"Решението на министър Сашо Пенов да не обжалва решение на ВАС за спиране на конкурсите за директори на училища и по този начин да отложи провеждането, след като съдът се произнесе по същество, предотвратява риска от правен хаос и управленски вакуум в системата. По мое скромно мнение на не юрист, наредбата на министър Денков дописва Закона и вероятността да бъде обявена за незаконосъобразна клони към 100 процента. Впрочем това не е толкова и само мое мнение, а на специалисти с далеч по-солидна юридическа експертиза от моята". Това написа в пост във фейсбук бившият министър на образованието Красимир Вълчев.
Според него ако министър Пенов беше обжалвал решението на първа инстанция, МОН би спечелило време да проведе конкурсите и да назначи новоизбрани директори, но рискуваше впоследствие при евентуално обявяване на Наредбата за незаконосъобразна да останат без легитимни директори през учебно време. Това би означавало да няма кой да представлява училищата и да подписва документи, в т. ч. плащания по фактури и заплати.
"Предходният управленски екип на МОН бързаше с наредбата, за да обяви конкурсите преди края на мандата и да прокара назначения по предварително изготвени списъци от ПП и БСП. Не казвам, че няма и други причини за малкия брой кандидати за директори, но съм съгласен с Вили Стойчева, че бързането е една от основните причини. Друга такава е, че редица кандидати от списъците на ПП и БСП се хвалеха, че вече са избрани, с цел да откажат потенциалните си конкуренти", пише още Красимир Вълчев.
Той смята, че правилата за избор на директори имат необходимост от промяна. "На мнение съм, че включването на представители и на учителите в конкурсните комисии ще подсили професионалната оценка и отговорността на избора. С една такава промяна може да се ограничат опитите за чисто политически избор. Това би било далеч по-реална деполитизация от кухите и декларирани текстове, които МОН предложи в ЗПУО", пише Вълчев.
"Деполитизацията” на “промяната” беше поредният им политически фалш. Непрофесионално кадруване е имало при всички управления, но никога то не е достигало подобен размер и степен на политическо нахалство. Всички верни на Нинова партийни другари станаха ръководители и символ на “почтената промяна”. Приятелско-любовни и семейно-роднински кръгове завладяваха ПП и държавните структури, управлявани от тях. Наско и Спецов бяха сред най-ярките звезди на кадровия небосклон на “промяната”. А в образованието - лелята на Наско. Когато изпоназначиха всички приятели и от детските години, и вече нямаше кой, правеха конкурси чрез ФБ профилите и партийните офиси на ПП", твърди бившият министър.
