Вътрешното ни законодателство
е крива пясъчна кула
Преди седмица в. “24 часа” подробно разказа за една абсурдна съдебна сага. Осъдени за сексуална експлоатация на деца искат да бъдат забравени от медиите, като години наред съдят журналисти, които коректно са отразили чутото в съдебната зала, съдят и издателството за снимки, направени в коридора на съда. Два граждански състава осъждат издателството, че е публикувало снимките на пълнолетните лица, уличени в сексуална експлоатация на деца. ВКС не допуска касационната жалба за разглеждане. Оказва се, че върховенството на закона е за портфолиото на пълнолетните експлоататори. Правото им да не бъдат снимани се оказва по-голямо от правото да ги знаят родителите на техните потенциални жертви.
Ето и мнението на адвокат Надежда Ковачева:
Неоспорима истина е, че сексуалната експлоатация на деца застрашава и уврежда здравето и духовното им развитие. Те трябва да бъдат закриляни от всички нейни форми и прояви: детска порнография и проституция, сексуално насилие, блудствени действия. Можем ли и как ние възрастните да предпазим невръстните жертви?
Отговорът е един: Като знаем имената и лицата на насилниците. Но достатъчно ли е те да фигурират единствено в полицейския регистър, до който гражданите нямат достъп?
Не трябва ли да
има постоянна
колонка със
снимки в
медиите,
за да ги виждаме и знаем кои са хората, които посягат на най-беззащитната част от обществото.
Така ли е в България?
За съжаление, не.
Макар да има план за действие, приет на среща на върха на Съвета на Европа във Варшава през май 2005 г., който препоръчва изработването на мерки за преустановяване на сексуалната експлоатация на деца, макар да сме ратифицирали и редица конвенции, трябва да признаем, че вътрешното ни законодателство е крива пясъчна кула.
Добре известно е, че Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие е в сила у нас от 1 април 2012 г. Тя ни задължава да криминализираме набирането на непълнолетни с цел проституция или просто използването им по какъвто и да е начин.
Според конвенцията “детска проституция” означава използването на дете за сексуални действия, като му се дават или обещават пари или други форми на възнаграждение или на облага, независимо дали на него или на трето лице.
Именно тя ни задължава да криминализираме всяко умишлено деяние, при което дете присъства на сексуални сцени, дори и без да участва в тях. Там е казано ясно: това е развращаване.
Според друг текст наказателното производство трябва да продължи дори ако жертвата се откаже от своите показания.
Но какво се случва на практика в България?
Още през 2009 г., тоест преди ратифицирането на конвенцията, Народното събрание инкриминира (обявява за престъпно - б.р.) набирането по какъвто и да е начин на непълнолетни лица с цел да извършват полови сношения, блудствени действия, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи.
Престъпното деяние беше записано в чл. 158а в Наказателния кодекс (НК) и е известно като “поправката Кузов”.
Шест години по-късно през 2015 г., да го кажем “под натиск”, законът беше променен и поправката отпадна.
Пет години преди това - през 2010 г., районната прокуратура във Велинград образува досъдебно производство срещу трима мъже и една жена. Причината - набирали 14-годишни непълнолетни момчета да извършват блудствени хомосексуални действия с тях. В замяна възрастните им давали или обещавали храна, сладолед, билети за баня.
Двама от
мъжете,
осъществили
блудствени
действия
с едно от децата,
са осъдени с
влязла
в сила присъда,
потвърдена с решение на окръжния съд в Пазарджик.
Наказателното производство срещу жената и нейния партньор (двамата са хетеросексуална двойка) е прекратено.
Това става около 6 месеца след като в. “168 часа” разказва за делото срещу четиримата възрастни. (За публикацията в. “24 часа” написа подробно в броя си от миналата събота - б.р.)
Точно тогава осъдените започват атаките срещу медиите.
