- В родилните отделения годишно изоставят около 100 бебета. Те живеят с месеци там, отглеждани от лекари и сестри
- Пеленачетата с дълъг болничен престой без майка развиват тежки психични и телесни разстройства
Над 8500 деца растат без родителска грижа в България в момента. А около 100-150 са изоставяни всяка година от майките си в родилното отделение. Това обаче е неофициална информация, тъй като Агенцията за социално подпомагане отказа коментар, а социалното министерство обясни, че “не се администрират данни, които да отчитат общ такъв брой”.
Големият проблем е, че част от тези бебета остават в болниците със седмици или месеци, докато институциите решат съдбата им. Между работните си задължения
лекарите и сестрите се грижат и за тях - за ничиите деца
Такъв беше случаят и с близнаците, които прекараха 7 месеца в педиатрията на Националната кардиологична болница, а медийният шум около тяхната история, помогна за намирането на приемно семейство за тях. Тази седмица 9-месечните момчета, които прекарват първите си 60 дни в “Шейново”, трябва да бъдат изведени от болничното заведение.
Само че покрай този скандален случай възникна смущаващият въпрос: как персоналът 7 месеца не е настоявал децата да бъдат изведени от болницата и как социалните са допуснали близнаците да стоят толкова време, след като са напълно здрави?
Всъщност бебета, отглеждани с месеци в лечебни заведения, започват да се появяват след деинституционализацията на домовете за медико-социални грижи в България. Проектът стартира през 2010 г. с цел замяна на познатите от социалистическото минало големи детски домове с по-малки социални услуги и приемна грижа, където малчуганите да растат в сигурна семейна среда. Но планът не се изчерпва само с това, а включва нова философия как да реагира държавата, ако едно дете остане без родители, които да го гледат. Страната ни дава голямо обещание да скъса окончателно със стария начин за отглеждане на деца в домове, като ги закрие всички в срок от 15 г. По онова време
в 137 тях живеят малко над 7500 деца
Днес картината е коренно различна. В България са останали само два дома за медико-социални грижи във Варна и Плевен, които трябваше да бъдат закрити до края на 2025 г. Децата там са с тежки увреждания и имат постоянна нужда от медицинско наблюдение. Срокът за затварянето им беше преместен за края на 2026 г. заради липсата на място, където да бъдат настанени болните.
При стартирането на проекта за закриване на домовете в Закона за закрила на детето записват, че лице от 0 до 3 г. не може да бъде настанено в дом за резистентна грижа, освен ако то не е с трайни увреждания и има нужда от постоянно медицинско наблюдение. И това е разковничето, което поставя началото на живота на бебетата с месеци в родилните и педиатрични отделения на големите болници у нас.
“След затварянето на домовете процедурата по осиновяване стана много тромава и бавна – споделя пред “24 часа – 168 истории” доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на Клиниката по неонатология в СБАЛАГ “Майчин дом”. - На практика стана възможно осиновяване най-рано след първата година на детето. А в този период развитието на бебето – физическо и невро-психическо, е най-бурно,
нуждата от родителски грижи и подкрепа е най-голяма
Процесът от отказа на майката от детето до намирането и постъпването му в приемно семейство може да продължи 2-3, понякога и 4 месеца, през които иначе здравото бебе остава в болнична среда. Още по-голям проблем представляват пеленачетата, които имат някакво значимо хронично или генетично заболяване, било то аномалия или друго увреждане, налагащо медицински грижи.
Спомням си, че имахме бебе с вродена липса на едната ръчичка от рамото и дефект на другата ръка. Бяха му направени пълен комплект изследвания, с които бяха отхвърлени съпътстващи вродени аномалии. То остана при нас около 2 месеца до осигуряване на приемно семейство. Междувременно то се развиваше напълно нормално и персоналът се привърза изключително към него. Имаше и друго новородено, доносено и напълно нормално, за което беше намерено приемно семейство, но затруднението дойде от това, че не можеше да се осигури транспорт от болницата до тях.
Детето остана в неонатологията почти 4 месеца
– време, през което със сигурност му е липсвала индивидуална грижа. И към него се привързахме много – носеха му се дрешки, играчки, при хубаво време акушерките го разхождаха на терасата и из коридорите на болницата.”
Противно на очакванията едно от най-засегнатите места обаче не е “Майчин дом”, а УМБАЛ - Бургас, където годишно се изоставят около 50 деца. “Когато ги оставят недоносени, ние ги местим в “Св. Стилиан” - център за комплексно обслужване на деца с увреждания, който се намира в нашия комплекс - посочва пред “24 часа - 168 истории” д-р Мирослава Колева, старши лекар в Неонатологията на УМБАЛ - Бургас. - В сградата се помещаваше бившият дом “Майка и дете”. Децата, които са здрави, но също са изоставени, отново местим там след известно време, докато се намери приемно семейство. При нас непрекъснато се изоставят бебета и ние се грижим за тях. Безотговорността е голяма. В България е позволено, а държавата приема факта, че това е национална черта на малцинствените групи да раждат рано, да ги оставят или да ги отглеждат като самотни майки и да получават помощи. Това е голям проблем.
