Обожавам Мерил Стрийп, но тук е минала “да отбие номера”
Отидох с лек скептицизъм на “Дяволът носи “Прада” 2 (не съм фен на продълженията), но и с надежда - все пак говорим за The Devil Wears Prada, за Мерил Стрийп, за Миранда Пристли. Очаквах хапливост, стил, онази ледена елегантност, която те кара да настръхнеш… и да искаш още. Е, получих… продукт.
Още в първите сцени става ясно, че този филм не се опитва да надгради, а по-скоро да напомни за себе си. И то доста предпазливо. Лично за мен най-голямото разочарование е именно Миранда. Тази жена някога влизаше в стая и въздухът се променяше. Сега влиза… и сякаш просто проверява имейлите си. Дори легендарното that’s all не прозвуча като присъда, а като служебна бележка.
Обожавам Мерил Стрийп, но тук имаш чувството, че е минала “да отбие номера”.
Професионално, да. Запомнящо се? Не
Що се отнася до Ан Хатауей – тя си е Ан Хатауей. Което в случая е проблем. Нито изненада, нито развитие. Просто… присъствие.
Истинската изненада за мен беше Луси Лиу. Абсолютно необявен коз, който реално внася живот в иначе доста стерилния свят на филма. Парадоксално – второстепенен персонаж, който оставя най-силен отпечатък.
Продуктовото позициониране и тук не е забравено, но в Холивуд знаят как да го правят – за разлика от българските продукции…
В крайна сметка “Дяволът носи “Прада” 2 не е лош филм, но е блясък… без тежест.
