Надеждата, че европейците ще се мобилизират пред двойната заплаха от Тръмп и Путин, е вдъхновяваща, но нереалистична
Европа беше тревожна след Първата световна война. За да укрепят отбраната си срещу Германия, французите построиха през 30-те години на миналия век линията “Мажино” - обширна система от укрепления, препятствия и оръжейни инсталации по границите на Франция с Германия. През 1940 г. Германия заобиколи линията, нахлувайки през Белгия, Холандия и Люксембург на север, и в крайна сметка победи Франция в рамките на шест седмици, пише политологът Иван Кръстев в коментар в сп. “Тайм”.
Почти мистичната вяра на френския елит в неуязвимостта на линията “Мажино” беше една от причините за странното поражение на страната през 1940 г., твърди историкът Уилям Л. Ширър в своята известна книга “Възходът и падането на Третия райх”. “Френските сили възложиха цялата си вяра на укрепителната линия, която в крайна сметка се превърна повече в психологическа опора, отколкото в стратегически актив”, пише той.
Свидетели сме днес на разпадането на европейския ред след студената война и на реалния риск от разрив в трансатлантическите отношения в резултат на атаките на президента Доналд Тръмп срещу Европа и на решимостта му да купи или анексира Гренландия.
Това ни кара да се запитаме дали бъдещите историци няма да твърдят, че европейската увереност в НАТО е била европейската “линия “Мажино” на ума” - психологическа патерица, която е създала фалшиво чувство за сигурност и е попречила на Европа да се подготви за посрещане на екзистенциалните си предизвикателства.
Как НАТО оформи Европа
Може ли да се каже, че днешното чувство за уязвимост на Европа е преди всичко провал на европейското въображение? В частни разговори повечето европейски политици признават, че вече не може да се разчита на американците да защитават съюзниците си. Но публично настояват, че НАТО остава жизненоважен за отбраната на Европа.
Европейските общества са по-малко дипломатични. Скорошно проучване на Европейския съвет за външна политика (ECFR) показва, че само 16% от европейците възприемат САЩ като съюзник. Още по-поразително е, че една пета от анкетираните описват САЩ като противник или съперник. След края на студената война НАТО се превърна в последната религия на Европа. То беше нещо повече от просто отбранителен съюз;
беше Светият Дух, който управляваше света в края на историята,
пише Иван Кръстев.
Европейците бяха омагьосани от американската военна мощ и не виждаха причина да се съмняват в ангажимента на Вашингтон към сигурността на Стария континент. Съществуването на НАТО позволи на мнозинството европейци да фантазират, че голяма война в Европа е немислима през XXI век.
Европейската вярност към НАТО им попречи да осъзнаят, че след студената война, особено в Източна Европа, демилитаризацията на Европа, а не изграждането на отбранителни способности, се бе превърнала в централна задача на алианса.
Противно на общоприетото мнение, разширяването на НАТО към Централна Европа през 1999 г. не дойде като отговор на някаква вечна руска заплаха, а от страх пред завръщането на национализма и войните, вдъхновени от национализма. НАТО се разшири към Източна Европа след югославските войни и се виждаше като
защита на Европа от демоните на собственото ѝ минало
“Европейският мир днес не е просто отсъствието на война, а маргинализирането на войнствеността от националния живот - дълбока културна и институционална промяна”, пише Джеймс Дж. Шийхан в своята книга от 2008 г. “Къде отидоха всички войници?”.
Отношението към националните малцинства, а не отбранителните способности се превърна в ключова причина за присъединяване към Атлантическия съюз. Десетилетия наред европейските армии не се обучаваха за автономна отбрана, а за съвместни действия с американците и неизменно под американско командване. Парадоксалната роля на НАТО като инструмент за разоръжаване, а не за изграждане на способни армии намира най-ясната си илюстрация в това, че Швеция и Финландия, които десетилетия се съпротивляваха на членството, се присъединиха към НАТО едва след руската инвазия в Украйна и сега са най-боеспособните членове на алианса, пише Иван Кръстев.
Той цитира Робърт Гейтс, министър на отбраната в администрацията на Обама, който преди около 15 г. изрази американското нетърпение към европейската самодоволност по отношение на международната сигурност и пропуските в отбранителното финансиране за НАТО: “Ако настоящите тенденции на спад в европейските отбранителни способности не бъдат спрени и обърнати, бъдещите американски политически лидери - онези, за които студената война не беше определящото преживяване, каквото беше за мен - може да не сметнат възвръщаемостта на американската инвестиция в НАТО за оправдаваща разходите”, предупреди Гейтс.
Европейците не бяха готови да му повярват. И тогава се появи Доналд Тръмп. След като прие номинацията на републиканците за президент през юли 2016 г., той заговори за обвързване на американската защита на съюзниците в НАТО при нападение с техния принос към алианса. След избирането си на среща на върха в Брюксел Тръмп заплаши да се оттегли от съюза. Европейците го възприеха като блъф и зачакаха да напусне поста. През януари 2025 г. Тръмп се завърна в Белия дом. И за европейците вече беше твърде късно да измислят алтернативи.
Тръмп и бъдещето на НАТО
Какво е бъдещето на НАТО в един Тръмпов свят, в който Европа е загубила централното си място за САЩ? И какво да кажем за възникващата преценка, прошепвана, но все по-широко приета, че да бъдеш американски съюзник, става по-опасно, отколкото да бъдеш враг на Америка?
