В плана за възстановяване и устойчивост най-важни са детайлите - като къде ще са индустриалните зони
- Господин Ганев, от изследването ви за осите на развитие в България за пореден път прави впечатление, че на юг има някаква хоризонтална обвързаност между най-производителните общини, докато в Северна България няма такава връзка. Довършването на магистрала „Хемус“ достатъчно условие ли е за да може общините там също да засилят взаимно икономическия си потенциал?
- То е необходимо, но не и достатъчно условие. На север сега има доста бели петна. Центровете, в които има някаква индустрия, нямат широка периферия, не се допълват, нямат допирни точки. Редки са случаите като Габрово и Севлиево – развити общини, които имат допирни точки.
По-добрата обвързаност между общините в Северна България би могла да отключи икономическия им потенциал, както стана в Южна България. Там като почнеш от София, Пловдив, Стара Загора и стигнеш до Бургас, има една до друга почти без прекъсване общини с голяма производителност.
Трябва обаче да се обърнат и демографските процеси. В Северна България има много населени места с изтичащо население, може би този процес спря малко в пандемията, но трябва и трайно да се реши този проблем.
- Споменахте и Стара Загора, но този регион не е ли изправен пред голямо предизвикателство заради предстоящите трансформации в енергетиката? Там дори средната заплата в областта сега зависи от въглищните тецове.
- Със сигурност е така. Макар че енергетиката е съсредоточена в Раднево и Гълъбово, дори заплатите в община Стара Загора зависят от нея. Но тя не изчерпва целия икономически потенциал на областта, там има доста голяма диверсификация. А профилът на населението е такъв, че е превърнал Стара Загора в един от вторичните икономически центрове на страната. Има и се създават нови индустриални зони, няма причина IT технологиите да не се развият, както стана и с други области. Трансформацията няма да стане изведнъж, но фондът за справедлив преход в голяма степен ще бъде насочен към Стара Загора. Въпросът е потенциалът да бъде използван пълноценно.
- Планът за възстановяване и устойчивост, който така и не бе внесен в ЕК до 30 април, също предвижда финансиране на прехода. Но виждате ли в него достатъчно гаранции тези милиарди да ускорят икономиката или пак е мислено на парче?
- Може би по-точният въпрос е дали ще ускорят трансформацията. Защото така или иначе като излееш едни милиарди в икономиката, колкото и да ги прахосаш, те ще дадат ефект върху ръста на БВП. Чисто технически е този ефект, защото просто черпакът, с който наливаш парите, е много голям.
Важното е как точно ще се изпълнят проектите, защото те не са описани в детайли и не знаем дали ще са успешни, особено онези, които засягат трансформацията и новата дигитална икономика. Инвестициите в индустриални зони например трябва да са на такива места, че после тези зони да се напълнят с работещи фирми, които да създадат дългосрочни работни места, а не да стоят пусти.
- Не мога да разбера защо има толкова критики срещу санирането в плана. То също е част от зеления преход, защото в тези жилища сметките за отопление падат поне наполовина.
- Така са написани европейските документи, че такива дейности като санирането ще влязат в плана, неизбежно е. Въпросът е как точно ще бъде изпълнено, дали не може с малко по-голямо самоучастие, дали не може държавата да поеме грижата само за публичните сгради, дали не е по-добре да има по-висок контрол. На кметовете и на местни играчи санирането им хареса и безспорно то трябва да продължи. На каква цена обаче е друг въпрос.
- Тази година се насложиха едно върху друго много неща: пандемия, два пъти парламентарни избори, нужда от актуализация на бюджета, идва време да се съставя следващият, а няма редовно правителство, има мораториум…Не става ли вече опасно?
- Ние сме в опасност от над една година заради пандемията. Политическата нестабилност в момента според мен е по-малкото зло, защото създава краткосрочен риск. Ще загубим още два-три месеца докато се състави правителство и това чисто технически ще забави някои неща. Да, лошо е, но това не е определящо.
Опасното е ако сегашната ситуация провокира по-голям риск. Както преди няколко месеца се заговори за нова конституция, т.е. нещо, което е в състояние коренно да промени средата и посоката ни на развитие. Такива неща биха могли наистина да ни отстранят от пътя на дългосрочния растеж. През последните 20 години макроикономически ние се намираме в ситуация на непрекъснат растеж, прекъснат за кратко два пъти от външни събития – световната финансова криза и пандемията. Това е нетипично за българската история, особено за модерната индустриална история. На България й липсват такива дългосрочни периоди, докато Западът е просперирал именно заради дългите периоди на забогатяване. А не защото в една година всичко е скочило с 20-30%.
- Не разбирам защо евентуална промяна на конституцията би могла да обърне посоката на развитие?
- Защото засягаме вече фундаментални въпроси, а дългосрочното развитие стъпва върху сигурността, която дава конституцията като обща рамка и върху фискалната стабилност, валутния борд и пътя към еврозоната. Важното е това да не се разклати, а не че ще се замотаем със съставянето на правителство.
