Хората са склонни да вярват, че някакъв сценарен екип от свръх надарени пребогати или пре-зли някъде в тъмното дърпа шнуровете и лостовете на събитията, но забравят, че животът е най-големият сценарист. Животът с Ж, който ние, вярващите наричаме Бог. Това заяви в студиото на "Панорама" журналистът от "24 часа" Георги Милков.
Той отбеляза още, че репортерът може да се помъчи да вкара някого в историята, или поне да пише и да работи с това отношение. "Ако човек чете стари вестници, или ако гледа стари кадри, може да остане с превратно впечатление за това как се е възприемала историята тогава и как - сега. Защото зависи какъв е хоризонтът на погледа, историята колко - вчера, преди 10 г. , преди век, преди 5000 години, когато не е останало нищо и по съвсем малко зрънце градим хипотеза какво е било", обясни той.
Според него хората смятат, че времето в което живеят и това, на което са свидетели, е винаги най-важното. Като момент от историята, който смята за важен и повратен е спешното му заминаване за Афганистан през 2001 г. "След онези невероятно брутални терористични атаки всички смятахме, че нашият живот и свят ще се променят с тази т.нар. Война срещу терора. Нашата цивилизация наистина се промени. Животът, който живеем сега, повече от 20 г., се гради на действия и решения които са взети след това. Мисля, че това бе исторически момент, на който всички бяхме свидетели", отбеляза Милков.
Журналистът сравни бляна за Палестина с онзи от Македония по времето на Таньо войвода и комитите. "И там едни хора правят същото години наред, раздавайки правосъдие, разстрелвайки някого, смятайки че правят добро, самоубивайки се, опитвайки да убият. В цялата тази последователност на историята понякога се объркваме кое е добро и кое не, защото сме хора и често пъти смятаме, е това което правим е добро, а то всъщност не е", обясни той.
Милков разкри и защо обича най-много Изтока - "защото всеки път ми дава да разбера, че нищо не мога да разбера". А какво е точното му обяснение, може да намерите в новата му книга "Истории от ръчния багаж".
"Познавам жизнерадостни, умни, начетени хора, които обичат своята страна и искат да разберат още повече за нея, дори обикаляйки света, връщайки се тук, с убеждението, че това е място за живеене, не защото е нашето Отечество, а защото сме свързани с тази земя. Дори тази кармична връзка с родната ни земя ще ги кара да разберат, че това е най-доброто място и, че няма по-добро място", завърши той.