Тръмп не просто промени позицията на Европа върху американската карта на света - той донесе нова карта, по която Вашингтон вижда света. Той не смята американската система от съюзи за актив; възприема я като пасив.
Докато някои завиждат на Вашингтон за съюзите му, Тръмп завижда на Китай, че не е ограничен от съюзници. Отвращението му към съюзите обяснява поне частично факта, че той вижда войната в Украйна като аналог на 1914 г., когато убийството на Франц Фердинанд в Сараево от сръбски националист кара Австро-Унгария да обяви война на Сърбия и предизвиква верижна реакция, довела до Първата световна война.
Когато Тръмп гледа кризата в Европа, изглежда, че не мисли за британската глупост - да вярва, че е купила мир след подписването на Мюнхенското споразумение с Хитлер през 1938 г. Тръмп оценява риска САЩ да заспят и да влязат в катастрофална и ненужна война с Русия на Путин като много по-висок от риска да умиротворят ревизионистка сила, която се опитва да възстанови части от Европа.
За Тръмп войната на Русия в Украйна е Сараево, а не Мюнхен
Въпросът за бъдещето на НАТО трябва да се разбира като отговор на два отделни въпроса.
За администрацията на Тръмп въпросът е каква роля има НАТО, когато Америка вече не вижда ЕС като американски проект, но все още иска да задържи Стария континент в своята сфера на влияние.
Това е визия, в която Америка иска да замени Запада на студената война, описван като “свободния свят” и дефиниран от споделени либерални ценности, с културен Запад, вкоренен в християнството и бялата раса.
За европейците залогът е различен, но не по-малко спешен. Те виждат НАТО като съществен за издържане на атаката на Тръмп и за изграждане на собствени отбранителни способности в един все по-анархичен свят, в който американските гаранции за сигурност вече не могат да се приемат за даденост.
Тръмп може да бъде изкушен да повярва, че ако няма НАТО, няма причина руският президент Владимир Путин да не стане най-добрият приятел на Вашингтон.
Европейците могат да бъдат изкушени да повярват, че увеличаването на отбранителните бюджети ще е достатъчно, за да защитят Европа в отсъствието на САЩ.
Театърът на американската империя
Смелата специална операция на САЩ във Венецуела беше спектакъл на имперска мощ. Тя беше предварителен преглед на това, което можем да наречем театрален империализъм — нововъзникващо явление, при което Великите сили размахват сила като начин да управляват, без наистина да управляват. Това е и знак, че новата национална стратегия за сигурност на Вашингтон трябва да се приема буквално. Разбрана по този начин, позата на администрацията на Тръмп става разбираема: Тръмп не е заинтересован да разруши НАТО, а по-скоро да използва европейската тревога от американското изоставяне като оръжие, с което да преоформи Европа.
Европейците вероятно ще успеят да се защитават сами, но Европа има както “проблем с времето”, така и “политически проблем”, пише Иван Кръстев.
Те трябва да намалят зависимостта си от американски технологии и оръжия, като същевременно държат Тръмп доволен и запазват илюзията, че Европа може да разчита на американската военна мощ. За Тръмп войната на Русия в Украйна изглежда като възможност. Подобно на частна охранителна компания, която използва нарастващите рискове, за да увеличи цената на услугите си, Вашингтон експлоатира европейската уязвимост и се наслаждава на ескалацията на напрежението между Русия и европейските ѝ съседи. Руснаците от своя страна разглеждат Европа като враг, а Тръмп - като естествен съюзник.
Да припомним лорд Хейстингс Лайънъл Исмай, британския генерал и дипломат, първи генерален секретар на НАТО, и неговата прочута фраза за целта на алианса: “Да задържим американците вътре, Съветите отвън и германците долу”. Днешната руска стратегия може да се опише като задържане на американците вътре, на европейците - отвън и на украинците - долу.
Европейците трябва да се подготвят за продължаващите заплахи на Тръмп да анексира Гренландия - акт, който би нарушил териториалната цялост на държава-членка на НАТО. Има силна вероятност такава анексия - своего рода “Крим на Тръмп” - да се случи още тази година. Европейските лидери прекараха една година в опити да ласкаят Тръмп и обещаваха да купуват американско оръжие, но неговият ултиматум към Европа да се откаже от Гренландия или да се сблъска с повишени тарифи ги притиска до стената.
Описвайки поведението на Тръмп като пресичане на множество “червени линии”, белгийският министър-председател Барт Де Вевър отбеляза, че Европа трябва да направи избор и че “да бъдеш щастлив васал, е едно, да бъдеш нещастен роб, е съвсем друго”. Европа ще бъде принудена да направи този избор.Европа освен това все още отчаяно се нуждае от НАТО. А релевантността на Европа в света ще зависи от готовността ѝ да живее в свят без атлантическия алианс.
Всяка надежда, че европейците ще се мобилизират пред двойната заплаха от Тръмп и Путин, е вдъхновяваща, но нереалистична. Според скорошно проучване на ECFR 20% от анкетираните, които възприемат Америка като противник, са и най-малко ентусиазирани за увеличаване на отбранителните бюджети. Европейските лидери трябва да убедят обществата си, че разбират разликата между това да играеш глупак и да бъдеш такъв. Да играеш глупак, означава да вярваш въпреки доказателствата срещу това, че Америка ще застане зад Европа при руска инвазия или че след като Тръмп напусне поста, САЩ ще възвърнат разума си. Основното стратегическо предизвикателство пред Европа е да си припомни лозунга “НАТО е мъртъв, да живее НАТО!”, заключава Иван Кръстев в сп. “Тайм”.
