След 3 месеца ще отчетем реалните показатели, казва министърът на икономиката
Не може да се твърди, че цели сектори са затворили, с изключение на хотелите
Още акценти:
Преди две седмици ми се обадиха от фирма за производство на батерии за автомобили, че България е останала в късата листа с два терена.
Инвестиционният интерес към страната ни не е във фризера
Наблюдаваме 130 стоки. Дефицит все още нямаме, следим всекидневно какво се случва с храните. В някои по-малки магазинчета има увеличения на цените, в големите вериги няма
- Г-н Караниколов, премиерът Борисов ви възложи да освободите, като принципал борда на директорите и изпълнителния директор на Българската банка за развитие заради скандала с отпускането на 75 млн. лв. на колекторска фирма. Кога ще го изпълните?
- Предстои днес (вчера – б.р.) надзорният съвет на ББР да проведе заседание, на което да се вземат решенията, поискани по-рано днес от министър-председателя Бойко Борисов.
- Ясно е, че има спад в икономиката, но искам да започнем от друг ъгъл - кои сектори показаха гъвкавост, кои се справят? И как стана така, че предприятия бързо се преструктурираха да работят за справяне с кризата с коронавируса?
- Безспорно трябва да похвалим всички предприятия от текстилния сектор, които произвеждат предпазни облекла и маски. Трябва да отчета активното действие на автомобилния клъстер, който бързо се пренастрои да произвежда защитни шлемове и очила и второто, което се опитва да направи, са уредите за обдишване. Но ако въпросът е кои сектори изпитват затруднение, още не можем да ги определим изцяло, изключвам хотелиерството. При ресторантьорството заведенията са затворили, но много хора разчитат на кетъринг и доставки на храни. Като сектори - в автомобилния клъстер има предприятия, които затвориха, защото контрагентите им - големите компании в Западна Европа, също прекратиха дейността си, но пък има и такива фирми у нас, които продължават да работят. Така че не може да се твърди, че цели сектори са затворили, с изключение на хотелите. Голямата истина е, че от началото на налагането на извънредните мерки в България няма още 20 дни и няма драстични показатели.
- И авиацията също е в такава ситуация.
- Ако погледнете приходната част към март, ще видите, че икономиката се е движила изключително добре. Кризата ще повлияе в следващите три месеца и тогава ще отчетем реалните показатели. От средата на март има забавяне, и то не само заради извънредното положение в България, но и заради ситуацията в света и особено в Европа. Големите предприятия просто затвориха, а ние сме във веригата на доставките им. Затова приехме и тези краткосрочни мерки, моделът 60/40 беше направен в първата седмица на кризата и подкрепян от БТПП, които предложиха един месец да видим как ще се възприеме тази мярка и да мислим за други актуални предвид икономическото състояние, което предстои. За нас най-важното в момента е да анализираме кои сектори и доколко сериозно ще бъдат засегнати от кризата и след това целенасочено да отправим нашите усилия и помощ. Към момента мерките са краткосрочни. Целта е да сме в кондиция, за да видим какво ще се случи следващите няколко седмици.
- Колко време може да издържи икономиката с тази помощ?
- Това, което сме предвидили, е за сценарий от 3 месеца.
- А мислите ли вече за други мерки, или е рано?
- Постоянно. Сега работим по грантовете (безвъзмездна помощ – б.р.), които трябва да се дадат на бизнеса. В момента това е приоритет в нашата работа. Това, което мога да кажа, е, че секторът на услугите, в който влиза и туризмът, е вече допустим за европейска безвъзмездна помощ. Това беше първата ми важна теза, защото по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” секторът на хотелиерството и туризмът не бяха допустими. Целият сектор на услугите има право на безвъзмездна помощ. Подготвяме какви процедури ще бъдат грантове и към кои сектори. Работим с министерствата на туризма и на земеделието.
- Само че Българската работодателска организация “Иновативни технологии” не иска да се пипат парите от програмата, които са за иновации.
- Нямаме към момента решение да се спират започнати процедури. Имаме нестартирали, така че да не се притесняват. Но трябва да помогнем, такъв е и принципът на ЕС, на сектори, които ще бъдат в изключително тежко положение и ние трябва да ги направим ликвидни.
- Колко пари ще се освободят и ще отидат към сектора на услугите?
- Не е уточнена сумата, защото искаме да идентифицираме всички сектори, които ще бъдат допустими.
- Безвъзмездното финансиране само от тази оперативна програма ли ще бъде?
- Да, но колегите, които имат програми, мислят и за помощи от тях за различни сектори.
- Знам, че постоянно анализирате и разработвате варианти, какво още да очаква бизнесът?
- Очакваме решението на търговските банки и БНБ и да видим дали ще е необходима още ликвидност и при тях. В момента разработваме и правилата за гаранциите за кредити през Българската банка за развитие, надявам се до петък и оттам да излезе информация.
- Какво предвиждат правилата?
