. Опитът досега показва, че обичайно отчитаните от заведения обороти се вдигат в пъти, когато НАП започне засилени проверки на бранша.
А печалбата на ресторантите е нараснала над два пъти след пандемията, показват още данни на НАП. През 2021 г. те са декларирали корпоративен данък от 42,6 млн. лв. - 125% повече спрямо 2019 г. Предварителните данни за 2022 г. пък показват, че финансовият резултат се е подобрил с поне още 60% спрямо 2021 г.
