- Трябват нови предмети - важно ни е например да учим как да менажираме парите и времето си
- Автоматично ти става безинтересно, наложи ли се да помниш дати по история
- За Константинопол учим годината - 1453-а, а ще е безкрайно интересно да си представим какво е било на бойното поле
- Дори при огромен интерес към биологията, химията, физиката разбираш, че няма смисъл да зубриш само, за да се справиш на теста
Какво и как трябва да се учи в училище? Диян Стаматов, директор на столичното 119-о училище заговори за необходимост от промени в средното образование и разви интересни идеи в интервю за “24 часа”:
- Погрешно е да очакваме от най-слабия ученик до отличника да знаят всичко.
- В Европа и САЩ само най-важното трябва да се знае от всички.
- Твърде сложни и академични са учебните програми по физика, математика, биология и химия.
Темата е важна за цялото общество. Потърсихме мнението на ученици и родители.
Разговаряхме с Ваяна Колева, Александър Найденов и Емма Кирилова от столичното 119-о СУ "Акад. Михаил Арнаудов", за да разкажат какво им липсва в часовете и как може образованието да се подобри.
Ваяна: Практиката ми липсва, за да разбера - трябва да пипна и да видя
Александър: Получих забележка, когато казах какво е истина според мен, а не каквото пише в учебника
Емма: Технологиите в училище имат плюсове и минуси - от преподавателя зависи дали ще ти е интересно, или ще се разсейваш
- Какво трябва да се промени в учебните програми?
Александър Найденов: Наистина трябва да има промени в учебните програми, и то радикални. Аз лично не одобрявам учебните планове от последните години. Откакто съм завършил VII клас, много се набляга на сухата теория. За новите поколения това не е разбираемо.
Аз съм човек на историята, обичам я, интересно ми е да чета за история под всякаква форма. Това, което пише в много учебници, е суха теория - много дати, много излишни факти, които могат да се преработят така, че да станат интересни. Защо трябва да предавам информацията по такъв тегав начин. Когато съм учил история, не съм я учил от учебниците, а от книги по история на баба ми и дядо ми. За любовта към историята искрата беше запалена от баща ми. По-интересно е да накараш ученика да си представи, че е пряк свидетел на историята.
Когато заговорим за Константинопол, непременно трябва да запомниш годината - 1453 г., защото ще правиш тест. Тогава автоматично ти става безинтересно. На мен ще ми бъде крайно интересно, ако ми кажеш: представи си, намираш се на бойното поле, пред самата стена, чува се грохотът на османските оръдия, хората отвътре крещят и плачат, камбаните бият. Аз лично настръхвам, когато си го представя. Това е красотата на историята, затова съм я заобичал.
Има и друго. Самият учител може да те накара да намразиш даден предмет. Аз например така намразих математиката в миналото си училище. Госпожата ми обясни, че капацитетът ми е дотам и не ми стигат силите за повече. После ми дойде музата да се върна в старото си училище и да покажа успеха си от IX клас - 5,75. А тя винаги ме оставяше на 3.
Трябва да се набляга повече на практически занятия - ходене по музеи, разходки по забележителности, дори и пътуване в Европа, но за това се изисква допълнително финансиране.
Детайлите грабват вниманието. Знам го много добре. Миналата година изнасях презентация пред XII б за Алфред Нобел. Това не е интересна тема за хора, които не се интересуват от наука и открития. Не самата презентация грабна съучениците ми толкова, колкото начинът, по който я представих. Казах им: Алфред Нобел открил параглицерина, наследникът е динамитът. Друго обаче е да кажеш, че Алфред Нобел е бил обвинен в държавна измяна срещу Франция и французите са искали да му отрежат главата. Всички вече са заинтригувани. Иначе след десетата минута вече са изгубили интерес.
