Според размера на местните данъци и такси:
Созопол е рекордьор по високи данъци, но покрива над половината от разходите си от собствени постъпления
Видин и Монтана са областите с най-ниски ставки
Местните приходи генерират под 1/3 от парите, които общините харчат
Най-скъпо в България излиза да се прави бизнес в общините по морето и в столицата. Това показват сравнителните данни на Института за пазарна икономика (ИПИ), събирани за проекта “265 истории за икономика”.
В него се сравняват 5 вида местни данъци и такси,
които се събират от съответните общини: патентният данък за търговия и за таксиметрови превози, данъците върху недвижимите имоти на фирмите и върху възмездното придобиване на имущество, както и данъкът за превозните средства. “24 часа” добави към тези данни и таксата за смет за фирмите, но и с нея изводът е същият - колкото по-голяма и по-богата е една община и колкото по-близо до морето или до оживени пътища са намира, толкова повече облага правенето на бизнес.
Най-скъпо е например да се наеме търговска площ в големите градове и по морето, както и в населени места
около магистрали или ГКПП-та, където и търговията е най-оживена
Законът за местните данъци и такси дава право на общините да определят годишния патентен данък за търговска дейност между 2 и 20 лв. за всеки кв. метър търговска площ.
Максимален е данъкът в столицата, Варна и Стара Загора, където е по 20 лв. на квадратен метър, а също и в Хасково и Благоевград. Но в Пловдив и Бургас е по 18 лв.
В много от морските общини, особено по Южното Черноморие, този патентен данък също е по 20 лв. на квадратен метър годишно. Такъв пример са Несебър и Приморско. Но и в останалите морски общини е съвсем малко по-нисък - 17 лв. на кв. м е в Созопол, 15 лв. в Балчик и т.н.
На пръстите на едната ръка се броят общините, които са приели долната граница на този патентен данък - 2 лв. на кв. м. Например в крайната северозападна община Макреш или в намиращата се близо до Пловдив община Братя Даскалови, чийто общински център е едноименното село. Дори в най-малките родопски общини този данък е поне 3-4 лв.
Той не трябва да се бърка с наема, който плаща търговецът за помещението, нито с наемането на открити сергии по общинските пазари и тържища - за тях общината определя други такси. Това е патентен данък, който се изчислява според търговската площ и по никакъв начин
не зависи от оборотите на търговеца
Трябва да се има предвид и това, че данъкът е само за търговия на дребно, отделно всяка община си определя патентен данък за други видове дейности, например фризьорство, фитнеси, заложни къщи, автосервизи и т.н.
Положението с патентния данък върху таксиметровата дейност е горе-долу същото като при този за търговията, но при него абсолютен рекордьор е община Созопол - там таксиметровите водачи плащат по 1000 лв. лева годишно на общината. Това е максимално разрешеният от закона размер на този данък, който се дължи за всяка кола, иначе минималният е 300 лв. на година.
Повечето общини в страната се придържат към минималния праг, а в началото на пандемията дори го опростиха, защото при първия локдаун таксиметровите водачи се оплакаха, че хората масово са спрели да използват таксита. Сега патентът за такситата отново се събира, но много малко общински съвети смеят да го вдигнат на повече от 300 лв. годишно. В София той е 850 лв., в Бургас е 660 лв. Почти навсякъде другаде е по 300 лв.
Данъкът върху недвижимите имоти на фирмите е другото голямо перо, от което общините получават значителни приходи. Според Закона за местните данъци и такси имотите на фирмите може да се облагат с между 0,1 и 4,5 промила върху данъчната оценка на имота или балансовата му стойност, с която е заприходен той в активите на фирмата - прилага се по-голямото от двете.
В България има много малко на брой общини, които се придържат към горната граница на този налог, и единици, които облагат фирмите с максимума от 4,5 промила. В столицата например, където има голямо съсредоточаване на бизнес имоти, налогът е само 1,875 промила. В Пловдив е 1,8, във Варна е 2, а в Бургас - 1,75 промила.
Най-високата ставка на този налог - между 4 и 4,5 промила, са въвели общини като Елин Пелин, Златица, Антон, Карлово, Девня, Аксаково, Садово, т.е. там, където има големи и значими за икономиката на страната предприятия или развити логистични бази и производства, които изискват големи терени и сгради.
