Група от Асоциацията на журналистите и писателите в Румъния е на двудневно посещение във Велико Търново и Арбанаси, за да се запознае с историческите забележителности и културното богатство на града и общината. Гостите бяха посрещнати от кмета Даниел Панов, който ги запозна с миналото на Велико Търново, но и със съвременния градски профил, икономическия потенциал, образователната структура, възможностите за развитие, съобщихя от пресцентъра на общината.
„Нашата цел е да строим мостове, а най-трайните връзки между България и Румъния са културата и туризмът. Асоциацията ни е активна повече от 65 години. Всеки от нас ще разкаже, че България и Велико Търново трябва да бъдат посетени. Представляваме всякакъв вид туристическа преса – вестници, списания, в групата ни има блогъри, фотографи и фоторепортери, телевизионни оператори. Това е едно от най-хубавите ни пътувания“, коментира председателят на асоциацията Михай Огринжи. В групата има също представители на туристическия бранш, на IT-компании, както и университетски преподаватели.
Посещения на крепостите Царевец и Трапезица, на Констанцалиевата къща и църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси, на Самоводската чаршия и на Мултимедийния посетителски център е включено в програмата на румънските журналисти. Летният оперен фестивал „Сцена на вековете“ и участието на Букурещката опера през 2023-а година на Царевец също бе сред темите на разговора.
Посрещане и изложение на мощите на Света Петка Търновска във Велико Търново е също инициатива, за чиято реализация журналистите от северната ни съседка обещаха да съдействат. Тленните останки на светицата се съхраняват в побратимения румънски град Яш.
Аналогичен тур в Румъния, в който да се включат журналисти и представители на туристическия сектор от Велико Търново и България ще бъде организиран от Общината, коментира Даниел Панов.
В срещата участваха също заместник-кметът Нейко Генчев, който представи богатия културен календар на града, управителят на Общинската туристическа агенция „Царевград Търнов“ Борислав Йорданов и историкът и музеен уредник Емил Врежаков.