- Но валутният борд формално се държи на един член с три алинеи в Закона за БНБ. Какво пречи на една Мая Манолова например да промъкне в хаоса една промяна на този член?
- Всичко се държи на няколко члена, самата конституция можете да я сравните и с два листа хартия, ако искате. Но тук се засягат по-дълбоки правила и институции, до чието създаване се е стигнало в годините след постигане на пълен консенсус в обществото. Дори и последните социологически анкети показват, че над 80% от населението у нас подкрепя валутния борд. Това за което говорите, би било политическо самоубийство. Имаме макроикономически котви и те ни държат в тези времена на изпитания.
- Има нещо, на което вие много държите – финансовата децентрализация. Обаче виждам, че в това състояние сега тя продължава да се отдалечава. Да не се получи като с плоския данък – хубава идея, но възникна през 2003 г. от една статия на колегата ви Георги Ангелов, а бе въведен чак през 2008 г.?
- Напротив, мисля, че въпросът продължава да бъде актуален, още повече че в предизборните програми дори на новите партии финансовата децентрализация е застъпена. Не бих се учудил, ако се реализира скоро. Защото това по принцип е битка между централната власт и местната. Когато имахме много силен политически играч, по-логично беше да не се мисли за децентрализация. Но както вървим към един по-широк парламент, може и политически това решение да се окаже удачно. Мисля че все повече политици го осъзнават.
По същество идеята е две на сто от 10-те процента подоходен данък да остават за общините, в които се води по лична карта данъкоплатецът. Така общините няма да зависят толкова от трансферите от държавата и от европейските средства. Кметовете няма да висят всеки декември пред министерствата, за да издействат трансфери.
- Защо точно по лична карта – днес има големи агломерации и хората често пътуват до друго населено място да полагат труд?
- Вариантите могат да бъдат различни. Може и да бъде по работодател, но възниква въпросът какво ще правим със случаи като Златица и Пирдоп. Голямото предприятие там е регистрирано в Пирдоп, но половината работници са от Пирдоп, другата половина – от Златица. Така че по-добре по лична карта.
- Засегнахте подоходния данък. Левицата продължава упорито да настоява за прогресивно облагане на доходите от труд, а гледам, че и в световен мащаб ниските данъци от времето на Тачър и Рейгън все по-често се оспорват. Не отива ли махалото в друга посока?
- Тези идеи няма да изчезнат, налагането на по-висок данък на богатите и освобождаването на по-бедните винаги се е обсъждало. Към момента системата на плоския данък е работеща, защото работи и за хората, работи и за бюджета.
Но в момента голямото говорене е за необлагаемия минимум и сякаш консенсус някакъв се оформя около идеята. Трябва да знаем обаче, че системата трябва да е логична и последователна. Едно е да въведеш необлагаем минимум и да спреш дотук, лошото е това да доведе до повишаване на данъка на останалите, да разбуташ данъка на едноличните търговци и накрая да наложиш и по-висок корпоративен данък. Това ми е притеснението, защото в левия спектър мислят точно по този начин.
- Тезите им тръгват от борбата срещу неравенството, а съгласете се, че то наистина е голямо – България е шампион по неравенство в ЕС. В пандемията то се заличи малко заради допълнителните социални трансфери, но пак е голямо.
- Неравенството у нас е голямо, но то не е породено от облагането. Произходът му се корени в големите групи хора, които са дългосрочно извън пазара на труда – хора с увреждания, хора без образование и умения, самотно живеещи възрастни хора. Тези хора така или иначе никакво облагане не ги хваща. И да има плосък данък, и да няма, тях не ги засяга. Тях ги засяга разходната част на бюджета и колко са ефективни социалните програми. В това е разковничето.
У нас дори разликите в заплащането не са чак толкова драстични. Изключенията са минната индустрия и IT секторът. Но какво са виновни тези млади хора, че получават такива високи заплати за своите умения? Нали се очаква да подпомагат родителите си?
Проблемът ни е в тежките социални казуси, които са в отделни групи.
- Не мога да не ви попитам за „Левски“, вие сте член на надзорния съвет на клуба. Какво става, чува се, че не са плащани заплати от началото на годината, чуждите играчи бягат един по един.
- Има забавяне на заплатите, да. Това ни е най-големият проблем, то е резултат от цялата тази тежка година, през която мина клубът. През декември успяхме да закърпим положението с помощта на два спонсорски договора, но голяма част от тези плащания покриха вече дължимото. Платихме на играчи, които отдавна бяха напуснали отбора.
В момента сме изправени пред необходимостта от намирането на нови спонсори. Предстои нов сезон и много трудно можем да планираме каквото и да било.
Мажоритарният собственик ни е казал, че води преговори, но още не е уведомил управителния и надзорния съвет за резултатите.
- Значи има нещо вярно, че сте пред прага на намирането на нов спонсор?
- Изречението „Левски“ води преговори с нови спонсори“ е перманентно вярно, защото през цялото време се водят такива преговори. Но не всеки преговор води до благополучен резултат. За двата договора, сключени през декември, също се говореше още от септември. Но всяка седмица без нови приходи утежняват положението.