Пряко свързана с имотния данък е и такса “смет”, която също е вид местен данък и с парите от нея всяка община организира сметоизвозването и депонирането на отпадъци. За фирмите законът дава две възможности: или да се определя като процент от балансовата стойност на активите на фирмата, както се прави от много години в България, или на принципа “замърсителят плаща”, т.е. според теглото и вида на отпадъците. Второто бе вкарано в закона през 2017 г., но оттогава общините всяка година искат отлагане на въвеждането му, срещу което бизнесът, естествено, се възмущава.
Когато се определя като процент от активите на фирмата, високотехнологични производства плащат повече - примерно някоя лаборатория със свръхскъпа техника, въпреки че може и да не произведе никакъв отпадък. В същото време
мръсни производства, които използват евтина стара техника и генерират много отпадъци, плащат по-малко,
защото активите им са с ниска стойност.
Най-висока е стойността на таксата за отпадъци в общини като София, Стара Загора, Пловдив, Бургас, Русе и Плевен. Малките общини в Северозападна България и в много родопски общини таксата е на минимума, който се изисква от закона.
Данъкът върху притежаването на превозни средства засяга както гражданите, така и фирмите. За автомобили с между 74 и 110 киловата мощност законът определя годишният данък да е между 1,10 и 3,30 лв. за всеки киловат, но има допълнителни коефициенти за възрастта на превозното средство и екологичната му категория, с които тези стойности се коригират.
На практика никоя община в България не облага притежателите на превозни средства с максимума от 3,30 лв. Но и тук община Созопол е рекордьор - тя иска от собствените си жители по 2,0625 лв. за всеки киловат мощност.
В Бургас, Поморие, Царево, Приморско, Несебър, Бяла и Варна налогът също е доста висок, но е все пак под 2 лв. за киловат. В Пловдив е например 1,782 лв., а в столицата – 1,694 лв.
Прави впечатление, че в доста общини в Северна България този налог е по-висок, отколкото дори в големите населени места на Южна България. Така в малката ловешка община Априлци стойността му е 1,925 лв. за киловат - почти колкото е в Оряхово и в Горна Оряховица. В много общини покрай големи агломерации като София или Пловдив налогът пак е висок, но не чак толкова, колкото в Априлци.
Например в Самоков, Горна Малина, Костинброд, Ихтиман и Своге хората и фирмите плащат за колите си почти колкото в столицата, а очевидно тук са регистрирани много превозни средства, тъй като районът е с развит бизнес и има всекидневен трафик до столицата и обратно.
Анализът на ИПИ прави и индекс на данъците,
от който се вижда, че най-високо облага собствения си бизнес и гражданите община Созопол, чийто индекс е най-висок - 80,3. След нея се нарежда Столичната община, при която обаче данъчната тежест е осезаемо по-ниска (68,4). На следващите места се нареждат предимно общини по Черноморието с ниво на индекса над 60 – Варна (64,7), Приморско (64,7), Пловдив (63,8), Поморие (63), Бургас (62,9), Царево (60,9).
Общините с най-ниски данъци са Калояново (19,4), Медковец (19,5) и Брезник (20,4), а областите с най-ниски ставки са Видин и Монтана.
В същото време от друг анализ на ИПИ, публикуван в петък, се вижда, че има доста голямо съвпадение между общините, които се справят добре с финансите си, и тези, които облагат най-много населението си и местния бизнес.
Повечето общини са силно зависими от централния бюджет,
като едва 9 успяват да финансират поне половината от разходите си със собствени постъпления. Най-добре в това отношение се представят Несебър (94,8% собствени приходи към общи разходи), Приморско (79,6%) и Челопеч и Созопол (75,6%).
Като цяло най-добро покритие имат общините по Черноморието, заради високите местни данъци и постъпленията от туристическия данък и концесии. Благодарение на концесионните такси висок дял на собствените приходи имат и общините, специализиращи в рудодобива.
Общо за страната генерираните местни приходи покриват едва 32,7% от всички общински разходи, като покритието в цели 226 общини е по-ниско от това.
Столичната община се нарежда сред сравнително финансово независимите общини – нейните собствени приходи възлизат на 816 млн. лв. и представляват 51,2% от разходите. За съжаление, по-голямата част от общините далеч нямат ресурсите сами да финансират дейностите си и разчитат за това на трансферите от централния бюджет.