Двама от осъдените мъже образуват като частни тъжители наказателно дело в Софийския районен съд, 122-и състав. Те обвиняват журналисти от в. “168 часа” в обида и клевета, защото публикували статии за развитието на наказателния процес. Пропускат обаче малката подробност, че процесът е публичен и журналистите коректно са отразили това, което са чули в съдебната зала. Тоест статиите са написани само въз основа на публична и официална информация от МВР, прокуратурата и съда. Журналистите са оправдани и на двете съдебни инстанции - Софийския районен и Софийския градски съд.
През 2015 г., дни преди да изтече петгодишната давност за погасяване на гражданската отговорност на журналистите и издателството, двама от мъжете, единият осъден по поправката “Кузов”и хетеросексуалната двойка образуват в Софийския районен съд три отделни граждански производства.
В тях те претендират за обезщетение за снимането, както и “за демонстрирана информация и оценъчни съждения”.
Защо обаче го правят, след като вече два съда са казали по другото дело, че журналистите коректно са отразили информацията? Увереност им дава Народното събрание и очакването, че депутатите ще изменят “поправката Кузов”.
Това става факт на 17 септември 2015 г. Промяната е обнародвана в “Държавен вестник” на 26 септември 2015 г.
Ето какво гласи промененият чл. 158а, ал. 1: “Който по какъвто и да е начин набира, подпомага или използва лице, ненавършило 18-годишна възраст, или група от такива лица да участва в порнографско представление, се наказва с лишаване от свобода до шест години.„
Тоест вече не е престъпление пълнолетни гражданин да набират непълнолетни 14-годишни деца за блудствени, включително хомосексуални действия, които да удовлетворяват половия им нагон. И ето така депутатите забравиха, че сме ратифицирали конвенция още през 2012 г.
Нима има права
и интереси, които
да конкурират
правата
на детето?
И ако деянието им вече не е престъпно, то не е ли противоправно набирането на непълнолетни за блудствени хомосексуални действия? Не се ли нарушава личната и сексуалната им неприкосновеност? Не се ли уврежда здравето и психиката им? Нима това деяние не е общественоопасно? Нима изискването на конвенцията не е задължително за транспонирането (пренасянето му) в българския НК?
Но да се върнем към случая със снимането във фоайето на съда.
Конституционният съд на Република България е категоричен.
Не се изисква
съгласие да
бъдеш сниман,
когато
изображението
е направено на
публично или
обществено
място,
дори лицето да възрази, когато обществените интереси надделяват над личните. (За справка решение № 1/1996 г. по конституционно дело № 7/1996 г. ). Категоричен е и чл. 17 от Регламент 679/2016 на ЕС. Тоест правото да бъдеш забравен не се прилага, когато журналистът отразява информация, защото работи в обществена полза.
Добре е да се знае, че когато обвиняемият не желае да бъде сниман, той може да пусне молба до съда, че не иска да бъде сниман, но тя важи единствено за залата, но не и за коридорите на съда. И още нещо - снимките във в. “168 часа” са публикувани и по настояване на родителите на непълнолетните жертви, за да не се случи това и с други.
Въпреки това мъжът от хетеросексуалната двойка успява да осъди издателството. То трябва да му плати 2 000 лв. обезщетение заедно с лихвите затова, че е сниман. Макар че безспорно е доказано, че е участвал в набирането на деца с цел сексуална експлоатация.
Издателството поддържа пред съда тезата, че не носи отговорност, защото снимките са публикувани в обществен интерес, а той надхвърля личния интресите. Освен това вредите за мъжа не са последица от статията и снимката, а от противоправното му поведение и водения срещу него накателен процес.
Същевременно има и друг иск. Той е на осъдения по “поправката Кузов” и е отхвърлен от съдия в СРС на основание Закона за закрила на детето и конвенцията на ООН. Той обжалва.
Но уважаването на иска за 7000 лв. на жената от хетеросексуалната двойка буди отчаяние и смут. Според мотивите МВР и прокуратурата (това са две различни институции) били един източник на информация. Освен това на публичното съдебно заседание журналистът бил длъжен да предвиди, че наказателното производство срещу жената ще се прекрати, защото съдът бил изменил мярката ѝ за неотклонение в по-лека.
След подобни мотиви думите са излишни. Така че има ли кой да защити децата от сексуалната експлоатация?