Ваяна Колева: Точните науки като математика, физика и биология ми бяха интересни до един момент и след това спряха. Причината е, че вече не ги разбирам. Учителите ми предаваха някаква информация, която истински не разбирах, защото не можех да си го представя, видя или пипна. Налагаше ми се в буквалния смисъл да зубря неща, които просто не си ги обяснявам. Учителите искат от нас да мислим, но това няма как да стане, ако не разбираме това, което се опитват да ни обяснят. Практиката ми липсва.
Емма Кирилова: Ако нещо не е обяснено и не е показано, за нас, децата, е трудно да се разбере. Трябва да ни се покаже, да се обясни, за да ни грабне и да имаме интерес да го изучаваме. Бяха ми много интересни биологията и химията, но напоследък не толкова, защото просто учим нещо. Не ходим никъде, за да ни покажат. Просто седим и учим нещо. Много намаля интересът ми, който имах в VII клас.
- Какво ви липсва, а смятате, че ще ви трябва в живота?
Ваяна: Светът се развива толкова бързо, а образователната система просто не мърда. Смятам, че би било много хубаво да се помисли за нови предмети, които да бъдат адекватни на времето, в което живеем сега. Например много е важно да знаем как да си менажираме времето и парите. Това са неща, които след училище ти липсват и не можеш да се оправиш. Трябват предмети, които да развиват креативността, мисленето, потенциала. Образователната система оставя потенциалът на децата да закърнее.
Александър: Да режеш крилете на едно дете, е най-лошото нещо. Както е казал Айнщайн: Всяко дете има потенциал. Айнщайн е имал ниски оценки по физика. Какво ще кажат учителите му?!
В нашето училище аз се натъкнах на много стойностни преподаватели и хора. Учениците обаче не се мотивират да мислят самостоятелно. Имам час по философия например. Външен за училището педагог ме пита: Какво е истината. Казвам: Истината е субективна, тя е въпрос на гледна точка, пречупвайки се през призмата на съзнанието ни, казваме сами за себе си какво е истината. Тогава учителят ме погледна лошо и ми написа забележка. Причината - това не е, което пише в учебника.
Тогава отговорих: Излизам от този час. Това не е философия. В учебника пишеше: Истината е логичноследствен процес от спазването на законите и обществените норми в едно общество. За мен това не е истината. Затова идеята за нови предмети е много добра.
Голям фен съм на финландския модел, но той, за съжаление, е неприложим в България, защото манталитетът ни е по-различен. Дайте сега на учениците от цялото училище сами да си нареждат предметите и да решават кога да ходят на училище и им кажете, че няма да пишете отсъствия. Ще се сринем. Там манталитетът е много по-различен. Има много красиви неща на Запад, но има и много грозни. Винаги съм казвал, че трябва да се взима хубавото.
- Дигиталните технологии помагат ли за напредъка в училище?
Емма: Ние имаме хромбук, по които учим. Яко е, но има и плюсове, и минуси. Връзката става много по-лесна. Учителят праща презентацията си. Това е улеснение.
В същото време много по-лесно е да се разсееш. Има забранени сайтове, но винаги можеш да си отвориш някаква игра например. Това много зависи и от учителя. Ако те грабва с това, което те занимава, няма да се разсейваш.
- Как беше по време на онлайн обучението?
Александър: Отвратително!
Емма: Всички оценки по време на онлайн обучението бяха фалшиви. Преписваше се системно. Не се внимаваше в час. Родителите на някои подсказваха, сестри също. А и ставаше още по-скучно. Дори да ти се обяснява нещо интересно, става през лаптопа, а това е съвсем различно. Някой ти говори, а ти дори не го виждаш. Не виждаш жестовете му. Дори да не си говориш с някого, но си в стая с хора, пак има комуникация. Усещането е много по-различно.
Александър: След онлайн обучението аз лично се чувствам затъпял. Ако реша, мога да слушам. Ако реша, мога и да не слушам. Нека да бъдем честни - на мен дали ми се иска да слушам за дискриминацията, или предпочитам да си чета книга?!
- Решили ли сте какво искате да работите?
