Икономическият растеж на Китай ще изостане от този в останалата част на Азия за пръв път от 1990 г. насам, показват последните прогнози на Световната банка, подчертавайки щетите, нанесени от политиката на управляващите в Пекин за т.нар. "нулев Covid-19" и от срива на най-големия пазар на имоти в света.
Световната банка ревизира надолу прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт във втората по големина икономика на планетата до 2,8% спрямо оценката за растеж между 4 и 5%, направена през април, и след икономическа експанзия от 8,1% през миналата година, предаде БНР.
В същото време водещата международна институция прогнозира по-добро икономическо представяне в останалата част от Източна Азия и Тихоокеанския регион. Растежът в региона, изключвайки Китай, се очаква да се ускори през тази година до 5,3% от 2,6% през 2021 г. и априлска прогноза за повишение с 4,8%. Това по-добро представяне на останалата част на региона извън Китай е в резултат на високите цени на суровините и възстановяването на вътрешното потребление след коронавирусната пандемия. Трябва да се има предвид, че Китай формира 86% от икономическото производство на 23-те страни от региона.
"Китай, който беше лидер при възстановяването от Covid пандемията и до голяма степен пренебрегна негативните ефекти по време на Делта варианта на коронавируса, сега плаща икономическата цена за овладяване на заразата в нейното най-инфекциозно проявление (варианта Омикрон)“, коментира за "Файненшъл таймс" Адития Мату, главен икономист на Световната банка за Източна Азия и Тихия океан.
За 2023 г. банката очаква подобряване на китайския растеж до 4,5%, на целия азиатско-тихоокоеански регион - до 4,6 на сто, а изключвайки Китай - до 5 на сто.
Китайските управляващи си бяха поставил цел за растеж на БВП от около 5,5% тази година, което би било най-ниското ниво на икономическа експанзия от три десетилетия, но перспективите се влошиха значително през последните шест месеца.
Политиката на президента Си Цзинпин за безмилостно потискане на коронавирусната пандемия чрез внезапни локдауни и масови тестове ограничи мобилността и подкопа потребителската активност, при това точно когато имотният сектор в Китай, който формира около 30% от икономическата активност на азиатска държава, претърпява исторически колапс.
Последната прогноза на базираната във Вашингтон голяма финансова институция следва поредица от други финансови институции, включително банките Goldman Sachs и Nomura, които вече намалиха перспективите си за китайската икономика за следващата година. Нарастването на песимизма се основава на очакванията, че Си Цзинпин ще удължи политиката си за нулева Covid и след 2022 г.
Много икономисти и анализатори прогнозираха, че Пекин ще увеличи значително мерките за стимулиране в отговор на забавящия се икономически растеж, ускорявайки мерките за Covid облекчения, за да се стимулира потреблението и да помогне за спиране на срива на имотния (жилищния) пазар.
Въпреки това Адития Мату от Световната банка каза, че докато Китай разполага с "огромни амуниции, за да осигури мощни икономически стимули“, изглежда, че Пекин е стигнал до заключението, че фискалните стимули ще бъдат "обезсилени"" от ограниченията за нулев Covid.
Данните от водещата азиатска икономика идват на фона на по-широки опасения, че Си Цзинпин, който трябва да си осигури безпрецедентен трети мандат като лидер на Китайската комунистическа партия следващия месец, погубва икономическата динамика, започнала в ерата на реформите на Дън Сяопин.
Световната банка изрази тревога, че забавянето на имотния китайски пазар представлява дълбок "структурен" проблем. За да се намали непосредственият риск от заразен ефект от "трусовете" в имотния сектор към останалите части на икономика, Световната банка смята, че Пекин трябва да предостави повече ликвидна подкрепа на затруднените предприемачи и финансови гаранции за завършване на проектите. В дългосрочен план обаче са необходими фискални реформи, за да се осигурят на местните власти източници на приходи извън продажбите на земя, включително данък върху имотите.