- Какви са механизмите за помощта, която търговските банки ще дадат на бизнеса с гаранции от ББР. Това става възможно с увеличаване на капитала ѝ със 700 млн. лв., 500 млн. лв. от тях са за безлихвените кредити от 100 000 лв. за малки и средни предприятия с 10 г. срок за погасяване, 200 млн. лв. са за кредитите от 1500 лв. без лихви за тези, които са с трудови договори, но са в неплатен отпуск, и за свободните професии, срокът за погасяване също е 10 г. Чакаме да ги разработят търговските банки, за да ги представим. Българската агенция за експортно застраховане подготвя пакет не само за експорт, но и за вътрешния пазар.
- Това за застраховките за вътрешния пазар е ново, ще кажете ли какъв е пакетът?
- Както знаете, в повечето случаи агенцията за експортно застраховане застрахова сделки при експорт. Възнамеряваме застраховането на плащането при сделки да се разшири за европейската общност и за България. Агенцията е насочена към експорт, сега ще се опитаме и вътрешния пазар да гарантираме.
Бизнесът може да разчита на Българската агенция за експортно застраховане да си гарантира плащания от контрагент, който в кризата не може да бъде коректен към него. А след това тя ще си води делата.
- Веригите на доставките се оказаха като че слабо звено в ЕС.
- Не бих казал слабо звено, защото въпреки трудностите те продължават да работят. Имахме проблеми, но си го обяснявам с това, че всяка държава се опита в няколко часа да предприеме действия да защити населението си. И България го направи и оттам дойдоха трудности, но все повече осъзнаваме необходимостта от зелени коридори. Към момента нямаме толкова проблеми.
- Но аз имам и друго предвид за веригите на доставките. Тази криза не показва ли, че ако се разчита на доставки от далечни държави, това може да е проблем?
- Надявам се, че европейският бизнес, както и страните в общността ще разберат, че е по-добре да се гарантират веригите на доставки и не да разчитаме на трети страни, а да можем в ЕС да си произвеждаме необходимото. Това е и шансът на България. Европа ще дава толкова пари да спаси икономиката си и ясно трябва да поставим въпроса бизнесът да създава работни места в Европа, а не в страни извън ЕС.
- Председателката на комисията Урсула фон дер Лайен предлага план “Маршал” за Европа, който да я изведе от кризата. Как ще коментирате?
- Не зная дали ще се нарича план “Маршал”, но така или иначе Европа трябва да вземе стратегическо решение, включително за обща индустриална политика. Нещо, което България по време на председателството си беше извела като приоритет.
- По логиката на интервюто би трябвало да задам въпрос за инвестиционния интерес към България. Но се питам дали той не отиде във фризера?
- Все още има интерес. Само за март сме издали сертификати за 180 млн. лв. и за 1000 работни места. Последният сертификат, който беше за малко над 130 млн. лв., е одобрен и подписан след извънредните мерки в България. Все още продължаваме разговори с големи стратегически инвеститори, България е в полезрението им. Преди две седмици ми се обадиха от фирма за производство на батерии за автомобили, че България е останала в късата листа с два терена. Инвестиционният интерес към страната ни не е във фризера.
- Следите стоките от първа необходимост и храните. Не се забелязва дефицит все още, а как е с цените?
- Дефицит все още нямаме, следим всекидневно какво се случва с храните. В някои по-малки магазинчета може да се каже, че има увеличения на цените, в големите вериги няма.
- Колко стоки следите, вие го бяхте казали?
- 130 стоки. При тях няма неестествени изменения на цените, има естествени, които се виждат при определен вид месо всяка година по това време като увеличаване или намаляване на цената. Няма нещо драстично, което да ни притеснява при стоките на едро в големите хранителни вериги.
- Заемите, които държавата смята да взема, основно за ликвидност на фирмите ли ще бъдат?
- Основната цел в момента са здравеопазване и социалните проблеми, както и подпомагане на икономиката. Но ако има страшно много безработица, ние трябва да подсигурим обезщетенията и социалните помощи.
- Значи първо хората, икономиката след това?
- Без хора няма как да има икономика.
- Но онзи ден казахте, че държавата не може да замени работещата икономика.
- Факт. Имаш ли работеща икономика, имаш пари в бюджета, нямаш ли я - нямаш пари и оттам всички следващи проблеми.
- Да попитам нещо човешко. Как работи правителственият екип в извънредно положение?
- Извънредно. Налага се да вземаме нетрадиционни решения, имаме добра комуникация, работим, правим каквото можем. Много страни направиха сега неща, които България направи още в началото.
- И как стана така?
- С опита на хората, които са били по-отдавна в управлението, това е истината. И най-вече на премиера, той има опит.
- Това, че минахме през кризи и дори си самопричинихме някои от тях, се оказва полезно, така ли?
- Всяко зло е за добро. Взехме правилните решения към момента. И то правилни, защото други държави, които винаги са ни ги давали за пример, ги последваха.
.
