След шест дни завършиха разговорите, целящи споразумение за забрана на вноса на руски петрол в целия ЕС, пише Euronews, цитирана от "Дарик нюз" и посочва, че България Унгария, Словакия и Чешката република се противопоставят на подобно решение и настояват да получат специални отстъпки, за да задоволят вътрешните нужди.
Основната точка на спор остава амбициозният график, предвиден от Европейската комисия: поетапно спиране на целия руски суров петрол за шест месеца и всички рафинирани петролни продукти до края на годината.
Поради непреодолимата си зависимост от руския петрол, четирите страни твърдят, че не могат да преминат към други доставчици за толкова кратък период от време, без да застрашат националните си икономики, отбелязва медията.
„Все още няма предложение, което бихме могли да приемем и позицията на Унгария остава непроменена“, заяви унгарският държавен секретар Золтан Ковач в кратко изявление пред Euronews.
Министър-председателят на страната Виктор Орбан преди това сравни предложението на Брюксел с икономическа „атомна бомба“, тъй като то игнорира „обстоятелствата“ на Унгария.
Според първоначалния компромис, постигнат миналата седмица, на Унгария и Словакия щеше да бъде позволено да завършат постепенния отказ до края на 2024 г., две години по-късно от това, което Брюксел предложи, разкриха пред Euronews дипломатически източници, запознати със ситуация.
Чешката република също може да се възползва от преференцията до юни 2024 г., докато чака да бъде свързана с Трансалпийския газопровод, който днес свързва Италия, Австрия и Германия.
Сега България настоява за подобно разрешение в замяна на зелената си светлина.
„Нашата позиция е много ясна. Ако има дерогация за някои от страните, искаме и ние да получим дерогация“, заяви българският вицепремиер Асен Василев пред национална телевизия. „Ако не, ние няма да подкрепим санкциите. Но не очаквам да стигнем до това, въз основа на разговорите в момента“.
За разлика от Унгария, Словакия и Чешката република, които нямат излаз на море и получават петролните си доставки директно от нефтопровода „Дружба“, България има достъп до Черно море, което отваря по-лесен маршрут за алтернативни доставчици да доставят барели суров суров петрол, за да запълнят останалата празнина от Русия, коментира Euronews и посочва, чене е ясно колко дълго ще бъде на практика исканото от България освобождаване.
Преговорите между посланиците на ЕС започнаха в сряда, след като председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен разкри мярката пред Европейския парламент и се те продължиха през цялата седмица, докато официалните лица се опитваха да прецизират предложението и да спечелят скептичните страни.
Санкциите на ЕС изискват единодушното одобрение на всички 27 държави-членки.
Комисията и френското председателство на Съвета на ЕС настояват, че всичките 27 са „обединени“ в необходимостта от приемане на последния пакет от санкции и че през последните дни е постигнат „важен напредък“.
„Трябва да финализираме този пакет възможно най-скоро“, каза дипломатически източник, пожелал анонимност, отбелязвайки, че дискусията сега е фокусирана върху „солидарните“ решения за онези страни, които са най-засегнати от ембаргото.
Служител от страна с твърда линия каза пред Euronews, че изключенията не са „добра идея“, представляват „заплаха за правилата на конкуренцията“ и трябва да бъдат придружени от допълнителни данъци и забрана за продажба на руски петрол на други страни.
Безизходицата идва в момент, когато Групата на 7-те (Г-7) се ангажира постепенно да премахне зависимостта си от руската енергия, включително от петрола, и допълнително да осакати способността на Кремъл да финансира инвазията в Украйна.
„Ще гарантираме, че правим това своевременно и подредено и по начини, които осигуряват време на света да обезпечи алтернативни доставки“, заявиха лидерите в съвместно изявление в неделя. „Ще работим заедно и с нашите партньори, за да осигурим стабилни и устойчиви глобални енергийни доставки и достъпни цени за потребителите“.
Ембаргото върху руския петрол се счита за най-радикалната и последователна стъпка, предприета от ЕС в отговор на войната в Украйна. От началото на конфликта на 24 февруари 27-те държави-членки са похарчили около 24 милиарда евро за руски петрол, според инструмент за проследяване, създаден от Центъра за изследвания на енергията и чист въздух (CREA), независима изследователска организация.