Преди 30 г. работех в дом “Майка и дете”, където се гледаха 300 деца, сега са около 15. Последният етаж беше за бременни, защото в онези времена беше срамно да носиш дете, без да имаш мъж. След раждането, оставяха пеленачетата. При нас сега е много рядко българка да изостави детето си, защото трудно зачеват, повечето са инвитро, но се е случвало.”
В Националната кардиологична болница (НКБ) в София ситуацията е малко по-различна. Децата се изоставят, защото имат тежки увреждания и се налага да бъдат лекувани с месеци. Понякога обаче лекарите се грижат и за здрави деца, какъвто бе случаят с 9-месечните близнаци. “Сега ние алармирахме, защото
нямаме места за болните деца,
а гледаме здрави - заяви д-р Силвия Михалкова, ръководител на детското отделение в НКБ. - Имали сме изоставени бебета, които сме гледали по 2 г. и след това сме ги настанявали в домовете за медико-социални грижи. Просто да се грижим за здрави деца никога не е било. Обикновено се оставят тези, които наистина имат нужда от помощ. Болните са с тежки увреждания и понякога е трудно дори преместването им, чакаме да се освободи място някъде. В някои случаи, за съжаление, изходът е фатален. Тези деца трябва да бъдат в интензивни отделения, интубирани, с централни пътища. Трудни са за отглеждане дори в дом, трябва да са в лечебно заведение. Те не могат да се приберат и вкъщи. Затова трябват палиативните грижи за тежко болни деца.”
Уврежданията не са единствената причина за изоставянето на децата. Мотивите варират от нисък социален статус до различни зависимости или психични разстройства.
“Когато майката реши да остави детето си на ниво родилно отделение, с нея винаги се провеждат разговори - отбелязва пред “24 часа - 168 истории” Маргарита Илиева, социален работник в “Майчин дом”. - Важното е да ѝ кажем, че никой не я вини за решението ѝ, а само искаме да разберем какви са причините и можем ли да ѝ помогнем. Тя се консултира и от наш психолог, както и от НПО, които идват на място в болницата, провеждат разговор с нея и изготвят доклад. Обяснява ѝ се, че може да ѝ се предостави социална услуга за определен период от време с най-необходимите консумативи за едно новородено като памперси, храна, дрехи. Причините за решенията им са различни, като жените са делят на няколко групи.
Първите са с нисък социален статус
- нямат финансовата възможност да ги отглеждат, нямат битови условия, имат повече деца, няма кой да им помага, нямат близки или други роднини. Вторите са наркозависими или са включени в някакви метадонови програми, което се води рисково за детето. Анализира се в каква среда то ще отрасне и дали майката ще може да полага адекватни грижи за него. Третите са с психични разстройства. Други много късно са установили бременността и не са имали възможност да направят аборт. Някои оставят децата, защото се раждат с тежки увреждания, което понякога се дължи на факта, че те не са проследявали бременността си и не са имали ранна превенция. Но жените са тъжни, мъчно им е, разстроени са.”
Дамите, които изоставят децата си, далеч не са само от малцинствените групи, както повечето биха си помислили. Но при всеки казус социалният работник сигнализира отдел “Закрила на детето” към Агенцията за социално подпомагане, на чиято територия е болницата.
“Законът казва, че когато майката роди, има 1 месец за размисъл от деня, в който заявява, че желае да се раздели с новороденото си - допълва Илиева. - Докато бебето е в болницата, тя има право да го вижда. Смята се, че в този период на хормонално ниво жената е объркана и може да вземе прибързани решения, за които по-късно да съжалява. След като изтекат 30-те дни, с нея се свързват социалните служби, за да обяви тя решението си. При отказ попълва нотариално заверена декларация, след което започват да се търсят нейни близки или роднини, за да може детето да отиде в семейна, благоприятна за него среда. Ако и те откажат или не могат да се намерят такива,
пеленачето трябва да се приведе в приемно семейство
Така започват да текат едни 6 месеца за майката, които са веднага след първите 30 дни за размисъл. През този период тя има родителски права над детето и може да реши да се грижи за него, но първо трябва да мине през т.нар. социална интеграция и да получи родителска оценка. Изтече ли тази половин година и майката не го е потърсила, бебето автоматично попада в регистъра за осиновявания. Ако бъде осиновено, новото семейство има право дори да му смени и първоначално дадените му имена в родилното.”