Ваяна: От 3-и клас бях решила и бях сигурна, че съм родена да бъда ветеринар. Заради това имах огромен интерес към биологията, химията, физиката. Вярвах, че това са моите предмети, и ми беше интересно, но в един момент разбрах, че няма смисъл да зубря и да си изпържвам мозъка по този начин само за да се справя на теста. Казах си, че това няма смисъл и не ми е интересно повече - да се опитвам да запомням информация. Насочих се там, където има креативност - към литературата. Благодарение на “Ромео и Жулиета” - пиеса, която поставихме в училище и аз участвах, реших, че ще кандидатствам актьорско майсторство в НАТФИЗ.
Емма: В паралелка с биология и химия съм и всички искат да учат медицина. Аз съм от малкото хора от класа ми, които не искат да имат нищо общо с медицината. Обичам да рисувам, хоби ми е. Най-вероятно ще кандидатствам някакъв дизайн.
Александър: Откакто се помня, каквато и професия да съм избирал, свързана с България, мечтите ми са се сривали, защото атмосферата тук е относително смазваща. За мен не е важно какво ще работи човек, важно е да е силен в сферата си. Миналата година ми се откри възможност благодарение на господина по история и заместник-директорите и изнесох презентация за Алфред Нобел. Тогава видях, че тези 23 слайда, които бях подготвил, ги импровизирам. Разбрах, че силата ми е в говоренето, и реших да се насоча към някаква такава наука. В момента ме хващате на много къс пас. Раздвоен съм между правото и журналистиката - право в Софийския, журналистика в Американския.
Валентина Стоева, родител: Децата вече са много различни. Учителите да могат да редят уроците според тях
Валентина Стоева се занимава с насърчаване на четенето, председател е на фондация “Детски книги” и е председател на обществения съвет на 119-о средно училище в София “Акад. Михаил Арнаудов”.
Имам голяма дъщеря, която завърши преди 2-3 години, синът ми е във 2-и клас, така че имам наблюдения върху цялата образователна система. Прави ми впечатление, че това, което учат в училище, е все по-неприложимо в реалния живот. Това поставя българските ученици в доста лоша позиция откъм професионална реализация и въобще на намиране на идеалната за тях професия.
Това е доста тъжно, защото и процентът на млади хора, които са без работа, се увеличава. Това е една от причините. Смятам, че трябва да се променят учебните планове и учителите трябва да имат повече свобода да структурират своите уроци така, че да отразят особеностите на отделните ученици. Те всяка година са все по-различни заради влиянието на новите технологии например, заради предизвикателствата пред уменията им да четат. От друга страна, самите деца са много различни.
Има значение дали живееш в малък или голям град,
от какво семейство си. Една система, в която учителят е принуден да върви строго по зададените планове и да преподаде точно това, затруднява ситуацията.
Материалът е сложен. Понякога не е съобразен с възрастта на децата. Това ги кара да учат механично, да запаметяват и да не могат да възпроизведат знанията, защото не са трайни. Властта трябва
да престане да се съобразява с мнението на родителите във фейсбук,
които при всеки го случай изказват: не може да махнете това или онова, на какво ги учите, това е твърде сложно. Трябва да се даде възможност на самите учители и директори, които работят на терен, да кажат какво да бъде включено в програмата.
Важно е също да се търсят междупредметните връзки. Уроците по биология не са изолирани от уроците по литература и математика. Всеки от учебните предмети има връзка с другите. Когато се преподава само едно нещо, децата не могат да направят трансфера на знанията, който е в основата на функционалната грамотност, за която активно говорим покрай изследванията на PISA. Като човек, който се занимава с насърчаване на четенето, бих могла да вметна и това, че когато имат възможност да съобразят преподаването с нуждите на учениците и с техните интереси, тогава ще видим много по-добри резултати на функционалната грамотност - умението да извличаш и анализираш информация от различни източници. Това те прави много по-знаещ, по-активен и приспособим, независимо какви ще са професиите на бъдещето, независимо от това какво ще се изисква от децата, които един ден ще се превърнат в участници на пазара на труда.
