Обичайната предизборна кампания тече по телевизиите, креатив не е добавен, все старите дирижирани интервюта със спестени въпроси и отговори в условията на ограничено време, хиперактивни водещи и надървени кандидати за власт. Но не щеш ли, този път отвъд вездесъщия мейнстрийм ври друга конкурентна реалност, в която се изливат водопади зрителски рейтинг.
Десетина палави разностилни подкаста предимно в Patreon и YouTube провеждат независимо един от друг и същевременно в тематичен синхрон динамична и много интересна паралелна кампания. Доминиращото усещане е за свободна сцена и неформалност, спори се възпитано, без надвикване и зъбене, забранени теми няма, понякога става много смешно, друг път е протяжно скучно, на моменти тъжно, каквото - такова. Апокрифна реалност под видимата повърхност, битак за всякакви мнения, съображения, възражения и въжделения, даващ ново разбиране за съотношението на политическите сили преди сакралния вот.
Вече е обичайно да спреш на светофара до кола, от която се носи не радиохит, а тенорът на Костадин Костадинов или мецосопраното на Татяна Дончева. Глас на големец, политолог, социолог, журналист се лее волно на политическа вълна и явно е толкова увлекателен, че шофьорът седи застинал в захлас, сякаш през колоните четат годишния му хороскоп. Като че ли отново сме здраво социалистическо общество, тайничко слушаме касетки с вицове за Тодор Живков и скъпоценната пращяща честота на радио “Свободна Европа”.
Удивително е! Предозиралият с партийна пропаганда български избирател е игнорирал официозите, за да скочи в ъндърграунда зажаднял за нормално общуване и умерен плурализъм, нетърпелив да извлече смислена политинформация от първа ръка.
През април 2021 г. над половин милион наши сънародници останаха под радара на местната социология, мобилизирани безшумно от ефирната телевизия на Слави Трифонов те изстреляха “Има такъв народ” на второ място за изненада и потрес на цялата политическа класа. Днес вече феноменът е масов, всичко живо гледа подкасти – имаме нов източник на влияние, формиращ обществено мнение зад гърба на “кораба майка”. Алтернативна станция, където популярните лица стават още по-популярни, генерирайки десетки, стотици хиляди гледания, при това не ги питат за сексуалната им ориентация и любовниците, водещите се държат възпитано, спазват добрия тон и ги оставят да се вихрят колкото си щат.
Вирусният тренд на паралелната кампания задейства аларми във властта, служебното външно министерство излезе с безпрецедентно решение за легализиране на цензурата под формата на “временен координационен механизъм за противодействие на дезинформацията и борба с хибридните заплахи”. По този повод подкаст представя задълбочено журналистическо разследване на т.нар. тролски ферми в социалните мрежи, манипулативните механизми за тормоз на партийни врагове, виждаме как група за авточасти втора употреба се прекръства на “Всички за Румен Радев” или нещо от сорта. Друг разкрива, че социологическите агенции всъщност не провеждат самостоятелни изследвания, а ползват (къде по-малко, къде никак) услугите на около хиляда и двеста професионални анкетьори. Оказва се, че никой не проверява достоверността на проучванията, анкетните карти, данните от допитванията с таблети.
Видни експерти анализират онлайн вероятните развръзки, какво би станало, ако не се сбъдне предсказанието на Андрей Райчев и половин милион джензита не излязат да гласуват. Или пък излязат, но не гласуват групово за Радев, а за други, кои ли ще са те? Разисква се в детайли, без припиране, как би изглеждало следващото Народно събрание, при положение че избирателната активност си остане под три милиона души, каквато е от 2020-а насам, а в същото време една, две или повече партии джуджета като БСП, МЕЧ, “Сияние”, ИТН ненадейно прескочат бариерата. Обясняват и защо тъкмо коалицията на Радев и съмишлениците му ПП-ДБ ще се окажат най-големи донори на по-малките играчи.
Лансира се и авангардна теза за обединен партиен фронт срещу Радев – действащата политическа класа, независимо от червените си линии, кордони и задни мисли май наистина действа единно за отблъскването на агресивния натрапник “Прогресивна България”. Сравняват това необичайно явление с междувидовата защита в природата, когато различни животни заедно отбраняват местообитанията си - версия, която няма шанс да пробие в национален ефир.
Както и да се отрази паралелната информационна реалност върху изборните резултати, независимо дали ще затвърди тенденциите, или ще ги преобърне, налице е отлив на интереса от телевизиите, явно те вече не задоволяват непосредствените зрителски потребности. Образно казано: Video Killed the Radio Star.
