Бившият шеф в МВР Валентин Панчев осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 10 000 лева заради незаконните обвинения срещу него по делото за т.нар. „златни принтери“, показа проверка на „Лекс“.
Става дума за скандала от лятото на 2009 г., когато в първите месеци на първото правителство на ГЕРБ, тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обвини предшественика си от БСП Михаил Миков, че е ощетил бюджета с близо 3 млн. лева, с които МВР купило 1000 лазерни принтера и консумативи за тях. Цветанов твърдеше, че цената е многократно завишена и сделката за „златните принтери“, както той ги нарече тогава, беше развалена. Година по-късно обаче стана ясно, че без обществена поръчка МВР е получило други принтери, за които с осигуряването на консумативите е трябвало да плаща по над 7 млн. лева на година. Паралелно с това МВР беше окончателно осъдено да плати над 350 000 лева заради неправомерното прекратяване на договора за доставка на принтерите от времето на Миков.
Междувременно бившият директор на дирекция „Материално-техническо осигуряване и социално обслужване“ в МВР Валентин Панчев беше обвинен за длъжностно престъпление и неизгодна сделка във връзка с обществената поръчка за лазерните принтери за 3 млн. лева. Делото срещу него продължи над 4 години, за да бъде накрая прекратено през 2016 г., тъй като съдилищата откриваха съществени нарушения във всеки обвинителен акт, внесен от прокуратурата.
Миналата година Панчев заведе иск за 27 000 лева срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Той твърди, че макар да бил привлечен като обвиняем през 2012 г., още от 2010 г. са започнали проблемите и притесненията му заради това, че е викан на разпити. Бил унизен и стресиран, че може да бъде осъден и няма да може да работи, без да е извършил престъпление. Изпитвал постоянен срам заради медийното отразяване на случая, с който били запознати всички негови приятели.
Опитите за внасяне на делото в съда започнаха в края на 2012 г., но обвинителният акт беше върнат на прокуратурата в началото на следващата година. Няколко месеца след това отпадна обвинението на Панчев за неизгодната сделка и той беше отговорен само за длъжностно престъпление. Следващият обвинителен акт беше внесен през 2014 г., за да бъде върнат отново за отстраняване на нарушения. До края на 2015 г. прокуратурата опита още два пъти безуспешно да внесе делото в съда, докато накрая Панчев не поиска то да бъде прекратено или да бъде разгледано от съда. Така градският съд насрочи заседание и процесът приключи с оправдателна присъда за бившия шеф на МВР. След това обаче апелативният съд отмени присъдата и върна делото на градския съд, който пък отново го прекрати. През 2016 г. прокуратурата за последен път опита да внесен обвинителен акт, който обаче за пореден път ѝ беше върнат и накрая делото беше окончателно прекратено.
В решението, с което осъжда прокуратурата да плати обезщетението от 10 000 лева на Панчев, съдия Свилен Станчев пише, че от съществено значение е високата в служебната йерархия на МВР длъжност, заемана от него, която е била и основание за обвинение в длъжностно престъпление по квалифицирания състав на чл. 288 ал. 2 от НК.
„Повдигането на обвинение на лице, заемащо отговорно служебно положение, опетнява неговата репутация и доброто му име, като внася съмнения в неговите способности, професионализъм и морал“, пише съдът. Той отбелязва, че макар делото многократно да е било прекратявано поради „опорочен обвинителен акт“, това не е довело до неоправдано забавяне, а Панчев е бил на свобода през това време срещу гаранция от 5000 лева. Затова съдът приема, че справедливото обезщетение за понесените от Панчев неимуществени вреди е 10 000 лева и отхвърля иска му до пълния размер от 27 000 лева. Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
