Армията да не стои в казармите, а да излезе срещу пандемията
- Проф. Павлов, каква е вашата прогноза как ще се развие спорът за общата ни история със Северна Македония?
- Искам да бъда оптимист, но, за съжаление, си оставам скептик, тъй като твърдоглавието от страна на Скопие вече минава всякакви граници. Лицемерието на македонския елит е нещо невероятно. В голямата си част много добре знаят, че са от български корен. Някои от тях имат български паспорти. Много често на 4 очи са се изявявали като българи, но насаденият в десетилетията конформизъм и тази вече “черна магия на македонизма” до такава степен са зомбирали обществото, че налитат на някакви люти спорове, че са македонци. Да се живее в лъжа, е не само голям грях, то е вредно и за общественото здраве, за психическото здраве на нашите сънародници в Македония.
Рано или късно тамошният елит е длъжен да каже на собствения си народ каква е истината за неговото минало. А ние не можем да станем съучастници на една лъжа, на едно културно престъпление срещу човечеството.
- Дали може да отстъпим от тази категорична позиция под натиска на силните в Европа?
- Хубавото е, че
този път в
България има
единомислие
между
правителство,
президент, наука,
широка общественост, че повече така не може. Направили сме изключително много компромиси спрямо Северна Македония - ние първи признахме тази държава напук на останалия свят, дадохме им танкове, когато нямаха нищо. Винаги сме били на тяхна страна. Дори и най-големите българомразци там знаят, че стане ли нещо с Македония, България първа ще скочи в защита на едноутробната ни държава.
Меркел обаче да си спомни как се разбраха с Източна Германия, когато препоръчва да се разбираме с Македония. Проблемът до голяма степен е сходен и г-жа Меркел със сигурност го знае. Германската българистика категорично винаги е говорила за български език в Македония, така че не можем да отстъпваме под натиск. Но да приемем хипотетично, че отстъпим. Хората в Македония ще престанат ли да бъдат българи? Няма да престанат. Това е историческата истина.
- В тази връзка празник на какво трябва да е 24 май?
- Аз съм един от хората, които винаги са държали и са използвали понятието българската писменост, тъй като кирилицата е създадена в Плиска и Велики Преслав. Най-ранният датиран надпис е в скалния манастир при Крепча, близо до Попово. Дори географски кирилицата няма нищо общо с Македония и нищо общо с някакви виртуални славяни. Глаголицата е създадена от Константин Кирил Философ с помощта на брат му Методий, за да бъде преведено Светото писание на старобългарски. Така че тя също е българска графична система.
Разбира се, не бива да се бяга и от славянството. Празникът трябва да бъде на българското влияние в славянския свят, казано най-общо. В това отношение е на път да се намери една приемлива формулировка. А що се отнася до самия празник 11/24 май - той е създаден в България. Празнува се още в Средновековието. Превърнат е в празник на просветата и културата. Първо е отбелязан в Шумен през 1813 г. и вероятно на цялата територия на Търновската митрополия, тъй като тогава Шумен не е самостоятелна епархия, а подчинена на търновския митрополит. Утвърден е като светски и общобългарски празник от Найден Геров и Йоаким Груев в Пловдив през 50-те г. на XIX в. Да ни обвинява някой, че крадем собствения си празник, е абсурдно.
- Как се прави академично образование в онлайн среда?
- Трудно, макар че това им и своите предимства. Днешните ни студенти по история, макар, за съжаление, да са много по-малко, са грамотни млади хора и много лесно се ориентират. Проблемът е повече за нас, преподавателите, но се справяме. Тук Великотърновският университет дава много добър пример, тъй като по идея на нашия ректор проф. Христо Бонджолов ние
първи
направихме серия
от онлайн лекции
и аз имах честта да водя първата от цикъла още през пролетта. Те се гледат от десетки хиляди хора - както от наши студенти, така от възпитаници на ВТУ и от най-широк кръг любители на българската история и език, защото участват и колеги от Филологическия факултет, хора от бизнеса.
- Смятате ли, че трябва да продължите дистанционно? Какво е вашето мнение за мерките срещу пандемията?
- Аз съм привърженик на твърдите мерки. Повече ми допада подходът на ген. Мутафчийски, отколкото охлабените мерки, които и днес под някаква форма се прилагат. Не мога да не порицая безотговорното отношение на лекари към “това грипче”. Проблемът е много тежък и е в световен мащаб. Виждаме, че и най-могъщите икономики и научни школи в САЩ и Западна Европа не могат да се справят с пандемията. Апелирам към всички за отговорно отношение, без да се изпада в паника и психоза.
Мерките при нас са адекватни, но закъсняха. За мен най-големият проблем е, че спазването им не се контролира. Глобите са смешно малки. Аз не съм привърженик на глобите и на репресиите, но и в най-цивилизованите държави са научени на дисциплина чрез санкции. Затова бих призовал армията да не стои в казармите, а да помага на полицията, ако щете и с чисто логистични препоръки към хората - да носят маски, да пазят хигиена, дистанция. Във Велико Търново е Националният военен университет. Какво пречи курсантите да помагат на полицията, ако щете и със собственото си чувство за отговорност и дисциплина.
Ако някой казва, че това приличало на военен режим, да има много здраве. Ние и без това се намираме във война с един невидим враг и в нея трябва да се използват всички обществени ресурси, разбира се, по най-цивилизования и най-полезен начин.
- Една от вашите каузи са българските общности в чужбина. Как продължавате тази мисия в пандемията?
- Все пак живите контакти са си живи контакти, но българщината по света ще се пребори и с това предизвикателство. Информационната революция изключително много повлия и на хората в Македония. Аз не приемам те да бъдат поставяни под общ знаменател, всички да бъдат ругани. Напротив, нашите сънародници в Македония имат изключително добро отношение към България
въпреки цялата
отрова, която се
излива повече от
100 години
в тази измъчена българска земя. Ако трябва да порицаваме някого, това е македонският политически и културен елит, особено т.нар. колеги историци, които твърдят абсурдни неща.
Не може съпредседателят на прословутата комисия от македонска страна проф. Драги Георгиев, който е изключително добър османист, превел от османотурски огромни масиви от документи за Гоце Делчев, да спори какъв е Гоце Делчев. В тях категорично е казано, че е българин и никъде няма нищо друго. Познавам хора от тази комисия и апелирам към тяхната съвест и гражданска доблест. Дори да бъдат обругани в Македония, те са длъжни да кажат на собствените си хора каква е истината, а не да продължават да бъдат глашатаи на лъжата.
- Бяхте предложен от правителството за орден “Св. св. Кирил и Методий първа степен”. Как го приемате?
- Възприемам го като признание за моите скромни усилия и на тези български историци, които не стоят академично затворени, а смятат, че историята е нещо повече от наука, има и своята обществена мисия. Както казва Георги Раковски, един от най-великите българи и европейци на всички времена: “Любовта към Отечеството е най-висшата от всички световни добродетели”. Това би трябвало да е девизът на българските историци и въобще на българското общество.
CV
- Роден е на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, област Русе, в семейство на учители
- През 1978-1982 г. завършва история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”
- От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, професор, доктор по история
- От 1998 до 2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина
- Автор или съавтор на повече от 400 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия
