Губим мислещите деца
УЧИЛИЩЕТО има странен навик: наказва точно това, което твърди, че развива.
Казваме на децата: “Мислете”. После им казваме: “Грешката ти струва точки, по-ниска оценка. Не си учил достатъчно. Разсеян си...”
И те много бързо разбират правилото: Не мисли. Не рискувай. Не се показвай.
Виждали сте го:
- Кой иска да реши задачата?
Тишина.
Не защото не знаят. А защото знаят какво следва, ако сбъркат. Така създаваме отличници, които се страхуват. И губим мислещи деца, които биха могли да стигнат много по-далеч.
Истината, която рядко си признаваме:
грешката е единственият реален път към разбиране.
Всичко друго е заучаване. В математиката това е очевидно - няма ученик, стигнал далеч, без да е минал през стотици грешки. Но в училище ние наказваме точно тези стъпки.
И после се чудим защо децата:
- не поемат инициатива,
- се отказват бързо,
- чакат “правилния отговор”, вместо да мислят.
Не, проблемът не е в децата.
Проблемът е в системата, която им казва: “Стой тихо и не греши”.
трябва да казваме: “Покажи ми как мислиш. Дори да е грешно”.
Защото най-добрите ученици не са тези, които не грешат. А тези, които умеят да поправят грешките си.
(От фейсбук)
Авторът е председател на Сдружението на директорите в системата на средното образование в Република България.
