Нов кръг от повишения на лихвените проценти от Европейската централна банка беше представен преди дни, предава Радио Китай. На заседанието си по паричната политика, проведено в начало на февруари, Европейската централна банка обяви увеличение на лихвения процент от 50 базисни пункта и потвърди ангажимента си да продължи увеличението с 50 базисни пункта и през март. Въпреки това, тъй като това съвсем практично засяга реалната икономика и се очаква по-високите цени да окажат натиск върху потреблението, „ястребовата“ политика на ЕЦБ за повишаване на лихвените проценти и свиване на баланса може да доведе до стагфлация и дори рецесия. Трудно могат да се направят оптимистични прогнози по отношение на европейската икономика и на практика сега най-важният въпрос е дали и през второто тримесечие на годината ще продължи тази тенденция за увеличаване на лихвите.
Повишаването на основните лихвени проценти започна през юли 2022г. От тогава Европейската централна банка повиши лихвените проценти четири пъти подред, като кумулативното увеличение вече е с 250 базисни пункта. Продължаващите повишения на лихвените проценти на Европейската централна банка предизвикаха голяма загриженост от международната общност и пазарът показа смесени реакции. Какви корекции ще бъдат направени в паричните и лихвените политики на Съединените щати и Европа? Как ЕЦБ гледа на перспективите за икономически растеж и инфлационните тенденции? Това са големите въпроси, които имат реално практическо значение за възстановяването на световната икономика.
Решението на Европейската централна банка за повишаване на лихвения процент и изказването на президента на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференцията предаде три важни послания.
Първо, като цяло се очакват повишения на лихвените проценти, а Европейската централна банка все още поставя контрола върху инфлацията на първо място в списъка си с приоритети. Европейската централна банка повиши лихвите с рекордни темпове миналата година, увеличавайки основния лихвен процент по депозитите до 2,5%, като се очаква да достигне своя връх от 3,5% през лятото на 2023 г. Целта на банката е изключително ясна, а именно на всяка цена да се противодейства на бързото нарастване на инфлацията. Всъщност общата инфлация в еврозоната в момента наистина показва забавяне, въпреки че цените на енергията и хранителните продукти остават високи.
Според пазарния анализ Европейската централна банка може да последва Федералния резерв на САЩ и да предприеме по-постепенни мерки за постигане на баланс между ограничаване на инфлацията и поддържане на икономическия растеж. Европейската централна банка обаче се опита да разсее спекулациите на хората за намаляване на лихвените проценти, настоявайки, че лихвените проценти трябва „да продължават да се повишават значително с постоянни темпове“, но как точно ще бъдат изпълнени тези идеи зависи от ситуацията на срещата през март.
Второ, затягането на паричната политика далеч не е приключило. Докато продължава да повишава лихвените проценти, Европейската централна банка също така предостави повече подробности за това как ще свие портфейла си от облигации на стойност 5 трилиона евро, който е натрупала през последното десетилетие чрез серията програми, известни като "количествени улеснения". Банката отново потвърди месечното ограничение от 15 милиарда евро за дълг с падеж между март и юни. Размерът на намалението на дълга след това също ще бъде определен във времето.
Трето, ЕЦБ все пак показва голям оптимизъм относно икономическия растеж в идната година. Лагард каза, че данните за икономическия растеж за края на 2022 г. са обнадеждаващи. Според предварителните данни на статистическата агенция на Европейския съюз – „Евростат“, БВП на еврозоната през четвъртото тримесечие на 2022 г. е нараснал с 0,1% спрямо същия период на 2021 г., което е увеличение от 1,9% на годишна база. Очаква се БВП на еврозоната да нарасне с 3,5% през 2022 г., докато икономиката на ЕС ще нарасне средно с 3,6%. Последните водещи индикатори, включително ключовите проучвания на индекса на мениджърите по покупките (PMI) на бизнеса в региона, предполагат, че европейската икономика е достигнала „дъното“ и че се очертава бъдеща експанзия.
Въпреки това участниците на пазара предупреждават, че „ястребовата“ политика на ЕЦБ за повишаване на лихвените проценти и свиване на баланса може да доведе до стагфлация или дори рецесия. Поради това Лагард и другите специалисти на банката бяха критикувани от анализатори и журналисти.
Тази година тройният натиск върху икономиката на еврозоната ще се засили. Първо, украинската криза се отрази на сигурността на европейската верига на доставки и европейските индустрии все още са под напрежение от недостиг на енергия и растящи разходи. Второ, липсата на доверие в производството и потреблението не само ограничи потребителското търсене, но и отслаби конкурентоспособността на износа на предприятията. Трето, високата инфлация вероятно ще продължи, докато политиката на парично затягане ще доведе до увеличаване на риска от регионална финансова фрагментация и европейската дългова криза може да се повтори. В този случай европейската икономика едва ли може да бъде оптимистична. Под въпрос остава лихвената политика на ЕЦБ и това дали те ще продължат да повишават лихвите и през второто тримесечие на тази година.
