Вчера при изключителна тържественост в Свищов бе открита реставрираната средновековна крепост, намираща се на хълма „Чуката" в крайдунавския град. Седем години продължи археологическото разкриване, а по-късно – благоустройството на откритите развалини, както и на целия парк „Калето". Като ръководител на археологическите проучвания изказвам огромна благодарност на Община Свищов и лично на кмета д-р Генчо Генчев. С неговото активно съдействие бяха осигурени около 3 милиона евро, с които центърът на града днес има съвсем различен облик. Нека разкажа на читателите от цялата страна защо незабавно трябва да си вземат отпуск и да тръгнат към прекрасния Свищов, за да видят това ново чудо на българската история.
Всичко започна през далечната 2019 г., когато убедих кмета д-р Генчо Генчев да бъдат финансирани с общински средства първите археологически разкопки. Става дума за най-високата част на хълма, където през 60-те години на миналия век бяха извършени някои частични сондажи. За съжаление разкритите зидове бяха занемарени, а през годините на прехода бяха ги превърнали в истинско бунище. Ето защо, преди началото на проучванията, трябваше да се изхвърлят десетки тонове боклуци.
Започвайки разкопките, аз знаех, че това място има невероятна история. Този средновековен град за първи път се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Той е важен и значителен център, който пази брода на р. Дунав и т. нар. „Свищовски път", водещ към Влахия. Крепостните стени обграждали града чак до Дунав, а на върха се е намирал як вътрешен замък. Особено интересно е сведението на османския хронист Мехмед Нешри, описал най-рано завоеванието на Търновска България през 1393 г. След превземането на столицата Търновград, нашествениците се насочват към Дунав и щурмуват редица крепости. Комендантът на Свищов е един от малкото военачалници, които отказват да се предадат и заявява, че ще брани вярата на своя цар Иван Шишман. Българският гарнизон в замъка се сражава до последно и се предава чак когато свършват припасите.
Агонията на Търновска България продължава още две години. След като през 1393 г. османците превземат столицата Търновград, Иван Шишман успява да сключи унизителен мир, като турците му оставят крайдунавския град Никопол. Според западния хронист Леунклавий заедно с него той има още четири крепости. Най-вероятно това са Оряхово на запад, Холъвник от северната страна на Дунав, Нови град и Свищов, който е най-големият и най-добре укрепен град на изток от Никопол. Според откритите последни писма на Иван Шишман, може би командирът на гарнизона в Свищов е носел името Алдимир или Баул.
Макар да е притиснат в ъгъла, Иван Шишман продължава да крои планове за съпротива срещу турците, което е правел винаги през последните двадесет години. В неравната схватка с нашествениците той разчита на своя верен съюзник – влашкия воевода Мирчо Стари. И наистина на 17 май 1395 г. при Ровине на река Арджеш във Влашката низина става голямо сражение между християните и армията на султан Баязид І Светкавицата. В него вероятно взема участие и Иван Шишман, събрал остатъците от войските си. За съжаление битката не е спечелена и на връщане османският владетел нарежда на 3 юни той да бъде обезглавен под стените на Никопол.
След загиването на българската средновековна държава османците оценяват значението на важната крепост и оставят в нея свой гарнизон. През следващите години Свищов играе много съществена роля в жестоките сражения между мюсюлмани и християни. Особено доколкото се отнася за тежките битки на османците с войските на влашките воеводи, които решително отстояват своята независимост.
Именно тук за пръв път се появява любопитната връзка на замъка в Свищов с легендарната личност на влашкия воевода Йоан Влад ІІІ Цепеш, по-известен под името Дракула. Много интересен е епизодът от зимата на 1462 г., когато той обсажда и превзема крепостта. В писмо до унгарския крал Матиаш Корвин от 11 февруари 1462 г. Дракула с гордост му съобщава, че при превземането са избити 410 турци, като повечето от тях са ликвидирани по любимия му начин – чрез набиване на кол. Така днес със сигурност знаем, че влашкият воевода е пребивавал в Свищовската крепост, а местна легенда разказва, че дори имал връзка с местна хубавица.
Впрочем Свищовската крепост е била цел и на други влашки воеводи от ХV-ХVІ в. Така през 1595 и 1598 г. на два пъти града е опожаряван от Михаил Храбрия, но замъкът успява да устои. Това е така, защото той е бил изключително здраво укрепен. През 1651 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва подробно тази вътрешна крепост. Тя била с четириъгълен план със 7 кули, а вътре имало къща за диздаря (коменданта), казарма и джамия. На стените имало топове с достатъчно боеприпаси.
Финалът на дългия живот на Свищовската крепост е на 1 септември 1810 г. По време на поредната руско-турска война града е превзет, а ген. Каменски нарежда неговите укрепления да бъдат разрушени и цитаделата в най-високата част на хълма – взривена. Такава е съдбата и на другите средновековни български крепости по Дунав, които е трябвало да бъдат унищожени, за да не се използват в бъдеще от османците.
Оказва се обаче, че руснаците не успяват да разрушат напълно укрепленията на Свищов. В тяхна разузнавателна дописка от 1827 г. крепостта се описва като мощен преди замък с много кули, но изоставен през последната война с турците. Тези данни кореспондират с три съхранявани днес във Виена литографии от същото време, на които с фотографска точност е изобразена отлично съхранената цитадела на Свищов.
Проведените в продължение на три години разкопки разкриха неочаквани страници от историята на Свищовската крепост. Оказа се, че тя е построена върху останките на римска стражева кула – звено в защитата на Римската империя през последните векове от нейното съществуване. Това малко укрепление е било свързано тясно с намиращия се само на 3 км важен римски град Нове – център на прочутия елитен I-ви Италийски легион.
През XI-XIVв. целият хълм „Чуката" е бил населен с къщите на средновековния град. Разкопките разкриват неговата вътрешна крепост, цитаделата, предназначена за последна защита на бранителите. Тя била построена върху останките на римската стражева кула, като използвала някои от запазените зидове. Малката, но яка твърнина, е заемала площ около декар, имала поне две кули, порта и едно просторно помещение, в което е живял гарнизонът. При разкопките бяха намерени стотици уникални предмети – накити, красива керамика, оръжие, монети на българските царе Константин Тих Асен, Иван Александър Асен, Иван Шишман и др.
Днес не знаем колко души са отбранявали в мирно време вътрешната крепост през българското Средновекжовие. Османски документ от 1479 г. разкрива, че тогава тя била охранявана от 8 войници начело с диздар. При война гарнизонът се увеличавал многократно и така се случило през зимата на 1462 г., когато власите атакували Свищов. Крепостта се отбранявала яростно, за което говорят каменните и железни гюлета за ранните топове, както и стотици кръгли оловни куршуми, някои сплескани от удара в крепостните стени. Така се изправихме пред сянката на тайнствения Дракула, една личност, която и днес впечатлява милиони хора по цял свят. А каква е българската версия за влашкия воевода може са се прочете в моята едноименна книга.