Докато социалните търсят приемни семейства за изоставените деца, персоналът в болницата бди над тях всекидневно. “В момента дори имаме такова бебе в родилното, за което се грижим всички и се стараем това, което му липсва по някакъв начин, да му бъде дадено – разказва Маргарита Илиева. - Гушкаме ги, храним ги, разхождаме ги, правим всички мили неща, от които има нужда едно новородено, защото, за съжаление, то усеща, че е откъснато от майка си. Проучвания доказват, че тези деца проявяват т.нар. хоспитализъм, тоест те не могат да се развиват нормално и получават съвкупност от тежки психологически и телесни разстройства, възникващи от продължителния престой в болничното заведение. Излизайки от неонаталния период след 3-ия месец, детето се нуждае от разходки, игра, пълноценен начин на живот. Спомням си за едно бебе, което стоя при нас 3-4 месеца по време на пандемията от COVID-19. Всеки ходеше да му се радва и да го гушка, да си играе с него. После раздялата беше тежка.”
Според данни на Илиева за 2025 г. в “Майчин дом” са изоставени 15 деца, като две от тях впоследствие са взети от майките си. Това са т.нар. хубави превенции, при които родителят се разубеждава и иска да отглежда рожбата си. През 2024 и 2022 г. бройката на тези бебета е 17, през 2023 г. е 21, а през 2021 г. е 25. Тенденцията показва, че случаите леко намаляват, но това не може да бъде представителна извадка за цялата страна.
Според социалния работник Десислава Петкова от фондация “За нашите деца” майките оставят децата си не само заради ниския социален статус, но и заради ограничения родителски капацитет. “Много хора не възприемат отговорността към дете както средностатистическия човек – посочва тя пред “24 часа – 168 истории”. - Не си дават сметка какво изисква едно бебе и че то има нужда от грижи. Може да ви шокирам, но има немалко хора, които не знаят как се появяват децата. Нямат никаква представа защо и как. Но ние работим с 4 болници и целта на нашето ходене в тях при такъв сигнал е да се информираме
дали това дете има шанс да остане в семейството
и от какво зависи това. Тоест първо жената дали го иска, а нещо друго да ѝ пречи, и ако е второто, какво е то. Дали са жилищни условия, или самата тя е под някаква заплаха, или живее в насилие, или мъжът ѝ е казал: “Ти с това дете няма да влезеш тук”.
Например имахме един много фрапиращ случай, който страшно много ме изненада. Преди 2-3 години една ученичка с майка си беше дошла да роди в София от съвсем друг град, за да остави детето, защото и двете много се притесняваха какво ще каже баща ѝ. Те бяха скрили бременността от него и когато роди, от нашата консултация те разбраха, че органът по закрила е длъжен да попита определен кръг роднини дали няма да се погрижат за бебето. Баща ѝ по този начин щеше да научи. Те събраха кураж, казаха му и той много се зарадва, че има внуче. Получи се реакция, която те изобщо не бяха очаквали, и всъщност и двете много облекчено въздъхнаха и детето си се прибра в семейството.”
Само че такава хубава развръзка е рядкост. А
децата живеят в болниците, докато не се открие приемно семейство
“Няма законоустановен срок за престоя на изоставеното новородено в болничното заведение – подчертава Петкова. - Законът казва, че трябва да се действа в най-добрия интерес на детето и да се изведе възможно най-скоро, но в това изречение се съдържа време от нула до плюс безкрайност. Проблемът е, че държавата реши да затвори домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) и да ги замени със семейства за 300 деца. Чисто идеологически управляващите решиха проблема страхотно, забраниха настаняването на деца под 3 г. в домове и създадоха приемната грижа. Само че тя намалява, а законът продължава да го изисква.”
До 31 януари 2026 г. в Регистъра на утвърдените приемни семейства са вписани общо 1616, в това число 4 доброволни и 1612 професионални. В тях са настанени 1474 деца, показва статистика, предоставена ни от социалното министерство.
“Приемната грижа не се разви,
не се стандартизира, за да бъде качествена и да отговаря на потребностите на децата – категорична е Петкова. - Тези семейства не са подкрепяни достатъчно и не говоря само за пари, а за престиж, помощ за деца с трудности, които трябва да получават медицински грижи. И те малко по малко окапват и се отказват. Броят на приемните семейства още от самото начало не беше достатъчен, а сега и намалява. Причината е, че до голяма степен те трябва да са свободни. Много малко от тях са трудово ангажирани, защото грижата за приемно дете не е като за биологично. Там има срещи с кандидат-осиновители, с биологични роднини, с братя и сестри, ако те са на друго място. Има и годишна програма за обучение на приемните семейства. Най-големият брой са такива, които или току-що са се пенсионирали, или единият работи нещо много финансово изгодно и другият може да си позволи да не е трудово ангажиран. Те се подбират и обучават около 4 месеца. Но все повече намаляват желаещите.”
Което означава, че проектът на държавата за изоставените бебета не работи както трябва. Затова ще продължаваме да виждаме ничиите деца, които с месеци се отглеждат от лекари и медицински сестри, докато институциите се лутат в решаването на съдбата им.
