Разговорите за евентуално американско десантно нападение на остров Харк напомнят за редица сражения, начело с Първата (1986 г.) и Втората (1988 г.) битка при Фау в Ирак по време на войната с Иран.
Полуостров Фау се намира в крайния югоизток на Ирак, в провинция Басра, на юг граничи с Персийския залив и представлява основна платформа за износ на петрол. Иран го атакува през 1986 г. в рамките на „Операция Фаджр 8" на 10 февруари, за да лиши бившия иракски президент Саддам Хюсеин от финансовата подкрепа, която постъпва през пристанището му.
Иракската контраофанзива беше бавна и беше затруднена от откритите и кални равнини.
Но тогава иракчаните се опасяваха, че атаката ще се превърне в хитроумен ход за изтегляне на иракските сили от Басра, където от другата страна на границата се намираха около 200 000 ирански войници. След около месец иранската победа се потвърди, което повдигна духа на Техеран за пълно завладяване на провинцията. Доклади сочат, че Саддам е решил да се откаже от възвръщането на района поради големия брой иракски жертви. Други доклади посочват, че 52 000 войници са били убити при отбраната му.
„Освобождаване на Йерусалим през Кербала"
След продължителни подготовки и учения Ирак възвърна полуострова през 1988 г. в „Операция Рамадан Мубарак". Изненадващо, Саддам постигна победата си за около 35 часа. Ирак мобилизира около 100 000 войници, повечето от които от елитната Републиканска гвардия, но бомбардировките с химически оръжия оказаха голямо въздействие върху разпръскването на иранците. По-голямата част от иранските сили във Фау се състояха от нетренирани членове на милициите "Басидж".
Във всеки случай иранските сили на полуострова бяха с около една шеста по-малко от иракските. Ирак получаваше разузнавателна информация от американците за разположението на иранските войници, а САЩ вероятно също така предоставяха военни съвети в продължение на месеци относно това как да бъде възвърнат контролът над района. Иранските мини не успяха да направят много, за да спрат иракското настъпление. Тогава залогът на бившия лидер Рухолах Хомейни да „освободи Ерусалим през Кербала", както той сам го формулира, се провали.
Какво означава това за Харк?
Способността на Иран да се противопостави на американски десант на остров Харк е под въпрос. От една страна, има съмнения дали Иран е способен да проведе координирани контраатаки при повтарящите се удари срещу лидери и центрове на Революционната гвардия. Институтът за изследване на войната във Вашингтон се съмнява в това.
От една страна, задачата на американците е относително лесна, като се има предвид малката площ на Харк. Само пристанището Фау е повече от два пъти по-голямо от цялата площ на острова. С помощта на пряко въздушно наблюдение американците ще получат информация за потенциалните рискове, включително местата с мини, преди и по време на предполагаемата десантна операция.
Въпреки това остава изключително важен въпросът доколко американските войници ще могат да се справят с дроновете на далечно разстояние (освен с артилерийски огън и различни ракетни системи).Според анализатора в ливанският вестник Ал-Нахар "това не е подробност".
Преди САЩ да подсилят арсенала си от противодронни оръжия, десантът и престоят там ще бъдат изпълнени с рискове. Разстоянието, което разделяше Иран от Фау, в някои случаи се измерваше в стотици метри. Дроновете могат да засичат и да атакуват специалните сили, докато те се спускат с парашути (ако десантът се осъществи по въздух), или когато пристигнат и останат незащитени на земята. За сравнение, Русия загуби украинския остров Змиевиц няколко месеца след завземането му - той е около 100 пъти по-малък от Харк (0,2 квадратни километра) и въпреки това Русия имаше затруднения да го задържи.
Всичко това не означава непременно, че американската армия няма добре обмислен план за контрол над Харк или че ще се провали, ако приложи такова решение. Но десантът ще означава, че войната навлиза в етап, който е много по-опасен за американците.
